СГС засекрети мярката на "Защитените" с безпрецедентни мотиви

Софийският градски съд (СГС) засекрети във вторник мярката на десетимата задържани за опит за банков обир в нощта срещу събота с безпрецедентния мотив, че прокуратурата не разрешава разгласяването на следствената тайна по делото.

Става дума за разследването срещу т. нар. от МВР банда за обири и кражби "Защитените", чието залавяне стана повод преди дни за поредните нападки на вътрешния министър Цветан Цветанов към съда. След заседание, продължило няколко часа, късно във вторник съдия Карамфила Тодорова остави десетимата задържани за постоянно в ареста. Нейното решение може да се атакува пред Софийския апелативен съд.

След ареста на групата Цветанов обяви, че вече ще кръщава всяка акция срещу престъпници на имената на съдиите, които са ги пускали на свобода в миналото. Като причина за това министърът посочи факта, че обвиняемите били задържани още преди пет-шест години, но магистратите освободили част от тях под гаранция, а на други наложили само условни присъди.

В определението си във вторник съдия Тодорова се позова на установена в конституцията практика за достъп до обществена информация, която позволява и ограничаването му, когато става въпрос за защитена от закона информация, цитирайки в случая Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

В началото на заседанието тя цитира искане на заместник градския прокурор Сергей Стойчев за разглеждане на мярката при закрити врата. От държавното обвинение допълниха, че само по този начин ще бъдат защитени интересите на правосъдието и обвиняемите и ще бъде обезпечено правото им на защита.

За първи път СГС използва наличието на следствена тайна по дадено разследване като основание да засекрети разглеждането на мярката за неотклонение на обвиняемите. По тази логика се оказва, че абсолютно всяко искане за налагане на постоянна мярка трябва да бъде обсъждано в закрито заседание, освен ако прокуратурата не позволи обратното. Причината е, че съдът се произнася по тези искания още в досъдебната фаза, когато по презумпция съществува хипотезата за следствената тайна.

След като защитата на обвиняемите Михаил Николов - Кривия, Иван Ценков, Петър Николов - Крадеца, Васил Узунов, Любомир Крумов - Гъзара, Николай Стойков - Куфара, Стоян Иванов - Мозъка, Александър Василев - Кюстендилеца, Илиян Вандов - Хрътката и Калин Воденичаров не възрази, съдия Тодорова помоли роднините им и журналистите да напуснат залата.

От МВР обявиха след задържането им, че десетимата искали да оберат клона на ДСК на столичния площад "Александър Батенберг", където по данни на полицията е имало над 1 милион лева. Групата пристигнала на мястото около 23.00 часа в петък и опитала да заглуши СОТ-а, но се подплашили от някакъв шум и избягали.

След това се върнали след 00.00 часа и започнали да отстраняват камерите от фасадата на сградата. Полицията успяла да ги задържи след преследване и няколко блокади в кварталите "Люлин" и "Захарна фабрика", след като заподозрените повторно напуснали мястото. Според министър Цветанов и десетимата били известни столични крадци.

След акцията стана ясно, че МВР наблюдавало групата от около месец, но така и не стана ясно, защо не е предотвратило действията им, след като предварително е разполагало с данни, че планират крупния обир. Все още няма и яснота с какви точно доказателства разполагат разследващите, на които прокуратурата ще разчита, за да докаже вината им, при положение, че проникването в банката така или иначе не е било осъществено.