"Шареното политбюро" в Париж

"Шареното политбюро" в Париж

На 11 май в Париж приключи двудневна конференция по случай 20 годишнината от "Кръглата маса", организирана от френския национален научен център CNRS, Националното училище за администрация (ENA), фондацията "Роберт Шуман", френски университети и френско-български сдружения.

Научен ръководител на конференцията е бившият съветник на президента Желю Желев, изследователят на българската политика в CNRS Франсоа Фризон-Рош.

В понеделник парижката академична публика имаше уникалната възможност да чуе от самите участници в българската "Кръгла маса" тяхната версия за събитията. Зад правоъгълната маса на президиума седнаха един до друг Желю Желев, Александър Лилов, Георги Пирински, Димитър Луджев и Петко Симеонов.

Сесията във вторник беше посветена на научно-исторически и социологически анализи на събитията, представени от историците Драгомир Драганов и Антони Тодоров и от социоложката Мира Радева от МБДМ. За "Кръглата маса" като специфичен изход от комунизма говори и авторът на "Черната книга на комунизма" Стефан Куртоа.

Публиката обаче ще запомни най-вече вчерашните дискусии след общо взето скучните и странни експозета.

За разлика от Желев, който се придържаше към събитията от хронологията на "Кръглата маса", Александър Лилов се отдаде на анализ на грешките на прехода и изложи своята стратегия за завръщане на България сред развитите нации. Според него некадърното управление е ликвидирало нашето процъфтяващо селско стопанство и електрониката ни. "Имахме 30 завода за компютри и електроника. Американците ни наричаха "Силиконовата долина" - разясни той постиженията на комунистическото правителство в информационните технологии.

Желев му опонира, че при комунизма са се дотирали такива имиджови сектори на стопанството, които са се финансирали от препродажбата на евтин съветски нефт на световните пазари.

Освен това Лилов се затрудни да обясни как тези заводи за компютри, произвеждащи на базата на остарели западни технологии, биха оцелели в конкурентната среда на отворения пазар, където освен всичко друго се изискват лицензи и не може да се търгува с крадено ноу-хау.

Пирински пък се спря надълго върху мемоарите на Луканов от следствения арест и изтъкна своята роля за налагането в БКП на идеята за "Кръглата маса", която според него имала "конститутивна", а не "конструктивна" роля и е оставила "траен отпечатък върху демократизацията" като комплексен процес със слаби и силни страни.

Димитър Луджев говори "Кръглата маса" като "мирна революция". Той изтъкна ролята на Запада в налагането на темите и дневния ред, както и добрата експертна подготовка на участниците от СДС.

Експозето на Петко Симеонов беше озаглавено "Първият кръг на спиралата". Публиката проследи с интерес колоритния разказ за още няколко кръга на спиралата, която запокити България на дъното по всички показатели в Европа.

Най-интересната подробност, за която разказа Симеонов, беше за "Шареното политбюро".

Оказва се, че дълго време след "Кръглата маса" е съществувал паралелен властови център около Желю Желев. В "Шареното политбюро" членували неформално лидери на партии, профсъюзи и други важни организации, а контактната група за "Кръглата маса" се явявала негов секретариат - разкри Симеонов, разменяйки съучастнически междуметия със седящия до него "контактенгрупенфюрер" Пирински.

 В по-ново време подобен нелегитимен орган се появи в България при правителството на тройната коалиция под формата на "Съвет на коалицията."

 В края на сеанса политиците на прехода отговаряха на въпроси на публиката. Голям интерес предизвика отговорът на Пирински на въпроса дали около "Кръглата маса" са седели и агенти на Държавна сигурност. "Да, но не ги знам всички кои са", каза той, което предизвика нееднозначни ръкопляскания в залата.

 Думата взе и старият емигрант и политически деец Тончо Карабулков, който припомни, че българската емиграция е имала готовността да се включи в процеса на завръщане към демократично общество с експертно и политическо участие, но е била държана настрана от събитията както от БКП, така и от новоизлюпените демократи на СДС. На този фон обяснението на Петко Симеонов, че емигрантите са имали издадени присъди от комунистическата власт и поради това не са можели да се върнат в България, прозвуча доста абсурдно.

 В края на деня беше избистрен консенсусът сред участниците в "Кръглата маса", че тя има историческо значение, защото е позволила да се "избегнат кръвопролитията". Въпросът кой и чия кръв е щял да пролива беше грижливо заобиколен.

 Очерта се и друг консенсус около актуалното състояние на България като "провалена" държава, но за този провал на прехода се говореше по-скоро като за природно явление, а не като за следствие от катастрофалната икономическа политика на доминираните от БСП правителства.

 Все пак от въпросите на публиката стана ясно, че има съмнения за своеобразен "колаборационизъм" на тогавашното СДС. Очерта се и един друг съвсем не академичен, а партизански прочит на "Кръглата маса" като инструмент за легитимиране на БКП/БСП в прехода от тоталитарно общество към фасадна демокрация и гарантирана безнаказаност за извършените от комунистите престъпления.

 Може би заради тези настроения в залата, където в един момент се усети повей на неакадемично, но много парижко митингово напрежение, авторитетният учен Франсоа Фризон-Рош реши да отложи за следващия ден зачитането на поздравителен адрес от генералния директор на Юнеско Ирина Бокова.

Споделяне
Още от