Шефът на ВАС пак лъсна като преписвач на прокурорски актове

Знаковото за България дело за източването на "Топлофикация – София" стана второто, което се срина тотално заради решенията на председателя на Върховния административен съд Георги Колев, но в предишната му битност на наказателен съдия. Причината е, че Колев е преписал механично обвинителния акт на прокуратурата в собствените си мотиви, с които осъди бившия изпълнителен директор на дружеството Валентин Димитров на 14 години затвор. Със същите мотиви той раздаде по това дело още две тежки присъди – една от 12 години и една от 10 години затвор. Действията на магистрата лъснаха от решението на Софийския апелативен съд, с което делото се прекратява в съдебната му фаза и се връща на прокуратурата.

Когато писа тежката си присъда срещу Валентин Димитров (2009 година), Георги Колев бе председател на Софийския градски съд. Малко по-късно поради неясни за обществото заслуги той бе произведен от предходния Висш съдебен съвет като един от тримата "големи" в магистратурата. Делото за източването на "Топлофикация – София" не е първото, което се проваля заради методите на работа на Колев. По делото за източване на 7.5 млн. евро от САПАРД съдията си беше позволил да осъди близкия до БСП бизнесмен Марио Николов на 12 години затвор, пак преписвайки обвинителния акт на прокуратурата. Това дело също се сгромоляса. И двете обаче се следят от Европейската комисия.

Причината за краха на делото за източването на столичното парно не е само в действията на съдията. Оказва се, че той е преписал обвинителния акт на прокуратурата, в който пък има допуснати множество процесуални нарушения. Апелативният съд отсъжда, че обвинението е "неясно, нелогично, непълно и неточно". Така и няма да се разбере дали Колев щеше да постигне по-голям успех, ако беше преписал читав обвинителен акт.

Съдията е преписал общо три големи пасажа от обвинителния акт на прокуратурата. Най-голямата част са 62 страници от фактическата страна на обвинението. В тях той дори не е сменил качеството на Валентин Димитров и останалите, като ги е наричал "обвиняеми", а не "подсъдими", каквито те са. Има машинални заемки и от пледоарията на прокурора, които са приети като мотиви на съда и в същото време са кредитирани и показания на технически лица, които я оборват.

Съдия Георги Колев не е посочил в мотивите си какви са отношенията между подсъдимите за източването на дружеството, как, кога и къде са комуникирали помежду си. Липсват и обяснения какво точно е успяла да докаже прокуратурата за това какво престъпление точно е извършил всеки един от тях и как го е извършил. Вместо това мотивите към присъдата изобилстват от технически подробности за машини и какво работят в "Топлофикация – София" различните свидетели, става ясно от решението на Софийския апелативен съд (САС). Второинстанционният съд смята, че Георги Колев е нарушил и правото на защита на една от подсъдимите – Мая Стоилова, като не и е дал да даде обяснения.

На фона на копирането на прокурорския акт и прокурорската пледоария съдът не е обсъдил в мотивите си обясненията на нито един от подсъдимите, въпреки че те категорично са отхвърлили повдигнатите срещу тях обвинения, се казва в решението си САС.

Според апелативните магистрати не само осъдителните присъди на Георги Колев по това дело, но и двете оправдателни – на Георги Рогачев и Емил Антонов – са "изключително неясни и противоречиви" без да са изложени конкретни мотиви. Поради това САС заключва, че съдия Георги Колев е проявил двоен стандарт, като е оправдал едни без мотиви и осъдил други, пак без мотиви.

По отношение на обвинителния акт по делото "Топлофикация – София" Софийският апелативен съд казва, че той е толкова неясен, че не се разбира кога, къде и по какъв начин са източените средствата от дружеството. За "абсурден" е обявен и начинът, по който прокуратурата е изчислила източените средства от дружеството. Прокуратурата е решила да извади по-малката стойност на машините по митнически декларации от по-голямата, на която "Топлофикация – София" ги е купувала. Разликата между двете дава щетата за дружеството, смятат от държавното обвинение.

"Такова твърдение граничи с абсурда, като противоречи на всички принципи на пазарната икономика и въобще на търговията, понеже нито един търговец няма задължение да продаде дадена стока на цената, на която той самият я е придобил", казва от своя страна Софийският апелативен съд.