Шефът на ДАНС - вторият "господар" на подслушванията

Не само вътрешният министър, но и председателят на новосформираната Държавна агенция за национална сигурност (ДАНС) ще може да разпорежда използването на специални разузнавателни средства (СРС), след като съдът разреши. Това предвиждат промени в Закона за СРС, които депутатите обсъдиха в сряда на първо четене заедно с още 13 промени в закони, свързани със създаването на мегаагенцията, в която влязоха Национална служба "Сигурност", финансовото разузнаване и военното контраразузнаване.

По сегашното законодателство право да поиска разрешение за ползването на СРС-та има само министърът на вътрешните работи. С промените за първи път право да разпорежда подслушвания се дава на неполитическо лице, което не е било назначено от парламента.

В изключителни случаи за 24 часа председателят на ДАНС, подобно като вътрешния министър, ще може да разрешава използването на СРС-та, преди санкцията на съда.

По време четенето на поправките депутати от ДСБ и ОДС изразиха опасения, че може да има злоупотреби с подслушвания и законовият вакуум, който продължава вече два месеца, тъй като тогава бе създадена със закон ДАНС, създава конфликт на интереси.

Шефът на ПГ на ОДС Йордан Бакалов посочи, че агенцията не разполага със самостоятелна техника за подслушване (по закон обаче тя може да използва такава б. р.) и председателят ѝ Петко Сертов ще "трябва да поиска разрешение от вътрешния министър дори и ако се налага да подслушва самия Румен Петков".

Необходимо е да има самостоятелна апаратура за нуждите на ДАНС, защото основната идея при създаването ѝ беше защита на националната сигурност, борба срещу тероризма и корупцията по високите етажи на властта, обясни Бакалов. Освен това той посочи, че никъде в закона няма ясна регламентация за разпореждането с разпечатките на телефони.

Този луфт в закона на практика се използва за всекидневно подслушване, посочи Атанас Атанасов от ДСБ.

Управляващите също виждат пропуски в сегашното законодателство за СРС-тата. Ахмед Юсеин от ДПС се обяви за законодателна регламентация, която да разглежда подслушването и използването на разпечатки от телефони. "От 10 000 разрешения за обвинителни актове са използвани едва 167", посочи Юсеин. Според него въпросът е в това дали те са правомерно издадени.

Гласуването на измененията в закона ще е в четвъртък.

Междувременно парламентарната вътрешна комисия прие предложението на шефа на Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) Цвета Маркова, с което да се отнеме правото на органите, които разпореждат ползване на СРС-та, да задържат получената информация, дори когато използването на СРС-та е незаконно.

В момента законът предвижда унищожаването на данни от назначени СРС-та, които обаче в съответния 24-часов срок не са получили санкция от съда. Практиката показва, че вместо това, МВР често слага гриф за секретност на придобитите данни и те вече се третират като защитени по закона за класифицираната информация и могат да бъдат задържани определен брой години. Цвета Маркова е предложила данните, получени от незаконно използвани СРС-та, да бъдат унищожавани в срок от 10 дни.