Шаламанов пред ББС: Ще има катастрофални последствия, ако не се освободим от старата руска техника

"Проруските настроения в България създават напрежение дори във въоръжените сили"

Министърът на отбраната Велизар Шаламанов. Сн. БГНЕС

Катастрофални последствия очакват българските въоръжени сили, ако те не се освободят от зависимостта си от старо руско оборудване и поддръжка, казва министърът на отбраната Велизар Шаламанов пред ББС.

Според Шаламанов зависимостта от остарялото руско оборудване, което изисква резервни части и поддръжка в Русия, е "резултат от 10-15 години безстопанственост в българските въоръжени сили".

Като резултат на сегашната позиция на НАТО към Русия заради действията ѝ в Украйна, България зависи от помощта на съседите си Гърция и Румъния, за да охранява черноморската граница.

След изборите на 5 октомври и в навечерието на съставянето на ново правителство, служебният министър Шаламанов има свободата да говори, каквото мисли, за състоянието на въоръжените сили, отбелязва ББС.

Критичната област е въздушната отбрана, защото всички радари и комплекси земя-въздух и изтребители са произведени в СССР. И поддръжката на изтребителите зависи много от ремонта на двигатели и друго оборудване в Русия, казва той.

Шаламанов говори за "силната уязвимост" на България заради конфликта в Украйна, но посочва, че при сухопътната техника ситуацията не е толкова драматична, защото танковете Т-72, които пак са руски, могат да се обслужват и в местните заводи.

Шаламанов изразява и безпокойство от проруските настроения в България. По думите му на изборите на 5 октомври няколко партии са дали по-висок приоритет на сътрудничеството с Русия и присъединяването към Евразийския съюз, отколкото на подобряването на равнището на интеграция на страната в НАТО и ЕС.

"Това създава напрежение и недоразумения, включително във въоръжените сили", заявява служебният министър.

Помолен да коментира мнението на Шаламанов, лидерът на проруската партия "Атака" Волен Сидеров казва, че министърът на отбраната е американски агент.

ББС припомня словесната война, избухнала между България и Русия по повод руската намеса в Украйна и натиска на Москва да бъде ускорена работата по газопровода "Южен поток". "Като членка на ЕС и НАТО със силни традиционно връзки с Русия, България върви по опънато въже между Изтока и Запада", пише британската медия.

България заяви през август, че е замразила работата по руския проект "Южен поток", което стана под натиска на ЕС и САЩ. Според Русия работата продължава.

Напрежението между Русия и България се засили, след като президентът Росен Плевнелиев описа Русия като "агресивна и националистическа държава" заради намесата ѝ в Украйна.

Други армии от бившия Варшавски пакт прибягнаха до разнообразни стратегии, за да прекратят зависимостта си от техниката от съветско време, отбелязва ББС.

През 2013 г. Полша стартира най-големите военни покупки, извършвани от член на НАТО, а бюджетът ѝ за отбрана достигна 1.95 процента от БВП. Унгария замени своите изтребители МиГ с Грипен през 2009 г. След България, Словакия е най-уязвимата сила в НАТО по отношение на демодирана военна техника - около 70 процента от супохътната техника на словашката армия и 90 процента от нейните муниции са с изтекъл срок на експлоатация според Централния институт за европейска политика в Братислава.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?