Шефът на СЕМ притеснен за медийната предизборна агитация

Притеснението си дали българските медии ще отразят балансирано и безпристрастно предизборната агитация на участниците в изборите за Европейския парламент, които ще се проведат на 25 май, изрази председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) доц. Георги Лозанов. Той заяви пред БНР, че се надява медиите да спазят евроизискванията за равнопоставено отразяване на кампаниите, но е обезпокоен да не би този път да изберем евродепутати против европейските ценности за медийно поведение.

Лозанов обясни, че притеснението му е свързано с това, че последната година се забелязва тенденция - електронните медии, включително по-големите телевизии, да заемат политически позиции, отделни водещи, отделни предавания да се превръщат в партии. Явно той има предвид обявяването в ефира на бТВ от водещия на предаване Росен Петров за включването му в "България без цензура" на Николай Бареков, който до преди да се обяви за политически лидер бе телевизионен журналист.

"И затова имам безпокойството да не би този път, и то точно за евроизбори, да не успеем да спазим препоръките на Европейския съюз и да изберем евродепутати, така да се каже, срещу европейските ценности за медийно поведение... Имам доверие в българските медии, разбира се, много вярвам, че няма да се случи така", каза шефът на СЕМ. Той посочи, че регулаторът за пръв път ще прави мониторинг на отразяването на предизборната агитация и той математически ще покаже дали в отделните медии е имало политически пристрастия.

Лозанов о предели като парадокс това, че в предизборна ситуация върху обществените медии тежат много повече регламенти в сравнение с частните медии. "Които регламенти в последна сметка изолират журналистиката, редакционната независимост като мотивация по време на кампанията, точно когато практически журналистът като посредник между политиците и избирателите е най-важен. И това е много голям парадокс на нашата нормативна база, която ние непрестанно се опитваме да оправим чрез някакъв тип изводи след всички избори. ОССЕ се намесва в техните доклади в същата посока. Но това все не става", коментира председателят на СЕМ.

Според него единственото добро в новия Избирателен кодекс е, че медиите да длъжни да обозначават платената част от кампанията. "Преди даже не знаехме до къде е журналистиката, от къде е PR-ът и къде е рекламата. Всичкото беше в един голям кюп. Сега се надявам поне, че това ще стане в някаква степен отчетливо", допълни той. По думите му има малко излишен страх в самите медии да не влязат в някакви конфликти и противоречия и те трябва да проявят повече смелост в избора на гости и воденето на политическата комуникация преди избори, а не да оставят политиците да решават вместо тях.

"За съжаление аз бях свидетел тук напоследък на отклонение от плурализма и в обществените медии", посочи Георги Лозанов. Той допълни, че извън съмнение е общото разочарование от политическата класа, но и обществото започна да свиква с това, че живее в ситуация, в която по-голямата част от него не е политически представена."И така фактически има един вот на по-малката, по-активната, а често пъти и под формата на един или друг сценарий организирана част, която чрез политически вот взима властта", коментира председателят на СЕМ.