Шефът на КС не изключи промяна в решението за съдебната власт

Не се налагат промени в конституцията заради приемането на България в НАТО, заяви днес новоизбраният шеф на Конституционния съд (КС) Неделчо Беронов. Той допълни, че съдът се е произнесъл вече по въпроса за преминаването и престоя на чужди войски през територията на България и други такива решения засега не се налагат.

Беронов беше избран за шеф на КС вчера с 6 гласа. Толкова получи и другият претендент за поста - Румен Янков, който обаче има по-малък юридически стаж и затова не оглави съда.

Решенията на КС действат в бъдеще, те нямат обратна сила, обясни Беронов на въпрос дали е възможно по даден казус съдът да се произнесе повторно. Съдът не се произнася по казуси, по които вече се е произнесъл, каза Беронов, но обясни, че ако КС повторно бъде сезиран за даден казус, но питането е формулирано различно от първия път, е възможно все пак да се произнесе.

В очакване на обновяването на състава на КС, представители на НДСВ изразиха надежда, че е възможно да съдът да коригира позицията си по казуса докъде може да се пипа конституцията в частта за съдебната реформа. На 14 октомври се заклеха нови четирима конституционни съдии - проф. Емилия Друмева и проф. Мария Павлова от парламентарната квота, избрани по предложение на НДСВ, Владислав Славов от съдебната квота и проф. Евгени Танчев от президентската.

Заради решение на КС не бе възможно парламентът да промени мястото на прокуратурата и следствието, каквито намерения бяха заявили управляващите и ОДС в дискусиите за промяна на основния закон. При непрестанните питания от представители на Европейската комисия защо следствието е в съдебната власт, а не в МВР, политиците ни се оправдават с решението на КС от 10 април т.г.

Тогава съдът се произнесе по искане на главния прокурор Никола Филчев за тълкуване разпоредбите на член 158, точка 3 от конституцията в частта ѝ "промени във формата на държавно устройство и на държавно управление". Според съда това може да реши единствено Велико Народно събрание. Една от основните критики към статута на прокуратурата е нейната безконтролност и неограничена власт на главния прокурор.

НДСВ определи решението на КС като недопустимо от юридическа гледна точка, тъй като ограничава периметъра на законодателна инициатива на парламента. Тогава и председателят на парламента Огнян Герджиков заяви, че решенията на КС не се ползват със сила на присъда и намекна за бъдеща промяна в позицията на съда. "Така че е възможно в един следващ момент нещата да се променят в позицията на Конституционния съд".

От думите на новия председател на КС Неделчо Беронов днес може да се заключи, че при ново питане, формулирано по различен начин от това на Филчев, КС може пак да се занимае с казуса.

В отговор на въпрос шефът на КС заяви, че в нашата конституция съзнателно не е предвидена възможност гражданите да се жалват пред този съд, за да не се превръща той в четвърта инстанция. По-добре да се обърне внимание на справедливото правораздаване на съдилищата, отколкото да се създава четвърта инстанция, добави Беронов.

Шефът на КС каза, че гледал скептично на възможността граждани да сезират съда. В държавите, където тази практика била въведена, конституционните съдии били затънали в подобни дела, даде пример Беронов.

Според конституцията КС може да бъде сезиран от президента, 51 депутати, Министерския съвет, двете върховни съдилища, както и отделен съдебен състав. Днес Беронов припомни, че при спор между орган на централната власт и местната власт, местната власт също може да внесе жалба в КС.