Шампанско за "Топлофикация София“

Правните норми се създават, за да са в полза на добрия гражданин, който чрез тях има правото да разчита и на съответната защита.

Това май не се отнася много до "Топлофикация София“ според сегашния ѝ начин на функциониране.

Нямам никакво намерение да правя юридически анализ на действащите правила – убеден съм, че съответните юридически екипи с удоволствие и много компетентно ще разяснят, как всичко, което става, е в рамките на закона; но това не променя усещането, че правилата относно функциониране на дружеството изглеждат като създадени преди всичко в негов интерес. Явно този факт не притеснява само мен и огромна част от останалите клиенти на "Топлофикация София“ – някак си между другото и предпразнично мина новината, че и Комисията за енергийно и водно регулиране е привикала дружеството на 15 декември 2015 г., за да чуе за предприеманите от него мерки за подобряване на работата с клиентите. Според публикуваното съобщение, главна задача в тази насока е повишаване на доверието на потребителите на услугите. Звучи добре ....

Тук си струва да посоча защо акцентирам само върху "Топлофикация София“ – клиентите му са в пъти повече от всички останали топлофикационни дружества в страната, взети заедно. Така трупаните от доста години проблеми на едно общинско дружество безспорно имат и национално измерение. Без претенции за прецизност е добре да се напомни, че с повече от 400 хиляди домакинства като клиенти, дружеството обслужва около 12-13% от населението на България. Или, както изглежда, може би по-скоро те обслужват дружеството. Дори с цената на възможността за това да се лишат от собствените си жилища – разказаната от медиите предновогодишна история на г-жа Горка Алексова, принудена да продаде апартамента си, за да се разплати с "Топлофикация София“ за услуги, които нито е искала, нито е ползвала, от човешка гледна точка е апотеоз на едно безумие, което иначе сигурно има стабилна юридическа обосновка.

Както са обявили от PR службата, тази история не отразява ежедневни ситуации – страшното е обаче, че по повод на "Топлофикация София“ вече дотолкова свикнахме с наистина многото жалби на ужилени хора, с явни несправедливости, с липса на логични обяснения, че дори стряскащата история на г-жа Алексова мина и замина покрай празниците. Към тези факти мога да добавя и моя горчив опит като клиент напр. с месечна сметка от 690 лева за жилище с около 80 кв.м. чиста площ, които платих след половин година писане до съответните инститиции. Пред тях не минаха нито аргументите ми за техническата (не)възможност на радиаторите да обезпечат потребление на толкова енергия, нито сравнението с Виена, където месечните разходи за централно отопление на аналогично жилище тогава бяха два пъти по – ниски и т.н. и т.н. Но фактическият стимул да платя дойде не от убедителни отговори на жалбите ми, а когато някакви хора започнаха да ми звънят вкъщи и активно да ми напомнят, че имам дълг – подходът ми напомни за уж отминали много притеснителни времена, та предпочетох да си платя. Затова си признавам – и аз съм един от многото, който няма никакви основания да храни топли чувства към топлото на „Топлофикация София“, поднасяно ни така, както това става днес. Все пак ще пробвам да съм максимално обективен.

Какво позволяват нормите

Както казах, в случая бягам от юридическите анализи. Ще направя обаче опит за друг тип обобщения за това какво позволяват нормите – при това само в три основни точки.

Първо – при желание да търсят малката си правда, която често е с огромни финансови измерения в личен план, клиентите на дружеството имат юридическата "възможност“ да бъдат подхвърляни на законово основание поне между четири институции и организации – "Топлофикация София“, Столична община (собственик на дружеството), Комисията за енергийно и водно регулиране, съответния топлинен счетоводител, докато ентусиазмът им за търсене на справедливост спадне или изчезне – което изглежда е и целта. Към този списък трябва да добавим и няколко други институции, към които хората често се обръщат – президент, Народно събрание, министър на енергетиката, омбудсман. В крайна сметка най-невинният резултат от тази възможност по традиция е повече от плачевен – минават поне 4-5 месеца, през които "Топлофикация София“ си действа, както си знае, след което, убеден съм, най-честият отговор на жалбите е, че е била извършена внимателна проверка и че всичко във фактурата си е наред и е според правилата; а основната схема на уреждане на взаимоотношенията се базира на подканата "Ти плати, пък после ще видим“.

Второ – на законово основание клиентите рискуват да осъмнат пак със звънене на вратата и с известия за дължими суми по процедури, за чието съществуване нямат и идея. При това сумите не отразяват само задълженията за ползвана топлинна енергия според сметките на "Топлофикация София“.

Трето – "Няма не искам, няма недей“, "Веднъж Топлофикация – завинаги Топлофикация“ – сигурно могат да се намерят и други обобщения на взаимоотношенията "индивидуален клиент – дружество“. Парадоксът – макар и като изключение - е правото на собственост да е функция от "услуга“, която не искаш и която не ползваш (както при г-жа Горка Алексова). Аргументът "ами като не ти харесва, продай си жилището и отиди да живееш, където няма парно“ е, меко казано, абсурден.

Какво позволява либерализацията

От гледна точка на либерализацията на енергийния пазар "Топлофикация София“ е като привилегировано дете. Законът ми позволява в лично качество да сменя доставчика си на електрическа енергия, като прекратя изцяло взаимоотношенията си с него и създам такива с друг – при "Топлофикация София“ това обаче въобще не е така. Единственото, което ми осигурява законът, е гарантираното задължение да плащам и още по-гарантираната ситуация да не мога да проверя бързо и точно за какво – при това ми се гарантират и конфликти с комшиите. Позоваването на европейски опит, на европейски директиви и др. в това отношение е повече от абстрактно, още повече в страна, в която връзката с "Топлофикация София“ е въздигната в законоустановен култ и където разходите за топлинна енергия със сигурност спомагат за това България да води европейската класация за енергийна бедност (справка – доклад на ЕК от ноември 2015). Фактът, че либерализацията на пазара включва не само конкуренция между различни доставчици, но и между различни енергоизточници, също в нашия случай няма никакво значение.

Логиката на пазара е ясна – искаш ли услуга, плащаш за нея. Фактът, че в много сгради инсталацията не позволява индивидуално отчитане на получената топлинна енергия на входа на жилището не е проблем на клиента, а е проблем на дружеството, който проблем обаче удобно е прехвърлен върху клиента. В крайна сметка дружеството трябва да се нагоди към реалностите на пазара, или ако не може, да отиде постепенно в икономическото небитие. Митологемата, че – видите ли – ако я няма "Топлофикация София“, щяла да падне електрическата мрежа, тъй като ще се повиши потреблението на електроенергия и мрежата няма да издържи, може да е била вярна преди двадесет години. Това обаче няма нищо общо с днешната реалност поради серия от причини – от много по-ефективните електрически уреди до коренно различния тип потребление през обективните стимули за енергийна ефективност, вкл. и от гледна точка на цените на електроенергията. Факт е, че електрическите мрежи "падат“, но извън може би не винаги прецизния анализ на необходими стъпки от собствениците им и някои наистина форсмажорни обстоятелства, това се дължи и на поведението на държавни институции – както на неосигурени възможности за собствениците да инвестират в мрежите, така и на явно неадекватната им за българските условия защита от престъпни посегателства. В Парламента от почти година отлежават конкретни предложения за изменения на Наказателния кодекс, които биха накарали всеки потенциален престъпник да се замисли дали би рискувал напр. да остави десетки хиляди души в София без ток, нанасяйки щети за стотици хиляди левове (да си спомним случая в „Люлин“ на 20 декември). Още повече че престъпните посегателства върху енергийна, транспортна и телекомуникационна инфраструктура вече могат да носят белезите и на коренно различни измерения, вкл. и в контекста напр. на терористични заплахи.

Какво да се прави

Не ми е работа, а и едва ли аз съм човекът, който може да систематизира пътна карта в това отношение. При всички случаи е необходимо тези, които имат правомощия за това, начело със Столична община като собственик, спешно и в условията на максимална публичност да променят концепцията за съществуването и функционирането на "Топлофикация София“ в настоящия ѝ вид, а политиците да изменят съответно законодателството – но само с козметични промени няма да стане. Основното в тази връзка е да се разбере, че трябва да бъдем освободени от усещането за практическа несменяемост, фактическа недосегаемост и абсолютна незаменимост на "Топлофикация София“. А и да си припомним, че Конституцията на страната издига във върховен принцип правата на личността и че обявява частната собственост за неприкосновена – нещо, което за г-жа Горка Алексова вече сигурно звучи съвсем абстрактно.

А другото, което можем да направим, макар и следновогодишно, е да пием по чаша шампанско за успеха на евентуалната реорганизация на дружеството. Това междувременно ще ни помогне и да се подготвим за следващите фактури за услуга, която е къде прилагана, къде налагана по отношение на жилищата ни – поне докато все още не се е наложило и на други хора да си ги продават за благото на "Топлофикация София“.

* Всички изразени мнения са строго лични.