Шефката на правната комисия: Нужен е нов дебат за предсрочното освобождаване на затворници

Анна Александрова, сн. БГНЕС

През 2016 г. е имало дебат за предсрочното условно освобождаване на затворници заради многото осъдителни решения от Европа, заяви председателят на парламентарната правна комисия Анна Александрова (ГЕРБ), която се обяви за нов голям обществен дебат по темата.

"Смятам, че може би отново предстои да го предложим на дебат. Основното е да успеем да включим още няколко елемента, например дали не би могло да се обжалва на още една инстанция решението на Апелативен съд, да има още един контрол отгоре, дали не следва преди да се вземе решение за предсрочно освобождаване да е изпълнена и хипотеза за изплащане на гражданския иск", заяви Александрова в неделя пред БНР.

Тя припомни, че при предложенията за промени в НПК и НК  е била гарантирана независимостта на съда: "Бяхме много критикувани от опозицията, точно заради това, че даваме възможност и твърде много привилегии на съда. Напротив! Ние смятаме, че съдът е този, който следва да реши правилно казуса", каза шефката на правната комисия.

"Политиците не следва да се месим в решенията на съда. Съдът е независим орган", декларира Анна Александрова по повод политическия натиск по казуса "Полфрийман" от страна на ВМРО и "Атака". Тя отбеляза, че във вторник предстоят разговори с двете партии.

Коментирайки казуса "Полфрийман", Александрова обърна внимание, че администрацията на затвора е имала отрицателно становище за освобождаването му: "Това е елемент, който следва да се вземе предвид от съда при постановяване условно предсрочно освобождаване".

Съкратеното съдебно следствие – "да намерим баланса някъде по средата"

На извънредно заседание на парламентарната правна комисия във вторник, 1 октомври, ще бъдат обединени трите доклада с предложения за промени в НПК, в които се обсъжда да отпадне съкратеното съдебно следствие. Според Александрова и по тази тема е необходим голям обществен дебат:

"Колегите предлагат да отпадне съкратеното съдебно следствие за тежките убийства и тежките престъпления, но този механизъм се въвежда през 2006-а година и тогава, по доклад на прокуратурата, 278 000 производства са прекратени поради изтекла погасителна давност. Ние не можем да си позволим да се върнем толкова години назад. Мисля, че можем да обсъдим, ако приемем тази възможност - за отпадане на съкратеното съдебно следствие, да остане само за убийствата".

ГЕРБ настояват съкратеното следствие да остане и за случаите на тежки телесни повреди и други тежки престъпления, въпреки че са подкрепили в зала предложенията на колегите си за промени за отпадане на механизма, за да започне дебат, тъй като никоя от позициите не може да събере нужното мнозинство в НС. "Следва да намерим някъде по средата баланса", коментира Александрова.

Изненадани сме от становището на прокуратурата, но ще се съобразим

Александрова призна, че тя и колегите ѝ са били изненадани от категоричната позиция на главния прокурор, който също се обяви за отпадане на съкратеното съдебно следствие при тежки престъпления: "И двата доклада на прокуратурата - през 2007 г. и през 2009 г., са със становище да не отпада. Но в крайна сметка, смятам, че това е становището на Прокуратурата на Република България. Ние се съобразяваме с всяко становище на институции и на експерти в съответната материя".

Александрова се надява предложенията за промени в НПК и Наказателния кодекс да бъдат разгледани в зала, преди парламентът да излезе в предизборна ваканция. Законопроектът на ГЕРБ няма да бъде гласуван, защото предстои да бъде подложен на голям обществен дебат. Вероятно това ще стане заедно с новата наказателна концепция на Министерство на правосъдието, която се очаква ведомството да представи през декември.

Не са водени разговори с ДПС относно подкрепа на идеята за съкратеното съдебно следствие да остане. Юристите им в правната комисия обаче са се изказали негативно за възможността то да отпадне.

Споделяне

Още по темата

Още от България

Какво да се прави при бързото разрастване на коронавирусната зараза?