Шефът на енергийния регулатор обори някои прогнози на БАН за АЕЦ "Белене"

"По принцип няма страна в света, която да строи ядрена централа за износ на електроенергия. Ядрените централи като базова мощност се строят за задоволяване на чувствително нарастващо вътрешно потребление. Примери в това отношение са страни като Китай, Индия, Турция и др.", коментира в интервю за БТА председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов по повод анализа на БАН относно нуждата на България от АЕЦ "Белене".

Той посочи, че според него до 2035 г. страната ни не се нуждае от нови енергийни мощности, а само от заместващи на мястото на излизащите от експлоатация – най-вече въглищни електроцентрали заради европейските екоизисквания.

От БАН също смятат, че едва след 2035 г. България ще има необходимост от нови енергийни мощности, но ако се повиши потреблението на електроенергия в страната от регистрираните през 2015 г. 28 500 гигаватчаса на 36 хил. гигаватчаса през 2040 г., което е малко под 30 процента ръст. Предвид изискванията на ЕС за повишаване на енергийната ефективност и огромния потенциал на страната ни с това отношение обаче надали тази прогноза е реалистична.

В доклада на БАН се разглеждат още регионалния пазар и очаквания на Балканския полуостров и Унгария недостиг на между 24 и 49 тераватчаса електроенергия до 2040 г., но Иванов сега развива тезата, че построяването на АЕЦ за целите за износа не е добра политика и дори оспорва някои от изводите на БАН.

"Има публикации, че в доклада на БАН се прогнозира увеличаване на населението на страната с 300 000 души до 2040 г. Всъщност България годишно губи по 42 000 души, било поради демографски причини, било поради емиграция в чужбина. Това е много съществено разминаване. Забележете и друго - БАН не прогнозира повишаване на потреблението в страната, а визира подобна тенденция в региона. Всъщност в 10-годишния план за развитие на "Електроенернийния системен оператор" (EСО) се показва и доказва, че през следващите години потреблението на електроенергия в страната не само няма да се повиши, но се очаква и определен спад. Това се дължи на новите енергоспестяващи технологии, на енергийната революция в бита, на санирането на сградите и повишаване на енергийната ефективност", отбелязва Иванов.

Той допълва още, че "не трябва и да се забравя, че независимо кой е инвеститорът, за страната остава ядрения риск от авария, ангажиментите по съхраняване на отработеното гориво, на радиоактивните отпадъци, както и всички разходи по извеждане на централата от експлоатация".

"Безспорен факт е, че през последното десетилетие е в ход технологична революция в областта на енергетиката и специално в електроенергетиката. Това означава, че дългосрочните прогнози са много рисково занимание. Например - само преди 10 години малцина биха повярвали в толкова същественото нарастване на производството от възобновяеми енергийни източници, каквото наблюдаваме в световен мащаб", коментира още регулаторният шеф.

Той смята още, че е необходимо докладът на БАН за АЕЦ "Белене" да стане публичен.

Първоначалните намерения както на БАН, така и на възложителите на доклада – "Българският енергиен холдинг" (БЕХ) и енергийното министерство, бяха анализът да остане тайна, но след силен политически и обществен натиск академиците обещаха да обявят целия документ от над 1000 страници, ако получат разрешение за това от БЕХ. Макар такова да беше дадено още на 5 декември 2017 г., едва в сряда БАН публикува двата междинни доклада за ядрения проект.

Според Иванов от него трябва да стане ясно въз основа на какви източници БАН прави заключенията си, доколко те са достоверни и официални. "На второ място, каква е методиката, по която БАН извършва анализа и дали се отчитат всички фактори, които влияят върху прогнозата за потреблението на електроенергия. Едва на трето място следва да се оценят резултатите от анализа", допълва шефът на КЕВР.

ТЕЦ могат да минат на газ

Той коментира и повишените екостандарти за въглищните централи в Евросъюза, за които страната ни ще иска отлагателен режим.

"В България почти 40 процента от производството на електроенергия се дължи на термичните централи в Маришкия басейн. Това е един основен фактор, с който се надявам ЕК да се съобрази. България е длъжна да защити термичните централи не само поради важността им за енергийната ни система, но и защото те създават трудова заетост на десетки хиляди семейства от Старозагорския и Хасковския регион. Това е важен социално-икономически фактор, който трябва да бъде отчетен при решението на ЕК за дерогация", смята Иван Иванов.

Според него въглищните централи в комплекса "Марица Изток" трябва да работят поне още десет години, а след това "те лесно биха преминали към използване на природен газ като алтернативно гориво, тъй като бъдещият интерконектор "Комотини-Стара Загора" ще доставя природния газ буквално на входа на Маришкия енергиен комплекс".

Свободният пазар възможен до 5 години

Иванов смята за напълно постижима пълната либерализация на електроенергийния пазар у над до пет години, но посочи, че битовите потребите продължавата да предпочитат регулирания пазар по няколко причини.

"На първо място, поради възникналата международна конюнктура - в момента цената на електроенергията на регулирания пазар е по-ниска от осреднената цена на свободния пазар. На второ място, по-голямата част от битовите потребители изпитват недоверие към търговците на електроенергия, считайки, че след като преминат на свободния пазар може да се окажат при по-неизгодни условия. И на трето място, немалка част от битовите потребители са пасивни - те не проявяват инициатива за излизане на свободния пазар", обясни регулаторният шеф.

По думите му за всички фирми трябва да се укаже законово срок за излизане на свободния пазар до една или не повече от две години, а за бита това да е до 5 години.

Цени на газ, парно и ток без промяна до 1 април

Той каза още, че въпреки поскъпването на природния газ от 1 януари с под 3 процента, цената на топлинната енергия и на тока няма да бъдат променяни до края на отоплителния сезон – 1 април. "Искрено се надявам, че през следващите 3 месеца няма да настъпи съществено повишаване на международната цена на суровия петрол, което би наложило промяна в цената на природния газ, а оттам на топлинната, респективно на електрическата енергия", посочи Иванов.

Председателят на енергийния регулатор обясни оспорваното от БСП, националния омбудсман Мая Манолова и дори от прокуратурата поскъпване на водата в 14 града с необходимостта от инвестиции за по-добро качество на питейната вода, да се развие канализационната мрежа и да се изградят достатъчно пречиствателни станции.
Той обърна също така внимание, че при одобряването на петгодишните бизнес планове на ВиК операторите комисията неведнъж е връщала документите за преработки и е орязала всички разходи на дружествата, които те не са успели да обосноват.

"Регулаторът ежегодно ще проверява ВиК операторите за изпълнението на бизнес плановете им. В края на третата година - един достатъчен период за реализиране на инвестиционен проект - след регулаторен преглед, ние ще се произнесем с анализ за степента на изпълнение на заявените показатели. Ако се окаже, че съответното дружество не е осъществило своята инвестиционна програма, КЕВР незабавно ще отрази това в цените на неговите ВиК услуги и те ще бъдат намалени", каза Иван Иванов.

Шефът на комисията обясни, че ВиК-атата не разполагат с необходимите средства, за да направят първо необходимите инвестиции, а след като те се удостоверят да се вдига цената и затова подходът е обратен. Той припомни, че цените на водата на отделните дружества за всяка една година до 2021 г. включително вече са одобрени в бизнес плановете и ще подлежат на допълнително утвърждаване с корекция според инфлацията.