Шефът на ВКС: Основният проблем за съдебните органи не са правилата, а какви хора се излъчват

Идеите и правилата на конституцията са много важни, но не по-малко важни са хората, които осъществяват в живота тия принципи, заяви председателят на Върховния касационен съд (ВКС) проф. Лазар Груев, според когото основният проблем за органите на съдебната власт не са правилата, а какви хора се излъчват.

В интервю пред БНР той заяви в неделя, че не трябва идеята за промяна на конституцията или за нова такава да служи на "определени групи, партии или личности с оглед конюнктурния интерес".

На въпрос за проблемите, които създава сега действащата конституция, Лазар Груев отговори: "Сега действащата българска конституция, по отношение на Висшия съдебен съвет, е в много силна степен уникална в Европа. По конституционна идея, на полето на ВСС се пресичат всички власти. Президентът назначава тримата големи, Народното събрание излъчва половината от членовете, съдебната власт излъчва другата половина, министърът на правосъдието председателства ВСС без да има право на власт. Като че ли идеята на конституцията е тези власти да се срещнат там, в посока на взаимодействие, с оглед особеното място на съдебната власт. В този смисъл правилата и идеите са добри", каза Лазар Груев.

"Но аз винаги съм казвал, че демокрацията има най-малко два компонента – освен правилата, които са общоважащи за всички и трябва да се спазват, тя е и състояние на духа на тези, които осъществяват в живота тия правила, т. е. проблем на хората, на личностите, на тяхната подготовка. Непрекъснато да говорим, че писаните правила и конституцията пречат – не винаги е точно", заключи той.

Председателят на ВКС намира за резонен проблемът, поставен от Съюза на съдиите в България, за отделяне на квотите на съдии и прокурори във ВСС.

"Поначало, това е европейският модел. Действително отделни са съветите за съдии, за прокурори и останалата част на съдебната власт. Но трябва да кажем също така – да, това е действащият модел, когато участниците във ВСС са действащи магистрати, т.е. моделът преди 2007 г. у нас - те идват от съдилищата, прокуратурата, заседават във ВСС и след това се връщат. Сегашният модел на ВСС, който е постоянно действащ, включва участници, от които нито един не е действащ магистрат, освен тримата големи. Самият Конституционен съд (КС) каза преди време, че това е висшият административен орган на управление, тези хора са напуснали органите на съдебната власт, някои от тях са получили обезщетенията си даже при напускането си. Те всъщност би трябвало по идея не да бъдат представители на съдии, прокурори и следователи, а органът, който управлява съдебната власт", коментира проф. Груев.

"Проблемът, който поставя Съюзът на съдиите, е напълно резонен, по него трябва да се проведе сериозна дискусия, която да отговори на тези въпроси от една страна и от друга, той поставя по-големия проблем - дали сега действащият модел на постоянен ВСС е най-удачният. Дали не се къса връзката с органите на съдебната власт. Дали тези хора, отивайки в съвета за пет години, не се откъсват от реалните проблеми", продължи шефът на ВКС.

Според него в тази връзка може би трябва да се обсъди и испанският модел, където съдебният съвет има две квоти – една част от членовете са постоянно действащи, а другата част са действащи магистрати, които вземат участие само в пленарните заседания. Но така или иначе основният проблем не в правилата, а в това какви хора се излъчват във ВСС, подчерта той.

По повод предложенията за нова конституция проф. Груев заяви, че преди всичко трябва да има яснота какво точно ще се цели и очаква от новата конституция. Добрите юристи професионалисти от техническа гледна точка са като шивачите – ще скроят конституция, каквато поръчате, посочи той.

"Техническият въпрос за съставянето на конституцията е по-лесната страна. По – трудната е да определим какво искаме всъщност. Не бива идеята за дискусия по повод на нова конституция или промяна в действащата, да служи само на определени групи, партии или личности с оглед конюнктурния интерес. В този смисъл създаването на една нова конституция трябва да бъде предшествано от сериозни дебати и народът да каже какво иска, къде се намираме и т.н. Иначе всичко ще остане в основата на политическото говорене преди избори", допълни шефът на ВКС.

Той освен това изрази мнение, че е време да се обсъди докога ще продължи мониторинът на Европейската комисията в областта на съдебната реформа и вътрешните работи у нас.

"Мисля, че е дошло времето, когато реално трябва да се обсъжда въпросът докога ще продължи мониторингът от страна на ЕК, защото едва ли някои си спомня първоначално зададените критерии и хоризонти. При всички положения европейският поглед отвън изигра своята роля", смята проф. Лазар Груев.