Песимизмът в Германия за възможностите на Гърция да се справи с дълбоката криза обхваща все повече местни водещи политици. Това се вижда от множество изявления в тази посока, публикувани в германския печат. Само страхът от разпад на еврозоната обаче крепи подкрепата на оставането на Атина в нея.
Финансовият министър на Германия Волфганг Шойбле отхвърли възможността за по-нататъшни облекчения за обременената от дългове страна, пише германският в. „Ханделсблат”.
Политикът от Християн-демократическия съюз на канцлера Ангела Меркел смята, че по този въпрос няма повече свобода на действие. Той определи протичащата спасителна програма като ″достатъчно отзивчива”. Думите му идват на фона на предположенията, че на Атина трябва да се опростят още 200 млрд. евро дългове, за да може тя да стъпи на що-годе по-твърда почва.
″След две гласувания и продължително време без правителство се стигна до закъснения при Гърция. Проблемът не се състои в това, че в програмата има грешка, а в поведението на Атина”, коментира Шойбле. ″Затова не би помогнало да се говори за повече пари или повече време″.
″Тук не става въпрос за щедрост. Въпросът е много повече дали има правдоподобен път за Гърция да постигне това”, коментира министърът.
Същевременно Шойбле остро призова да не продължават дискусиите за възможно излизане на Гърция от съюза на единната валута.
Германската индустриално-търговска камера (ДИХК) осъди обсъжданията за възможно излизане на Гърция от еврозоната и изиска съвместни усилия за стабилизиране на Европа, отбеляза в. ″Вестдойче цайтунг”.
″Смятам излизането на отделни държави от съюза на единната валута за много лош сигнал”, коментира ръководителят на ДИХК Мартин Ванслебен.
Дори ако подобна стъпка може да бъде икономически управляема, политическите последици биха били необятни.
″Смятаме, че е грешно в Германия ежедневно да се дискутира, че Гърция трябва да излезе от еврото. Това не е наша задача, а на гърците - те трябва да вземат това решение”, подчерта Ванслебен.
В същото време министърът на икономиката на Германия Филип Рьослер потвърди изказването си, че евентуалното излизане на Гърция от еврозоната вече не изглежда толкова плашещо, пише ”Ди Велт”. Коментарът на министъра не остана без последици.
Рьослер, който е лидер на Свободната демократична партия, коментира, че остава на мнение, че в случай на непосредствена несъстоятелност Атина сама трябва да избере.
″Аз просто потвърждавам, че изходът на Гърция от еврозоната е изгубил плашещото си звучене”, казва той.
Министърът коментира заплахата от ефекта на доминото за останалите европейски страни при отделяне на гръцката държава от единната валута, като заявява, че има решаващи аргументи против подобни опасения. Той посочва спасителния чадър на Европейския механизъм за стабилност.
″Испания и Италия преди всичко, но също и Португалия и Ирландия вече доказаха колко е правилно да бъдат въведени структурни реформи, за да се постигне конкурентоспособна национална икономика”, заяви Рьослер.
″Страните, в които се провеждат реформи, са на 100% подкрепяни, другите - не”, заключава водачът на Свободната демократична партия.
″Затъналата в дългове Гърция трябва да бъде третирана твърдо в съответствие с договореностите”, казва и зам.-председателят на парламентарната група на Християн-демократическия съюз в Бундестага Михаел Фукс, цитиран от в. ″Падерборнер блат”.
″В случай, че Атина не изпълни дълговите условия, значи затваряме кранчето. Тогава не трябва да има повече пари за Гърция, а също така и повече време”, коментира Фукс.
Допълнително раздразнение в Германия послужиха и изказванията на президента на Европейската централна банка Марио Драги, който през миналата седмица заяви, че страните в криза трябва да бъдат подпомогнати със средства от банката.
″Ако ЕЦБ трябва да изкупува държавни облигации в много по-голяма степен, отколкото досега, това ще предизвика инфлация и ще отнеме на проблемните страни всеки импулс за провеждане на солидна политика”, коментира Александър Ламбсдорф, лидер на Свободната демократична парти в Европейския парламент.
