Сградата на ул. "Алабин" рухнала от старост и липса на грижи

Разследването на трагедията било провалено заради заповед на Цветанов

Сградата на ул. "Алабин" рухнала от старост и липса на грижи

Сградата на ул. "Алабин" 39, която падна на 19 септември 2006 г. и уби две момичета, е рухнала от старост и липса на грижи. Това става ясно от мотивите на съдия Величка Маринова от Софийски градски съд, която оправда четиримата обвиняеми по делото – собственикът на сградата Георги Кирчев, инж. Петър Петров, контролирал ремонта, управителят на фирмата за инвестиционен контрол Николай Симеонов и строителят Манчо Антонов. Те бяха обвинени в причиняване на смърт поради немарливо изпълнение на задължения. Друга причина за рухването на зданието са изначалните грешки при построяването му, установява съдът. Те, в комбинация с дългия период без поддръжка, са причините за струтването, а не действията на собственици и строители.

26-годишната Деница Ченишева и 24-годишната Петрина Христова загинаха, след като южната фасада на сградата падна върху колата, с която двете пътуваха по ул. "Алабин" на 19 септември 2006 г. През годините по делото се смениха няколко прокурори, които все не успяваха да внесат материалите в съда. Неведнъж бяха правени и опити разследването да се прекрати. В крайна сметка делото започна по същество чак през 2016 г.

Прокуратурата имаше свидетелските показания на работника Николай Александров, който твърдеше, че във фаталния ден собственикът на сградата Кирчев им е наредил да срежат носещите релси на сградата, което било направено. Часове по-късно работниците чули, че зданието скърца и побегнали, а малко след това фасадата рухнала. Показанията на Александров се появиха по делото не по инициатива на разследващите. Той бе открит от майките на двете загинали момичета година след инцидента. При разпита си пред съда той се отрече от казаното и заяви, че бил заплашван.

От старост...

Сградата на ул. "Алабин" 39 е била построена през 1914 г. по тогавашната система "пруски свод" с носещи външни и вътрешни стени, а плочите са от стоманени релси "двойно Т" с бетонен пълнеж между тях. По време на бомбардировките през Втората световна война понася директен удар от бомба, но са разрушени само покривът и мансардният етаж. През 1948 г. е национализирана, а след 1989 г. - реституирана. Тогава започват спорове за собственост и поддръжка. Всички виждат течове и паднали мазилки, но почти никой не прави нещо по въпроса.

Кирчев купува сградата през 2004 г. с намерението да я ремонтира изцяло. Работата започва с разчистване – махат се дограми, дюшемета, настилки, електроинсталация. Според мотивите на съда се е работело основно с механични инструменти – чук, длето, "кози крак". Няма данни да са използвани вибрационни машини и къртачи, които да са помогнали за срутването. Обратното, според мотивите то е било "внезапно". Експертизите по делото установяват, че сградата е била в "аварийно" състояние. "За това състояние на сградата влияние оказват освен конструктивните ѝ недостатъци, още и възрастта на сградата към деня на инцидента - 92 години", пише съдия Маринова.

Грешка след грешка

Рухналата южна фасадна стена е проектирана с "неудачни конструктивни решения", пише в мотивите. Укрепена е с носеща стена само в единия си край, била по-тънка в горния си край, отколкото в долния и затова имало опасност от огъване, имала много отвори за прозорци, витрини и балкони, което допълнително я отслабвало и освен това цялата сграда нямала достатъчно добра тухлена връзка със съседните здания. "С оглед на всички тези конструктивни недостатъци експертите приемат, че възможността за авария и то именно на южната фасадна стена е била заложена още при проектирането и строителството на сградата през 1914 г.", се казва в мотивите.


Друга причина за рухването е дългогодишната липса на грижи за имота, установява съдът. Заради повреда на покрива от години имало теч между падналата и съседната сграда. Заради водата зданието на номер 39 се отделило и между двете зейнала фуга.


"Сред най- значимите проблеми на сградата са били отворили се широки фуги в резултат на повреди на част от покривната конструкция на сградата, както и на лошото състояние на системата за отвеждане на дъждовните води; появилите се пукнати по стени и подови конструкции, компрометирана мазилка и трайно овлажнена зидария, особено в зоната на калкана, занемареното състояние на балконите, силно ерозирали, което е довело до интензивна корозия на стоманените им греди", пише в мотивите.

Само по документи

Всички тези констатации на експертите обаче не са направени на база огледи, а само по документи. Причината – само ден след струването на южната фасада строителна фирма доразрушава останките на сградата и извозва отпадъците. Това се прави без разрешението на наблюдаващ прокурор, а по заповед на тогавашния зам.-кмет на София и бъдещ вътрешен министър Цветан Цветанов. Металните греди от плочите са нарязани с оксижени и откарани в двора на Националната следствена служба. Впоследствие се оказват напълно безполезни.


"Няма никакъв спор по делото, че това е станало още преди да бъде извършен оглед от специалисти на самите останки - макар и оглед на местопроизшествието да е бил направен, но по време на същия не е присъствал специалист - инженер конструктор, който да огледа самите останки и да даде своето мнение и заключение има ли данни за това металните профили на подовата конструкция да са били рязани или по някакъв друг начин да са били засегнати преди инцидента, респективно да даде своето становище по въпроса за това има ли данни за някаква човешка намеса преди аварията, която да е допринесла за самата авария и каква евентуално е била тя, както и на много други въпроси от съществено значение за изясняване на обективната истина по делото. Отнета е и възможността да бъдат извършени снимки на руините на място от експерти, на база на които след това да се изготвят и експертизите. Вещите лица са могли да направят оглед на останките едва след тяхното извозване в двора на Национална следствена служба и едва след като същите са били допълнително манипулирани, за да бъдат досъборени и пренесени. Което, както сочат всички вещи лица, респективно както подчертават и всички страни по делото, е било изключително прибързано и излишно, тъй като сградата е могла да бъде обезопасена преди да бъде доразрушена и е имало възможност специалистите да извършат оглед на място на останките и да ги заснемат, за да могат да дадат своето обосновано становище относно причината за падането на южната фасадна стена", твърдят мотивите на съда.

Но всичко е точно

Въпреки че нито един от експертите, изказали становище по делото, не е виждал сградата или руините ѝ, съдът напълно им се доверява. "За да достигнат експертите до извода за аварийното състояние на сградата, без да са извършвали конструктивно обследване на същата, поради липсата на самата сграда, сочат, че са анализирали всички документи по делото свързани със състоянието и експлоатацията на сградата през годините, показанията на свидетелите по тези въпроси, проучването на проектите на сградата, установили са конкретните недостатъци в конструкцията на сградата, като са направили и комплексен анализ на конкретно настъпилите и установени по делото факти", посочва съдия Маринова.


Показанията на Александров, който твърди, че са имали нареждане да срежат носещите греди, обаче не се зачитат, въпреки че той е разказал версията си пред камера и пред майките на двете загинали момичета и се е подписал под показания. След това обаче се отмята от казаното.


"Той е непоследователен не само в твърденията си пред различни органи и лица. Той е непоследователен, противоречив и разказва различни версии, оправдавайки ги с различни мотиви, дори в рамките само на един разпит. Същият неколкократно сменя позицията си и заявява, че това, което е говорил до тук, е невярно... За пореден път пред съда заяви, че е заплашван от различни хора, предлагани са му различни неща, като нещо повече - вече няма представа кое е истина и кое лъжа. Разбира се, логично е, ако свидетелят действително е бил в сградата в деня на инцидента и е взел участие в рязането на „релси” и в къртенето на колони да се опитва да затаи това обстоятелство, тъй като то се явява неизгодно за него обстоятелство, носещо потенциална опасност на същия да бъде търсена отговорност за това, което е сторил, ако се установи, че то има отношение към падането на сградата. Непонятни обаче остават мотивите на свидетеля да твърди различни неща по тези въпроси и всеки път да отрича казаното малко по-рано или пред други лица. Всеки път той изтъква различни причини и мотиви за това, които са взаимно противоречащи си", пише в мотивите.


Присъдата на градския съд не е окончателна. Прокуратурата вече обяви, че е ще я обжалва.

Споделяне

Още от България

Как оценявате кандидата на ИТН за премиер?