Северна България е с най-лошите пътища, първокласните са по-зле от второкласните

Състоянието на пътищата е един от най-видимите измерители за качеството на публичните инвестиции. Данните на агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) показват много неравномерно качество на инфраструктурата: магистралите и първокласните пътища остават във фокуса на поддръжката, но дори при тях има сериозни дялове с тежки повреди, докато в редица области - особено в Северна България - лошото състояние на настилките вече е системен проблем. На фона на значителните публични разходи за поддръжка, резултатите повдигат въпроса не само колко харчи държавата за пътища, а и какъв ефект постигат тези средства.

Данните, които разглеждаме, са предоставени по Закона за достъп до обществена информация от АПИ и представя състоянието на пътната настилка към края на 2025 година. От значение за актуалния дебат е, че данните описват само самата настилка, но не и съпътстващата я физическа инфраструктура - мантинели, знаци, осветление и подобни. Става дума за състоянието на републиканската мрежа; общинските пътища попадат извън този преглед, тъй като не са отговорност на пътната агенция.

При пътищата с настилка АПИ разграничава три типа:

• Пътища в добро състояние, с повреди по настилката под 10%;
• Пътища в средно състояние, с повреди по настилката от 10% до 30%;
• Пътища в лошо състояние, с повреди по настилката над 30%.

Данните позволяват сравнение както според класа на пътя и по области, които разглеждаме днес, така и по общини, върху които ще се съсредоточим в последваща статия.

Колкото по-нисък е класът на пътя, толкова по-лошо е състоянието – очаквано, предвид че фокусът на текущата поддръжка пада върху най-натоварената част от мрежата.

Към края на 2025 г. от 877 км магистрали общо в добро състояние са 49%, в средно – 40%, а 11% са в лошо състояние, или с над 30% повреди по пътната настилка. Предвид значително по-високите разрешени скорости на този тип пътища, това е сериозен повод за притеснение за безопасността на пътуващите по тях.

При първокласните пътища делът на тези с под 10% повреди намалява до 34% от общо 2888 км, а тези в лошо състояние нарастват до над 20%.

Интересно е да отбележим, че при второкласните пътища тези в добро състояние са повече – цели 43%, което най-вероятно отразява не толкова фокусирани инвестиции, колкото значително по-малко натоварване, особено от тежкотоварни автомобили в сравнение с по-горните класове.

При третокласните пътища разпределението е относително равномерно, като в лошо състояние е настилката на над 30%, следствие от по-малкия фокус на поддръжката в сравнение с по-натоварените пътища.

Сред 28-те области в страната има огромни отлики в качеството на настилките, които отразяват до голяма степен различния състав на регионалните пътни мрежи.

Най-малко са пътищата с под 10% повреди в Добрич – едва 7% и в Монтана – 9%. Има и области, където този дял е над 60% – Благоевград, Пловдив, Пазарджик, а с над 50% са и Смолян, Търговище, Сливен, Варна. Това са, от една страна, регионите, през чиято територия минават големи участъци от магистралите, а от друга – такива, които през последните години успяват да привличат значителни средства от държавния бюджет и по европейски проекти за изграждане на нови пътища и ремонт и подобрения на съществуващи.

Има и региони, в които над 50% от пътищата са в лошо състояние – 65% в Монтана, 56% в Разград, 51% във Враца.

Видимо по-високи са дяловете на зле поддържаните пътища в Северна България, където изграждането на нови пътища боксува, а фокусът върху поддръжката е по-малък. Извън директните последствия за пътуващите, лошата инфраструктура има и икономически ефекти – ограничаване на търговията и инвестиционната активност, както и на ежедневната трудова миграция.

Последните няколко години има леко влошаване на качеството на настилките – докато преди 2023 г. делът на пътищата в добро състояние е около 40-41%, през 2025 г. намалява до 37% от всички.

На фона на над половин милиард евро разходи само за поддръжка, без да вземаме предвид новото строителство, тези резултати са разочароващи. Цената обаче – и човешка, и икономическа – е повече от видима.