Шефове изкарват за 3 дни годишната заплата на средния работник в Англия

Шефовете на най-големите компании във Великобритания са взели за първите три работни дни на новата година сума, равна на годишната заплата на средния работник, съобщи в. Гардиън.

Споровете около публикуваната статистика във Великобритания се разрастват, а днешният петък (третият работен ден от годината, б. р.) бе обявен за "Деня на дебелата котка" (Fat Cat Friday), тъй като на 4 януари средният главен изпълнителен директор (CEO) на компания от индекса FTSE 100 вече е прибрал годишния доход на средния служител на пълен работен ден в страната.

Изчисления на тинк-танка High Pay Centre и на професионалната организация на специалистите по човешки ресурси Chartered Institute of Personnel and Development (CIPD) показват, че топ шефовете печелят 133 пъти повече от средния работещ – тоест по 1020 лири на час или 3.9 милиона лири годишно. Това е ръст от 11% за последната година.

Това означава, че главният изпълнителен директор само за 29 работни часа може да получи годишния доход на средния британски служител – 29 574 лири.

Изнесената статистиката разгоря критики както от страна на профсъюзите, така и от представители на акционерите на дружествата.

"Това е отвратително. Три дни в годината и шефовете "дебели котки" са си докарали това, което средният работник печели за цяла година", коментира генералният секретар на профсъюза GMB Тим Роуч, цитиран от Гардиън.

"Не е честно. Няма смисъл в начина, по който оценяваме приноса на хората към обществото. Няма смисъл и за икономиката. Не познавам социални работници, които да прехвърлят заплатите си по офшорни сметки. Те ги харчат в страната и си плащат сметките", добави той.

Според Франсис О"Гради, генерален секретар на Конгреса на профсъюзите, "прекалено много богатство е съсредоточено на върха" и са необходими реформи, за да се приземи до нормални нива заплащането на изпълнителните директори.

Акционерите също не са доволни от високите заплати, защото се надигат бунтове на инвеститори, включително в компании като Royal Mail, Persimmon и Unilever.

"Компаниите трябва да направят повече, за да отговорят на притесненията на акционерите и да осигурят възнаграждения, които са в синхрон с представянето на дружествата и са на нива, които могат да бъдат оправдани пред акционерите", смята Андрю Найниън от инвестиционна асоциация.

Например бонусът в размер на 75 милиона лири, който прибра шефът на британската строителна компания Persimmon Джеф Феърбърн, в крайна сметка приключи с отстраняването му от дружеството през ноември заради бурна реакция на инвеститорите и след като той не спази обещанието да дари част от сумата, припомня Гардиън.

През лятото пък британските пощи Royal Mail, които претърпяха спорна приватизация през 2013 г., се сблъскаха с най-големия бунт на акционери за последните десетина години, след като 70% от представителите гласуваха срещу възнаграждението на изпълнителния директор Рико Банк в размер на 2.7 милиона лири. Това беше в допълнение към "златното" му посрещане при поемането на компанията, когато той получи 6 милиона лири, за да се премести от по-ниска позиция в Royal Mail до поста начело на компанията. Въпреки масовото недоволство обаче Банк запази заплатата си.

Заради подобни неравновесия британските тинк танкове настояват за преосмисляне на начина на заплащане на най-високоплатените служители в частния сектор. Един от вариантите е корпоративните комитети, определящи възнагражденията, да включват повече представители на различните полове, етноси и професионалисти, за да се стигне до по-разумна преценка на нивото на заплащане. Друга идея е да се въведе по-опростена система на основна заплата плюс ограничено допълнително възнаграждения за постижения.

"Системата на заплащане на изпълнителните директори в момента представлява значителен провал в корпоративното управление и утвърждава идеята за бизнес лидера "суперзвезда", при положение че бизнесът е колективно дело и печалбата трябва да се разпределя по-справедливо", смята директорът на CIPD Питър Чийз. По думите му сегашните неравновесия с нищо не помагат да се облекчи социалното и икономическото разделение в британското общество.