Шефът на "феодалните старци" - със "старческа логорея"

Мнението на финансовия министър Симеон Дянков, че в БАН работят "феодални старци", бе доразвито и допълнено от колегата му Сергей Игнатов, който в четвъртък заяви, че председателят на академията страда от "старческа логорея".

Подразнен от изказване на председателя на БАН акад. Никола Съботинов, че не е подходящ за министър на образованието и науката, Игнатов коментира пред БНТ: “Съботинов не е човек, който да казва ставам или не ставам. Това вече е старческа логорея, защото той прекали“.

Игнатов, който миналата седмица обяви, че имотите на БАН ще се преобразуват в публична държавна собственост, в четвъртък заяви, че “никой никога не е казвал, че ще се национализират имотите на БАН, тъкмо обратното“.

Йорданка Фандъкова откри паметник на акад. Ангел Балевски

Кметът на София Йорданка Фандъкова откри паметник на акад. Ангел Балевски по повод 100-годишнината от рождението дългогодишния председател на БАН (1968-1988) и член на Държавния съвет на НРБ (1971-1989).

Балевски е автор на разработки, свързани с горещото пресоване на металите и със създаването на метод за добиване на чугун в къса барабанна въртяща се пещ. Най-голямо значение за практиката има създаването на метода за леене с противоналягане, в което той е участвал.

Личността на акад. Ангел Балевски е безспорна, каза Фандъкова и пожела на българската наука да работи и да се развива така, че да се гордеем с нейните постижения.

“В този проект е написано същото като и в стария закон - има тотална защита на имотите, ако има някакво преобразуване, както и досега само Народното събрание може да се произнесе“, посочи той. Според него БАН спекулират с това, че някой иска да им национализира имотите и това се прави всеки път, когато някой заговори за реформа там.

Министърът смята, че протестите в Софийския университет и недоволството в БАН са политически мотивирани. Мнението си той аргументира и с факта, че подписката на учени в подкрепа на президентското вето върху Закона за развитие на академичния състав е била организирана далеч преди Георги Първанов да реши, че ще връща закона в парламента.

Сергей Игнатов разказа следната любопитна история: “Беше разпространен призивът на г-н Лафчиев (Христо Лафчиев, учен от БАН -бел.ред.), който беше лидер на "Когито", за тези протести, дори за 19-ти, и там беше казано, че те ще подкрепят Софийския университет...Организацията "Когито" е част от "радио-пиеската" във връзка с ветото на закона за академичния състав, само че те не са обърнали внимание, че са подписали подкрепа на ветото две-три седмици преди президентът въобще да се сети, че има вето."

На въпрос дали смята, че БСП стои зад тези протести, Игнатов не се ангажира с конкретен отговор, но напомни изявления на социалистите, че готвят тематични протести около 24-и май и 1 юни.

Междувременно парламентът отхвърли в четвъртък ветото на президента върху Закона за развитие на академичния състав. Основните критики на опозицията бяха срещу липсата на единни държавни изисквания за придобиване на научна степен и срещу възможността, дадена от закона, в своите правилници университетите и научните общности да определят механизма за това.

Андрей Пантев (Коалиция за България) заяви, че с новия закон ще се става професор със статия във вестник. “Това ли е величието на вашата реформа, трябва да има съзидателен и конструктивен консерватизъм“, запита Пантев.

Депутатът от ГЕРБ Ирена Соколова защити приетите текстове, като каза, че “законът носи зрял консерватизъм“, защото при създаването му е взет предвид Законът за висшето образование. В отговор на критиките за занижени изисквания при придобиване на професорска степен, Соколова посочи, че това няма да става с публикации във вестници, а след като се произнесе национално жури.

Именно механизмът за определяне на журитата, пред които се прави защитата, бе обаче един от най-оспорваните моменти в закона, защото опонентите му смятат, че в ръцете на ректорите и министъра на образованието е съсредоточена прекалено голяма власт над научната кариера.

Веселин Методиев от Синята коалиция заяви подкрепата на десните към закона и отбеляза, че с неуспеха на ветото си държавният глава ще изгуби поредната си битка с парламента, а това не се отразява положително на президентската институция. Депутатът посочи, че 70 процента от мотивите на президента да върне закона са "детайли и дребнотемия", което не отговаря на конституционните изисквания за вето.

Намаляването на субсидията за висшето образование ще послужи за вдигане на таксите във ВУЗ-овете, предупреди Янаки Стоилов (Коалиция за България).

Всички стартирали процедури за придобиване на научна степен до днес и платени във Висшата атестационна комисия (ВАК), която се закрива с новия закон, трябва да минат по стария ред през научните комисии и през президиума на комисията. Има срок до края на ноември да се приключат тези процедури, а ако това не стане, вероятно парламентът ще удължи срока.

Още по темата
Още от България

Одобрявате ли протестите за цените на горивата?