Шефът на БНБ: Нулевите лихви са проблем и крият рискове

Забавянето на икономиката на еврозоната може да се окаже временно, твърди Димитър Радев

Димитър Радев, управител на БНБ

Нулевите и отрицателни лихви крият рискове, алармира управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев в интервю за специализираната медия за финансовите пазари MNI.

"Има основателни аргументи за притеснения от много ниските или отрицателни лихвени проценти, особено ако те остават на тези нива. Банките може да бъдат по-слабо мотивирани да подобряват ефективността поради ниските им разходи за финансиране. Същевременно, активите в балансите им може да ерозират и са изложени на бъдещ обрат в цикъла, и този риск трябва да бъде адекватно оценен", посочва Радев.

На заседанието си през март Европейската централна банка (ЕЦБ) отложи за още по-далечно бъдеще вдигането на лихвите си, обещавайки да ги запази на исторически ниското им равнище най-малко до края на година. Преди мартенското заседание банката бе заявила, че може да започне да ги повишава към лятото на 2019 г.

Неутрализирането на негативните ефекти от отрицателните лихвени проценти е основна тема на дискусии от март насам, когато изказването на президента на ЕЦБ Марио Драги във Франкфурт доведе до предположението, че той обмисля въвеждането на диференциран лихвен процент по депозити, държани в централната банка, отбелязва MNI.

В интервюто си Димитър Радев е внимателен в своята оценка на неотдавнашните призиви за преразглеждане на стратегията на паричната политика на ЕЦБ. Той изразява предпазливост също и в отговор на предложенията, че институцията трябва да понижи заложената си средносрочна цел за темп на инфлация от близо до, но под 2%, на около 1%.

"Може би има основания да започне да се мисли дали трябва да се разгледа възможността за промяна", отбелязва управителят и допълва: "Каквото и решение да приеме ЕЦБ в това отношение (ако бъде взето такова), то следва да бъде под формата на добре комуникиран процес. Не мога да не се съглася напълно с неотдавнашния коментар на Петер Прат, който предупреди, че такива публични изявления могат да бъдат изтълкувани неправилно и дори да бъдат приети като признание от страна на ЕЦБ за неуспешно изпълнение на мандата си, което не е вярно".

ЕЦБ разполага с "голям брой инструменти" в случай на сериозен икономически спад, посочва Димитър Радев. "Вратата за покупки на активи не е затворена, както и не съществува заложено в правило ограничение за промяна на ставките като тези по улесненията с постоянен достъп или редовните операции на открития пазар", уточнява той.

"Знаем, че може да има различни степени на подкрепа в рамките на управителния съвет за определени особено нестандартни мерки, ако такива бъдат разглеждани. Следователно също така е вярно, че ефективността на арсенала на ЕЦБ в крайна сметка зависи от решимостта и ръководството ѝ, а не от разнообразието или мащаба на използваните инструменти".

По думите на Радев забавянето на икономиката на еврозоната може да се окаже временно. Съвсем не е сигурно, обаче, дали Европа ще излезе от сегашния временен застой през втората половина на 2019 г.

"Икономиката на еврозоната надмина очакванията на много икономисти през първото тримесечие на годината. Все още предстои, обаче, да видим какви ще бъдат темпът и посоката на развитие на икономиката през следващите месеци и тримесечия", допълва управителят, който е член на Генералния съвет на Европейската централна банка от назначението му през 2015 г.

"Ответните реакции на политиката могат да са ефективни само доколкото са насочени към структурни области като образованието, пазара на труда и пенсионните реформи. Фокусът трябва да остане ясен: стимулиране на производителността и конкурентоспособността", посочва още Радев, добавяйки, че фискалните политики трябва да са по-силно ориентирани към растеж.

"Това не означава непременно увеличение на разходите. Още повече, че по-големите разходи ще имат отрицателен ефект в държави без пространство за фискално маневриране", допълва Радев.

България вече отговаря на ключови критерии за приемане на еврото, а националната парична единица на страната се очаква да се присъедини към Валутния механизъм II на ЕС по-късно тази година, отбелязва MNI.

Въпреки това, няма вероятност страната да влезе във валутния съюз по-рано от средата на 2022 г., заяви през януари Валдис Домбровскис, зам.-председател на Европейската комисия и отговарящ по въпросите на еврото. Димитър Радев е съгласен, че остават някои пречки за присъединяването.

"Трябва да ускорим процеса на реална конвергенция", посочва той. "Предизвикателствата пред нас са структурни, а не фискални или монетарни. Предстои още работа и на институционалния фронт. Макар че институцията за управление на публичните финанси е образцова, както показват резултатите, в някои други институции са необходими съществени подобрения", смята председателят на управата на БНБ.

По думите му в България обществената и политическата подкрепа за по-нататъшно задълбочаване на процеса на европейска интеграция остава над средните нива за ЕС. "Това вече става по-скоро рационален, а не емоционален избор, и това е добра новина", допълва управителят.

Още от Бизнес

Изненадани ли сте, че Антикорупционната комисия не откри нередности около "Апартаментгейт"?