Северна Ирландия се готви за времена на несигурност след Макгинес

Процесията с обвития в трибагреник ковчег на Мартин Макгинес в Лондондери

Докато процесията с обвития в трибагреник ковчег на бившия командир от ИРА, а впоследствие и миротворец, Мартин Макгинес, се движеше към неговия дом в Лондондери, хората от всички страни на религиозните разделителни линии в Северна Ирландия нервно очакваха настъпването на време на несигурност.

Кончината във вторник на една от най-изтъкнатите фигури в борбата за обединение на британската провинция с Република Ирландия настъпи само броени седмици след предсрочни избори, на които националистите за пръв път сложиха край на пробританското юнионистко мнозинство в северноирландския парламент.

Предвид неизбежното оттегляне на Джери Адамс, последната останала важна личност от кървавите времена на конфликта в Северна Ирландия, тежестта от поддържането на крехкото мирно споразумение от 1998 г. на фона на последиците от излизането на Великобритания от ЕС ще падне на плещите на ново и все още неизпитано поколение.

"Това е голяма промяна и си мисля, че ни очакват бурни времена", каза 51-годишният ирландски националист Едмънд Гилеспи. "Няма да я има вече онази здрава ръка, както през всичките години от Споразумението от Разпети петък (от 1998 г.) - и ще има много хора, които ще се опитат да се възползват."

През изминалите две десетилетия, откакто споразумението сложи край на 30-годишно насилие между католическите националисти и протестантските юнионисти, в което загинаха над 3600 души, се породиха надежди, че наличието на ново поколение, израснало във времена на мир, ще направи постигането на компромиси по-лесно.

Но много хора имат усещане, че сътрудничеството вече не е на същото равнище след оттеглянето през 2011 г. на покойния Иън Пейсли, най-известната фигура в Демократичната юнионистка партия от времената на северноирландските вълнения.

Радикален проповедник, обвиняван от мнозина от националистите, че е допринесъл за разпалване на конфликта, той беше развил толкова дружелюбно партньорство с Макгинес в изпълнителната власт в Северна Ирландия, че двамата бяха станали известни с прозвището "Кикотещите се братя".

Но през януари за пръв път се случи Макгинес да събори общото правителство, след като се оттегли от вицепремиерския пост, изтъквайки като основание за действията си "закостенялата арогантност" на северноирландския регионален премиер от Демократичната партия на юнионистите Арлин Фостър.

Преходът, след като 66-годишният Макгинес беше сменен от 44-годишната Мишел О'Нийл като лидер на най-голямата националистическа партия в Северна Ирландия "Шин Фейн", не доведе до смекчаване на враждуващите позиции.

След изборите на 2 март "Шин Фейн" увеличи броя на депутатите си, оставайки само с един мандат по-малко от юнионистката партия и по този начин лиши пробританските юнионисти от мнозинството им в регионалния парламент за пръв път от разделянето на Ирландия през 1921 г.

Адамс заяви вчера, че "Шин Фейн", на която той е председател, ще блокира всякакво увеличаване на изтичащия другата седмица краен срок за съставяне на ново правителство, както и всеки опит за връщане на провинцията под пряко британско управление - макар че постигането на споразумение все още е възможно.

Залогът се покачи още повече заради миналогодишния референдум за членството на Великобритания в ЕС, на който британците като цяло гласуваха за напускане на съюза в съотношение 52 на 48 процента. В Северна Ирландия обаче резултатът бе 56 процента в полза на оставането.

Тъй като се явява единствената част от Обединеното кралство със сухоземна граница с ЕС, много хора смятат, че Северна Ирландия ще бъде най-потърпевша от излизането от съюза. "Шин Фейн" призова да се постави на референдум въпросът за по-нататъшното оставане на региона в състава на Великобритания, а политици от целия спектър предупредиха, че връщане на граничния и митническия контрол може да разпали националистически настроения.

Опасенията на юнионисткото малцинство в Лондондери за обозримото бъдеще са свързани най-вече със засилилите се позиции на "Шин Фейн" след изборите, тъй като тя съумя да ликвидира преднината от 10 места, която допреди това имаше Демократичната юнионистка партия.

"Имам си свое мнение за това какво ще се случи по-нататък и не мисля, че нещата изглеждат добре", каза 75-годишната юнионистка Шийла Ферис, която каза, че е "потресена" от изборните резултати. "Страх ме е "Шин Фейн" да не вземат властта."

Някои юнионисти заявиха, че ужасът им от изборните резултати се съчетава с безпокойство от прекомерно положителното според тях медийно отразяване на живота на Макгинес.

"Тъжно ми е за семейството му, не ме разбирайте погрешно. Аз знам, че той се промени в по-късните си години. Но той буквално беше поставил града си на колене", каза 43-годишният Робърт Дохърти от Уотърсайд, най-големия протестантски квартал на Лондондери.

Някои от най-ранните му детски спомени по думите му са специалните събирания за бащите на ученици протестанти, убити от ИРА.

Но въпреки безпокойството от новото политическо напрежение в Северна Ирландия, Дохърти каза, че според него няма риск от връщане към кръвопролитията на религиозна основа, тъй като обикновените хора в региона вече прекалено много ценят мира.

На другия бряг на река Фойл, която се явява основната междурелигиозна граница в Лондондери, в националистическия район Богсайд, където почина Макгинес, цари сходен оптимизъм, че часовникът повече няма как да бъде върнат назад.

"Разликата между сега и когато бяхме деца, е като между деня и нощта", каза 76-годишният Мик Маклафлин, който си спомня Макгинес като 7-годишно момче с къдрава руса коса.

"Дори не можехме да припарим до стълбите (към стария протестантски квартал), веднага щяха да те изгонят" за това, че си католик.

"Действително тук-таме е останала по някоя луда глава, но като цяло смятам, че хората имат прекалено много какво да губят, ако се върнат старите времена."

По БТА

Още по темата
Още от Европа