Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Сериозен ръст на доходите едва ли ще има

Няма реални мерки за "изсветляване" на трудовия пазар, казва икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев

12 коментара
Снимка: БГНЕС

Г-н Ганев, около бюджетната процедура и с наближаването на изборите се дават сигнали, че ще има повишение на доходи през следващата година. При какви условия е реалистично да има вдигане на пенсии и заплати, според вас?

Според мен това е заигравка с електората, но не само. Просто ситуацията е такава, че доходите са на преден план и един политик не може да не говори за доходи, когато го питат. А това, че наближават избори, го прави още по-належащо. Но ако погледнем реалността и то не само от гледна точка на някакъв разум, а и от гледна точка на това, което е обещало правителството, факт е, че не се предвижда увеличение на доходи.

През тази година нямаше увеличение, с изключение на вдовишките добавки и минималната работна заплата. Следващата година най-вероятно ще се повтори същото. Това е записано в националната програма за реформи и в конвергентната програма - че през 2011 година и 2012 година покачване на доходи няма да има и ако се погледнат по-стари интервюта на финансовия министър Симеон Дянков, той го казва.

Така че генерално покачване на пенсии с 10% или на заплати няма да има. Иначе това би компрометирало всички тези документи, а и все още сме в излизане от процедурата на свръхдефицит. Европа е доста отрицателно настроена към неща, които казваш, че ще направиш, а не ги правиш, когато става дума за финансова стабилност.

Освен че ще е неизпълнение на документите, дали евентуалното повишение на доходи ще застраши сериозно бюджета?

Би представлявало и опасност за бюджета, който продължава да е на минус, макар и вече в по-нормални рамки. Мисля, че тази година вече ще влезем в заложените рамки за дефицита, но и следващата година, а и до 2014 година е заложено намаляване на дефицита до 0.5% от БВП.

Виждаме, че икономиката върви по-зле от очакваното и с очакване дори да стане по-зле, ако се появи следващ проблем, независимо откъде ще дойде – дали пак ще е финансови пазари, дългова криза в Европа или някакъв срив в САЩ.

Така че опасности има много и ако крием, че очакванията за икономиката не са много положителни, това автоматично ще се прехвърли на бюджета. Затова няма основание да се говори за покачване на разходите, тъй като повишаването им автоматично води до дефицит.

Ако доскоро беше по-трудно да се мисли за фалит, тъй като все пак Европа беше на по-нормалната позиция да накара длъжника да си плати, в някакъв момент политиката може да вземе връх и дори с риска да понесеш част от удара, да накажеш виновника като просто му спреш парите, тъй като той не може да спазва правилата.

Така че първо няма икономическа обосновка за покачване на разходите и второ, ние сме записали, че няма да го правим, което също не е маловажно, тъй като тези неща имат все по-голямо значение. Вече има предложения в ЕС на неблагоразумните страни да се отнема правото на глас, да им се спират пари от еврофондовете и т.н. И това показва решимостта, особено на някои правителства, които са по-разумни от други.

Затова мисля, че сериозно вдигане на доходи едва ли ще има, но можем пък да очакваме нещо като през тази година – политика на доходите за пред обществото, която да не е генерално вдигане на пенсии или на заплати. Виждаме, че има някакво заиграване със земеделците да получават субсидии. Заговори се отново за ръст на минималната работна заплата, там вече е отделен дебат, но след вдигането през септември, едва ли най-разумното е да има ново повишение през януари.

Хубаво е, че все пак към момента изборните забежки са по-малко.

Спрямо предишни изборни години ли?

Да, спрямо предишни, като все пак винаги стимулът е да се харчи преди парламентарни избори, а не преди местни. Така че от тази гледна точка можем да очакваме, че след две години ще е по-тежко. Но тогава пък може би бюджетът ще изглежда по-добре.

В същото време последните данни на НСИ показват, че ръстът на цените сериозно изпреварва ръста на доходите. Какви са адекватните мерки да се противодейства на това?

Зависи какво гледаме. Ако гледаме ръста на заплатите, той съществува по една или друга причина – било заради това, че нискоквалифицираният труд в момента е безработен или на по-квалифицирания труд му се покачва заплатата. Но поради същата причина и производителността на труда се покачва.

Ако погледнем обаче покачването при заплатите и при производителността на труда, ще видим, че заплатите продължават да изпреварват. Т.е. няма нищо на пазара на труда, което да е алогично. Проблемът е, че няма работа. Инфлацията също я има, но тя не е по-различна от тази, която е в другите страни. Решението е да има работа и заплатите да се покачват.

А как да стане това – чрез специални мерки на пазара труда или по друг начин? Подцененият брой безработни обърка някои сметки на тазгодишния бюджет, какви са прогнозите ви за безработицата догодина?

Не знам доколко безработицата е била подценена или министърът на труда си гледа неговата безработица от бюрата по труда, а не тази, която отчита НСИ, но не безработицата генерира приходите в бюджета, а заетостта. А заетостта наистина е по-ниска от тази, която беше прогнозирана преди година. Но от друга страна, ако видим приходите от подоходен данък, те са повече от миналата година, особено за самоосигуряващите се лица и едноличните търговци.

Т.е. от всяка гледна точка като че ли има ръст на доходите и картината не е толкова апокалиптична. Не че доходите скачат с 10-20%, но на фона на другите страни има някаква стабилност.

Безработицата остава висока, но не се покачва и дори има ръст на доходите за висококвалифицираните работници. Така че политиката трябва да е към запазване на тази стабилност и в момента, в който тръгне икономиката, да се създадат работните места.

Разбира се, има го и другият фокус – с минималната работна заплата, с по-популистки мерки, които не създават работни места и други, които по-скоро вредят. Но това се наблюдава и в други страни. Има доста мерки на пазара труда с идеята да се запазят работни места – да се наемат хора на половин заплата, да се насърчава половинчасов работен ден или пък да се връщат на пазара на труда групи, които отдавна са излезли.

Но това са мерки, които трудно могат да са много ефективни.

А какво да очакваме през есента и зимата, когото се освобождават хора от сезонната заетост?

Не очаквам нито свиване на безработицата, нито кой знае какъв бум. По-скоро очаквам запазване на ситуацията. Отпадането на сезонни работни места ще даде ефект, но той няма да е драматичен в рамките на 1-2%.

Но дори запазването на текущото състояние пак не е добро, така че проблемите ще ги има. Те всъщност ще оказват и натиск на правителството да прави нещо преди изборите, което в някаква степен крие опасност. Но общо взето очаквам запазване на статуквото поне до новата година.

Как ви изглеждат мерки за “изсветляване“ на пазара на труда като глоби за работниците, които склоняват да работят без договор?

Това не са мерки за изсветляване, а хокане на хората, че всички са престъпници. Има два типа мерки – естествени, насочени към това хората да не се крият от държавата и да имат стимул да работят на светло и вторият тип мерки е всички да бъдат преследвани като потенциални нарушители. От гледна точка на естествените насърчителни мерки не може да се каже, че се прави нещо, даже действията са деструктивни – вдигане на минимална работна заплата, повишаване на осигурителни вноски, повишаване на осигурителни прагове и административното им определяне от социалния министър при липса на договореност, доста спорна пенсионна реформа.

Има много хора, които в момента внасят във фонд “Пенсии“, но не виждат никаква връзка с това, че ще получават пенсия след 40 години. Това са все неща, които правят по-скъпо да работиш на светло и взимат от доверието към системите. Пример за това са и прехвърлените от резерва на Здравната каса пари към фискалния резерв.

Т.е. естествените мерки са в обратната посока, мисли се за другите мерки, при които се приема, че хората са престъпници. Ако работникът и работодателят искат да се скрият, едва ли ще могат да ги хванат с малка, голяма или каквато и да е глоба.

Стана въпрос за т.нар. пенсионна реформа. Видя се, че в частта ѝ за тази година не даде заложения резултат – намаляване дефицита на НОИ. Какво да очакваме през 2012 година когато започва същинската ѝ част – повишаването на стажа за пенсия?

Първата година, както и предрекохме, почти пълен провал може да се обяви. Има по-високи осигурителни прагове, по-високи осигурителни вноски, приходите не са тези, които бяха предвидени. Въпреки, че както казах, приходите от подоходен данък са по-високи от миналата година. Т.е. върху един и същи доход се плаща, но има разминаване.

И всъщност дотолкова беше оглозгано предложението за пенсионна реформа, че единственото, което остана, беше покачването на осигурителния стаж и то за най-нормалните работници от трета категория труд. Възрастта остава да се покачва за след много години, таванът на пенсиите да падне за след 2014 година, решаването на проблема с ранното пенсиониране се отложи. Така че 2012 година няма да има никаква промяна спрямо сега.

Да очакваме ли тогава задълбочаване на проблема с дефицита на НОИ?

Да, проблемът си остава и се трупа. За подобен проблем една година никога не е фатална, той се трупа с десетилетия и ще продължи да се трупа. Ситуацията вече няма нищо общо с графиката, която показваха премиерът Бойко Борисов и социалният министър. Но очаквам да започне дебат за пенсионната система при излизането на окончателните данни за 2011 година като се види, че предложеното не работи.

Стана въпрос за някои опасности пред Бюджет 2012 година, ако трябва да обобщите основните рискове...

Традиционният риск за България е липсата на промяна и запазването на статуквото. Това е риск, тъй като има системи, които не работят и е крайно време нещо да се направи, а това не се случва.

Другият риск е външен и зависи от това какво става в Европа и по света. Ако отново се изпадне в рецесия, това няма как да не повлияе крайно негативно на България. Не знам доколко е реален този сценарий към момента и едва ли някой може да го каже.

На трето място – този тип намигване към определени сектори и увеличаване на разходите в тях. Както казах, няма да има генерално покачване на заплати и пенсии, но очевидно ще има реверанс и към земеделие, и към култура, нищо чудно и към спорта да има. Това са места, където могат да се генерират дългосрочни разходи.

Всички видяхме какво се случи с тютюнопроизводителите – пет години се опитваме да спрем да даваме субсидии и основният аргумент беше, че трябва да се дават, защото досега са били давани. Ако сега на нови сектори се даде - на пчелари или на някой друг, това автоматично генерира задължение и в бъдеще да им се дава. Това не е еднократно плащане, което след това може да се спре, защото постоянно ще предизвиква протести и още искания. Така че това е другата опасност.

Направена беше заявка от финансовия министър Симеон Дянков, че в следващия бюджет ще бъдат толерирани образованието и здравеопазването за сметка на силовите сектори...

Аз не мисля, че трябва да бъдат противопоставяни един сектор на друг. Силовите сектори със сигурност имат нужда от промяна, в отбраната тя тече в някаква степен, въпреки, че там реформите е трудно да се видят, тъй като периодично изниква задължение за купуване на някакъв хеликоптер, което зачертава всякакъв успех от оптимизиране на разходите за администрация.

А в МВР няма промяна през последните години и като се има предвид, че единият от вицепремиерите е ресорен министър, нищо чудно да продължи да няма.

Ако ще се дават повече пари за здравеопазването, трябва да се каже ще има ли промяна на модела или не и дали тези повече пари трябва да дойдат от хората или от бюджета. Основният въпрос винаги е бил за монопола на Здравната каса, но винаги е имало отказ това да се промени. А без монополът да падне реална промяна не може да има, защото не министърът на финансите или някой друг казва къде да отидат парите за здравеопазване.

Клинични пътеки или диагностично свързани групи могат да бъдат ценообразувани по някакъв начин, но реално хората, които вървят по тези пътеки определят къде да отидат парите. И ако може отнякъде да се източи, то ще се източи. Може всяка година да е от различно място, но когато стимулът е да се източва, парите няма да бъдат похарчени по-добре.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

12 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Анонимен
    #12

    11 това, което пишеш са глупости, защото явно си слепец :). Този процент, който се отчита от евростат се дължи основно на теоритичното увеличение на минималната работна заплата, осигурителните прагове и увеличената безработица. А продължаването на старата песен - свързване на заплати и пенсии по такъв идиотски начин - т.е. зависимост от държавата няма как да доведе до нищо добро. Заплатите са функция на производителността на труда. Увеличение на заплатите в бюрократичния сектор, без реален ръст и

  2. Анонимен
    #11

    Аман от тия наши икономисти-полуидиоти и техните мнения!!! Независимо от безумното твърдение че заплатите не се вдигали, няма да се вдигат и нямало как да се вдигат защото икономиката не я бивало, то днес се появи информация от европейската статистическа служба че руста на заплатите в България за второто тримесечие спрямо същото на миналата година е 10.1% , най-виския в Европа , след нас идват Румъния с 7.2% и Словакия с 6.5%, средното ниво за цяла Европа е 3,2% ... Отново аман от тия наши икономисти-полуидиоти и техните мнения!!!

  3. Анонимен
    #10

    Тоя позьор /от снимката по-горе/,"икономист" от "института за пазарна икономика"/всъщност "институт за политически пазарни финанси"/,би трябвало,както и на интервюиращия журналист,да са им ясни основни ,очевидни неща в ИКОНОМИКАТА,които са ясни на потърпевшите-българските граждани,които са на последно място по доходи в Европа.Причината...."бизнеса"на забогателите.Парите се печатат/както при Виденов,но те са еквивалент на стоки/ценности/.Именно те правят пазара и икономиката.ЕС си нямаше работа да

  4. Анонимен
    #9

    Каква дълбока мисъл! В ИПИ са се събрали все блестящи умове, мани, мани!

  5. Анонимен
    #8

    Do 7 Ot nikade nishto niama da doide, noo ako ima oshte neshto da se vzeme ot naselenieto - sus sigurnost shte se vzeme, za da obedneee samo malko, nali :)

  6. ДИМИТЪР ШОПОВ
    #7

    РАЗБИРА СЕ, ЧЕ НЯМА ДА ИМА РЪСТ НА ДОХОДИТЕ. ПРИ ТОВА НИВО НА ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТТА НА ТРУДА ОТ КЪДЕ ДА ДОЙДЕ ТОЗИ РЪСТ ?

  7. Анонимен
    #6

    HA HA, KAKUV RUST NA DOHODITE BRE, RAZHOD SE KAZVA NA PRIHODITEEEEEEEE

  8. emma
    #5

    Гърция реве за 15-тата или 14-тата си заплата,отново ще получи 100 млрд.помощ и няма да има изкупителни поколения както сме ние в БГ.Никога няма да върне парите и ще живее на заем!А ние само ще страдаме и ще мрем от глад и болести,защото сме 2-ро качество в ЕС.

  9. Анонимен
    #4

    Хъммммммммммммм,
    От бявените работни места, най-много са тези за неквалифицирани работници.

    Заплатите се повишават само част от висококвалифицираните - при останалите просто ги намаляват, задържат без растеж или ги принуждават да се водят на съкратен работен ден.
    По-високи заплати се предлагат за длъжности/работа, които реално са комбинация от 2-3 други (напр. търси се офис мениджър, който да отговаря за администрацията, да води счетоводството, преговаря доставките и реализирането на продукцията,

  10. Анонимен
    #3

    Г-Н ГАНЕВ НЕ КАЗВА,ЧЕ ЗА ДА СЕ ВДИГНЕ ИКОНОМИКАТА НА КРАКА И БЪЛГАРИЯ ДА ТРЪГНЕ КАТО ЕВРОПЕЙСКА СТРАНА,ТРЯБВА ДА СЕ ВДИГНАТ ДРАСТИЧНО ДОХОДИТЕ НА ХОРАТА.ДА ОСТАВИМ НАСТРАНА,ТОВА ЧЕ СИЛОВИТЕ СТРУКТУРИ НА ДЪРЖАВАТА СА РАЗБИТИ И БЪЛГАРИЯ Е БЕЗЗАЩИТНА ЗА ВЪНШНА ВОЕННА АТАКА.ЗА КОЕТО НИКОЙ НЕ МИСЛИ.НЕ СТАВА ДУМА ЗА КУПУВАНЕ НА"НЯКОЙ ХЕЛИКОПТЕР".САМАТА ПОЛИТИКА Е ГРЕШНА.АКО БЪЛГАРИТЕ СА ВСЕ ОЩЕ ЕВТИНА РАБОТНА РЪКА,ЗАБРАВЕТЕ ЗА ИКОНОМИКАТА.ВИДЯХМЕ КАКВО СТАНА С НАЙ-ОБИКНОВЕНА ТУРОПЕРАТОРСКА ФИРМА.МЕЖДУНАРОДНИЯТ СКЕНДЪЛ НИ Е В КЪРПА ВЪРЗАН.НО БОЙКО БОРИСОВ ВСЕ ОЩЕ СИ ТРАЕ.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.