Шефът на Сметната палата Главчев възложи одит на кабинета "Главчев"

Председателят на Сметната палата Димитър Главчев е възложил одит на правителството "Главчев", а дали в това има конфликт на интереси, следва да провери Сметната палата, начело с Димитър Главчев. До този абсурден институционален "параграф 22" в последните седмици се стигна благодарение на конституционните промени на сглобката между ГЕРБ, ДПС и ПП-ДБ в края на 2023 г., заради водовъртежа с Антикорупционната комисия и разбира се – заради желанието на самият Главчев да запази поста си в палатата след края на мандатите му като премиер.

На 7 юли Димитър Главчев лично е подписал заповед (виж долу, б. р.) за извършването на одит в Министерството на финансите на публичните финанси за периода от 1 януари 2020 г. до 31 май 2026 г., в част от който самият той е бил служебен министър-председател на България, гласи сигнал до Mediapool. Причината е, че Народното събрание възложи одита на палатата, а по закон в този случай възлагането трябва да се подпише от председателя. В останалите одити, които са част от годишната програма на Сметната палата, възлагането и следователно – контролът върху одитния процес, се осъществява от зам.-председателите.

Димитър Главчев бе служебен министър-председател в две правителства – от април 2024 г. до януари 2025 г., като в първото от тях съвместяваше и поста на министър на външните работи. Сега като председател на палатата Главчев е определил одитните екипи, които ще правят трите проверки, възложени през юли от парламента - на публичните финанси, на социалните плащания (януари 2020 - юни 2026 г.), както и на ангажиментите за разходи и обществените поръчки, извършвани от АПИ, по време на мандатите на няколко правителства, включително и неговото. Ако Главчев и екипите му установят данни за вреди, нарушения или престъпления, включително при неговото управление на изпълнителната власт, Сметната палата трябва да ги предаде на съответните компетентни органи, сред които е и прокуратурата.

Заповедите за извършването на всички тези одити са подписани от Главчев, потвърдиха от палатата пред Mediapool.

Кашата с преплитането на правомощия бе забъркана с т. нар. конституционна реформа от 2023 г., според която служебен министър-председател може да бъде само едно от следните лица – председател на Народното събрание, управител или подуправител на Българската народна банка, председател или зам.-председател на Сметната палата, омбудсман или негов заместник. През юли 2024 г. Конституционният съд не намери поправките в тази част за противоконституционни. Заради противоречие с правото на ЕС обаче в Закона за БНБ бяха гласувани поправки, според които ако някой от управата на банката бъде избран за служебен министър-председател, мандатът му в централната банка се прекратява с цел ненамеса в нейната независимост. Такива текстове в Закона за Сметната палата обаче не бяха гласувани.

На всичкото отгоре, в момента тече междинен период между закриването на старата Антикорупционна комисия и стартирането на работата на новата, в който на Сметната палата бе възложено да извършва проверките за конфликт на интереси. Така на практика, ако някой внесе сигнал за евентуален конфликт на интереси на Главчев, той пак ще трябва да бъде проверен от институцията, която самият Главчев председателства. Дейността ще премине към новата Комисия за противодействие на корупцията, след като изминат три месеца от началото на мандата ѝ.

Сметната палата: Няма предпоставки за конфликт на интереси 

"Обстоятелството, че г-н Димитър Главчев, председател на Сметната палата, е заемал длъжността служебен министър-председател на Република България, през част от одитираните периоди, не води автоматично до извод за наличие на конфликт на интереси. При възлагане на одитите, в настоящия случай, са спазени стриктно изискванията на закона, като не са налице предпоставките за конфликт на интереси", коментираха пред Mediapool по повод казуса от пресцентъра на палатата.

Оттам добавиха, че одитите по решение на Народното събрание се възлагат единствено със заповеди на председателя на Сметната палата и в конкретния случая той действа в условия на "обвързана компетентност" – т.е. няма право на преценка, а е длъжен да изпълни решенията на законодателния орган и на Закона за Сметната палата. 

Оттам институцията увериха, че Главчев сам ще си прави отвод, ако се наложи да предприеме определени действия по време на одитите. "С оглед постигане на максимална обективност и безпристрастност при вземане на решенията, свързани с изпълнението на възложените одити, при най-малките съмнения за евентуално наличие на конфликт на интереси, ще бъде направен писмен отвод от председателя на Сметната палата", коментираха от палатата.

Юрист: Този "параграф 22" руши доверието в Сметната палата 

"Наистина, текстът на закона казва, че одитите поискани от Народното събрание, се възлагат със заповед на председателя на Сметната палата. Същевременно обаче пак в закона е уредена хипотеза при отсъствие на председателя той да определи свой заместник с пълните правомощия на председател. Мисля, че г-н Главчев е трябвало да използва тази възможност, защото от изнесената публична информация, може да се направи обоснован извод, че вероятността той да е в нарушение на Етичния кодекс на Сметната палата и на самия закон именно поради конфликт на интереси е много голяма", коментира юристът и директор на Българския институт за правни инициативи (БИПИ) Биляна Гяурова – Вегертседер.

Според нея това, че одитите обхващат период, в който Димитър Главчев е бил служебен премиер, създава ситуация, при която частните интереси на г-н Главчев "противоречат или създават основателни съмнения за конфликт със служебните му задължения и отговорности", което е в противоречие с Етичния кодекс на Сметната палата.

"Нещо повече, той очевидно е подписал заповедта за възлагане, с което се превръща в господар на одитния процес. Какво означава това? В самата заповед се определя екипът, който следва да реализира одитите и хипотетично г-н Главчев може да е определил хора, които буквално да провалят одита, защото е налице частен интерес. В тази хипотеза е налице компрометиране на независимостта и обективността на екипа, респ. на предстоящите одити, което е нарушение на международните стандарти, приложими и към работата на Сметната палата", смята още Вегертседер.

С подписването на заповедта г-н Главчев следва да утвърди и програмата за извършване на одита и да осъществява контрол по изпълнението ѝ. Въпреки че одитите са възложени в конкретни министерства и в АПИ, одитният екип може да прецени, че в конкретни казуси одитирано лице е и тогавашният министър-председател Димитър Главчев.

Описаната ситуация може да наведе на извода за изначално опорочаване на одитите, възложени от Народното събрание на Сметната палата, което поражда рискове да бъде оспорена тяхната законосъобразност, смята Вегертседер.

Тя смята, че действията на Димитър Главчев са в нарушение и на стандартите на ИНТОСАЙ за Върховните одитни институции, които изискват представителите на палатата да не са въвлечени или да не се предполага, че са въвлечени по какъвто и да е начин в управлението на организациите, които одитират.

"Най-големият парадокс обаче идва от факта, че след последните промени в Закона за Сметната палата тя продължава да е институцията, която следва да установи наличието на конфликт на интереси. Можем да предположим с много висока степен на сигурност какъв би бил резултатът от тази проверка. Ако тя бъде направена по обективен начин и завърши със съответния акт, е основание за предсрочно прекратяване на пълномощията на председателя", смята директорът на БИПИ.

По думите ѝ казусът с Главчев, който много прилича на параграф 22, е показателен за това, че не трябва в една институция да се концентрират прекомерно широки и разнопосочни правомощия.

"Сметна палата е върховна одитна институция, на която трябва да се гарантира максимална независимост и обективност. "Обрастването" ѝ с несвойствени правомощия я отдалечава от същинската ѝ функция и намалява доверието в нея", смята Биляна Вегертседер.