След като президентът се разграничи от идеята на вицепрезидента

Шефът на ВКС подкрепи Попова за отпадане на доживотния затвор без замяна

"Всяко абсолютно наказание предполага абсолютна вина, каквато всъщност няма"

Председателят на ВКС Лазар Груев. Сн. БГНЕС

Седмица, след като президентът Росен Плевнелиев се разграничи от вицепрезидента Маргарита Попова, застанала зад идеята за отпадане на доживотния затвор без право на замяна, председателят на Върховния касационен съд (ВКС) проф. Лазар Груев подкрепи доскорошната си колежка в съдебната система.

"Наказанието доживотен затвор без замяна е абсолютно по своя характер. Всяко абсолютно наказание предполага абсолютна вина, каквато всъщност няма. То по никакъв начин не дава никакъв шанс на никого. Всяко човешко същество би трябвало да има поне шанс", коментира магистратът преди редовното заседание на Висшия съдебен съвет (ВСС) в четвъртък.

Груев отбеляза, че като председател на ВКС не би могъл да говори свободно по темата и призова разискването на въпроса да се води спокойно, професионално и да има вслушване в различните аргументи, защото тази дискусия е "точно толкова тежка, колкото и дискусията за смъртното наказание".

Вицепрезидентът Попова "отвори" отново темата за отмяна на доживотния затвор без право на замяна в края на ноември, коментирайки, че в модерните държави подобно наказание не може да съществува, защото е нехуманно, без перспектива, надежда и цели и се конкурира със смъртното.

"Няма шанс за помилване, а човекът не се отчита като ценност", заяви тогава Попова, припомняйки, че две поредни правителства предлагат подобна промяна, но тя все още не е реализирана.

Само два дни по-късно обаче държавният глава заяви, че не е нито "за", нито "против" тази идея, уточнявайки, че има нужда от сериозен дебат по темата, за да бъдат чути повече аргументи.

"За мен е важно в нашата държава нещата да се случват не защото един или двама са ги пожелали, а защото обществото и институциите са се обединили и са намерили правилното решение. Не искам да предопределям една толкова важна тема, но искам да дам шанс и платформа на много гласове и аргументи да бъдат чути и оттам нататък да се вземе решение", каза Плевнелиев на 30 ноември.

Той се разграничи от вицепрезидента и по отношение на правомощията му да налага еднократно вето върху избора на главен прокурор от ВСС. Според Попова е необходима поправка в конституцията, която да разшири влиянието на президента в тази посока. Плевнелиев обаче контрира, че не смята да иска подобно нещо, тъй като още по време на предизборната си кампания е заявил, че няма да работи за увеличаване на правомощията на държавния глава.

Въпреки пасивността си по темата за предстоящия избор на ръководител на прокуратурата, Плевнелиев вече даде заявка, че би ревизирал решението на ВСС, ако то не отговаря на изискванията за прозрачност или има съмнения около репутацията на избрания. Държавният глава обяви, че журналистите не трябва да се фокусират особено върху тази процедура за избор на главен прокурор, тъй като може да има "втора и трета фаза".

В момента номинирани за високия пост са смятаният за фаворит на ГЕРБ председател на Пловдивския окръжен съд Сотир Цацаров, зам.-главният прокурор Галина Тонева и председателят на Апелативната спецпрокуратура Борислав Сарафов.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?