Шарон не иска палестинска държава

Има хора, които вярват, че когато премиерът Ариел Шарон спечели втори мандат на изборите на 28 януари, той ще насочи вниманието си към мирните преговори с палестинците. Със сигурност това е нещото, в което Шарон иска да повярват умерените гласоподаватели.

В името на тази цел той не само прие визията на американския президент Буш за две държави -- Израел и Палестина, а и предупреди членовете на Ликуд, че онези, които се противопоставят на решимостта му да бъде създадена палестинска държава, няма да имат място в новото му правителство.

Хората, които вярват в бъдещето, основано на базата на подобни изявления, са напълно незапознати с израелските политически реалности. Приказките на Шарон за палестинска държава са почти толкова искрени, колкото решимостта му да наказва членове на Ликуд, които откажат да сътрудничат на разследването на прокуратурата за скандала около незаконното спонсориране на предизборната му кампания през 1999 г. Според израелската полиция синът на премиера - Омри също е замесен в скандала.

За нещастие има много причини да се опасяваме, че положението само ще се влоши, ако Шарон остане на власт. Обратно на умерения образ, който той толкова ревностно и ефективно създава през последните две години, Шарон остава решен да се противопостави на създаването на жизнеспособна и независима палестинска държава. От самото начало на заселническото движение през 70-те години на миналия век, голямата цел на Шарон е да осигури такова разширяване на еврейските колонии и на тяхната инфраструктура -- магистрали, водоеми и електроснабдяване, че да направи създаването на палестинска държава политически и физически невъзможно. По време на първия си мандат Шарон се научи, че не трябва да изтъква истинските си намерения пред президента на САЩ, особено що се отнася за президент, който вече е склонен да се съмнява в намеренията му. Вместо това той не пропускаше случай да изрази подкрепата си за неизяснената визия на президента Буш за две държави, като в същото време подкрепяше заселничеството и отхвърляше всяко усилие за намиране на политическо решение на конфликта с палестинците.

Наскоро Омри Шарон обясни пред група членове на Ликуд: "Ние не живеем във вакуум, съществува международната реалност. Когато обаче говорим умерено, можем да постигнем много. Все пак днес ние сме в палестинските територии, нарушаваме международните споразумения, но никой не ни казва нищо. САЩ са с нас. Ние говорим за палестинска държава, но същевременно дори Сектор А не съществува, няма и палестинско представителство в Ерусалим, а палестинците се страхуват да излизат с оръжия дори в собствените си градове. Очевидно всички искаме мир -- кой не иска мир? Думите за палестинска държава обаче са много смътни."

Да момента, прикритият ястреб Шарон, който се прави на умерен, се придържа към истинската си програма много внимателно, опасявайки се, че може да изложи на риск целта си, ако бъде твърде краен. Досега обаче той трябва да е заключил, че разполага с много повече възможности отколкото си е мислил.

Израелската преса съобщи за хвалбите на Шарон пред негови съмишленици, че само преди година международната общност критикуваше Израел при всяко нахлуване в палестинските територии, а сега войниците могат да се движат из целия Западен бряг и ивицата Газа и никой не казва нищо.

Шарон се е обградил с военни и лидери на разузнаването и силите за сигурност, които имат същата политическа ориентация като него. Началникът на генералния щаб на армията генерал Моше Яалон, шефът на Мосад генерал Меир Даган, министърът на отбраната генерал Шаул Мофаз, шефът на военното разузнаване генерал Аарон Зееви и съветникът за националната сигурност генерал Ефраим Халеви са със същите убеждения.

Всички те смятат, че Израел не трябва да подновява политическия процес преди палестинците да бъдат напълно разбити с военни средства и преди този разгром да е пуснал дълбоки корени в съзнанието им. Всички те смятат, че само когато палестинците започнат да мислят и да действат като победен народ, тогава може да започне политически процес. Това мнение за първи път беше изказано от генерал Яалон, след като пое ръководството на въоръжените сили в началото на септември м.г.

По ирония на съдбата, надеждата за по-добър изход се съдържа в скандала около предизборната кампания на Шарон. Според проучванията на общественото мнение скандалът може да доведе до намаляване с 10 на местата на Ликуд в Кнесета.

Сега израелците разбраха, че и те са станали обект на измамите на Шарон и вече не им е забавно. Ако подкрепата за Ликуд не нарастне, Шарон може и да няма възможността да състави ново правителство без Партията на труда, която поставя като условие за участието си в правителството незабавното спиране на зеселничеството. Това може да доведе до промяна в самоубийствената надпревара, в която участват израелците и палестинците.

Дали Партията на труда ще отстоява принципната си позиция при тези обстоятелства и няма да продаде душата си както направи последния път, вследствие на което Шимон Перес и Бенямин бен Елиезер трябваше да се извиняват за най-лошите постъпки на Шарон, зависи от това дали новият ѝ лидер Амнон Мицна е доблестният човек, за който се представя.

По БТА