Шансът за развръзка на казуса с РСМ - заложник на вътрешната криза у нас

Решението дали Република Северна Македония (РСМ) ще започне преговори за ЕС става заложник на политическата криза в България и ще трябва да изчака вота на недоверие към кабинета, който по всяка вероятност ще се гласува в четвъртък.

Същия ден започва срещата на европейските лидери, на която ще се обсъжда предложението на френското председателство на ЕС за Северна Македония.

Според източници на Мediapool, ако правителството оцелее, е възможно да има развитие по темата в петък, на втория ден от срещата на върха на ЕС.

За да избегне спекулации и нови атаки, премиерът Кирил Петков прехвърли въпроса изцяло към парламента, но засега не е насрочено заседание на външната комисия. Малко вероятно е такова да има преди да се гласува вотът на недоверие. 

България успя да постигне искането си ЕС да стане гарант за изпълнението на изискванията ни към Скопие. Това е невероятен пробив, тъй като досега страните членки избягваха да поставят двустранни спорове на европейско ниво. В същото време е повече от ясно, че спорът между София и Скопие истеризира и в двете държави до степен, в която е трудно да се постигне какъвто и да е реален напредък. 

В проекта за преговорната рамка на Северна Македония, постигнат от френското ротационно председателство, РСМ се задължава да спазва Договора за добросъседство с България от 2017 г., сключен при правителството на Бойко Борисов.

Скопие ще трябва да промени конституцията си и да включи българите в македонската конституция като държавотворен народ преди да започне същинското начало на преговори за членство в ЕС. Северна Македония ще трябва приеме и план за действие, свързан със защитата на правата на малцинствата. Планират се и мерки срещу езика на омразата.

Президентът Румен Радев, който досега активно припяваше в популистко-националистическия хор срещу каквито и да е отстъпки спрямо РСМ и редовно атакуваше правителство, че щяло да направи такива, сега зае конструктивна роля.

Макар че вероятно от по-рано е наясно с постигнатия напредък, Радев коментира предложената преговорна рамка едва в понеделник, 20 юни.

Според него "предложенията на френското председателство са най-добрите и най-справедливите към момента".

Радев, обаче, предупреди, че няма време, за да се промени позицията на България, така че тя да се възползва от историческия шанс и да вдигне ветото.

"Едно е ясно - към момента няма време това да се случи като вдигане на ветото, няма как да стане сега това. Защото този протокол трябва да се приеме и от българския парламент, и от парламента на РСМ. Ако няма ясни механизми с измерими критерии, то това не е решение", коментира държавният глава.

Радев поиска позиция от правителството

"Двустранните въпроси трябва да се издигнат на ниво ЕС – преговорна рамка, това не са просто двустранен спор за история, това са въпроси, които касаят фундаментите на ЕС и след множество срещи и убеждавания, най-после европейските партньори разбраха, че там е мястото за решаване на тези въпроси и те вече се залагат в европейската рамка като подход", посочи Радев.

Той припомни, че националната рамкова позиция бе разработена и приета с решение на МС през 2019 г. и подкрепена от българския парламент и 44 НС с декларация.

"Подходът, който е в момента, няма как да работи, трябва МС в резултат на експертизата на МВнР ако ще актуализира по някакъв начин да актуализира националната рамкова позиция със свое решение и едва тогава да изпрати тази рамкова позиция в парламента и той да я одобри, а не обратното както в момента се процедира. Това води до блокаж и невъзможност да се вземе решение. Органът за изработване на това решение трябва да е МС, а парламентът да го одобри, а не обратното", посочи президентът.

"Равноправие на македонските българи заедно с другите народи, не малцинство, никога не сме говорили за малцинство. Нека експертно да се произнесат и МС, и НС дали протокол двустранен със Скопие в достатъчна степен отстоява българския интерес", добави той.

Времето изтича

Очаква се тази преговорна рамка да бъде одобрена от останалите страни членки на ЕС, въпреки резервите, че двустранни въпроси се изнасят на европейско ниво. Брюксел се наема с тази отговорност, за да може Западните Балкани да се придвижат към ЕС.

В понеделник вечерта посланиците на страните от Европейския съюз ще заседават в Люксембург и може да обсъдят така нареченото "френско предложение", а за вторник е планирано заседанието на Съвета по общи въпроси.

Два дни по-късно започва срещата на лидерите на ЕС.

Премиерът Кирил Петков многократно обясни, че ако парламентът не промени българската позиция, той еднолично няма да свали "ветото".

"Най-сериозното предложение, което сме получавали"

"Френското предложение е най-сериозното предложение, което до момента България е получавала за решаването на спора с Република Северна Македония, защото за първи път се предлага българите да бъдат включени в конституцията на РСМ като условие за първата междуправителствена конференция", коментира бившият външен министър Надежда Нейнски.

По думите ѝ трябва да отдадем дължимото на Франция, въпреки че това предложение е на целия ЕС.

"Много е важно България да си гарантира възможност за контрол върху процеса на изпълнението на договора с РСМ", добави Нейнски пред бТВ.

По думите ѝ, за да може българската позиция да бъде силна, тя трябва да бъде единна.

"Да бъде изработена в българския парламент. Очаквам в НС предиза почне обсъждането премиерът да изрази своята позиция, това е нормалното. За да може той да изрази позицията си, трябва да има решение на Министерски съвет", заяви бившият външен министър.

По думите ѝ правителствата на България и РСМ трябва да знаят, че моментът е исторически и трябва да имат кураж да направят силно лидерство.

Скопие: Преговорната рамка е многостранен документ, а въпросите с България се решават двустранно 

Преговорната рамка трябва да бъде многостранен документ, който да дава насоки и правила, според които трябва да се осъществява преговорният процес, а двустранните въпроси трябва да бъдат решавани чрез двустранни договори, коментира премиерът на Република Северна Македония Димитър Ковачевски.

Той е поставен под силен натиск от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ да не подкрепя френското предложение.

Ковачевски каза, че се надява държавите членки на ЕС да приемат преговорна рамка с мултилатерален характер, а България "да бъде на нивото на съседна държава, която иска да види Република Северна Македония като пълноправен член на ЕС“.

Ковачевски уточни, че "двустранен протокол" означава "статутът и следващите стъпки по отношение на прилагането на Договора за добросъседство, а не е специално споразумение за нещо ново в отношенията с България“.

"Това са следващите стъпки по отношение на изпълнението на договора и задълженията на България и Република Северна Македония. Този протокол се подписва на ниво външни министерства,“ каза той.

Все още не е пристигнал протоколът от София.

Премиерът на Финландия не отговори конкретно на въпроса за позицията на страната ѝ по предложението на френското председателство на ЕС, но заяви, че страната подкрепя разширяването на ЕС и начало на преговорите на Албания и Република Северна Македония. 

Берлин: ЕС трябва да започне преговори със Северна Македония и Албания

На този фон германският външен министър Аналена Бербок коментира, цитирана от БТА, че Западните Балкани се нуждаят от силно послание от Европейския съюз в момент на дебати за статута на кандидат на Украйна и Молдова.

Говорейки в Люксембург преди срещата на външните министри на ЕС, Бербок каза, че блокът трябва да започне присъединителни преговори с Албания и Република Северна Македония и да даде ясен сигнал на Западните Балкани.

По думите ѝ потенциалният статут на кандидат в ЕС за Украйна ще бъде "исторически момент" за блока и трябва ясно да бъде казано, че Украйна "принадлежи на Европа".

Германският външен министър предупреди също, че ще бъде "абсолютно цинично" да се отложи вземането на решение за бъдещето на Украйна и Молдова в блока преди срещата на върха по-късно тази седмица, когато лидерите на ЕС се очаква да обсъдят темата.

Сега се намираме в момент, в който трябва да вземем решение, заяви Бербок и предупреди, че ЕС не трябва да "търси извинения и да следва модел на отлагане на големите решения".