Шефове на НРС отричат папка “Гоце” да е “прочиствана” по тяхно време

Директорът на Националната разузнавателна служба (НРС) Кирчо Киров и предшественикът му Димо Гяуров отрекоха по тяхно време да е “прочиствано” досието на президента Георги Първанов, за който тази седмица Комисията по досиетата потвърди официално, че е бил секретен сътрудник на Първо главно управление на Държавна сигурност (ДС) под псевдонима Гоце. Според членове на комисията, обаче, от папката “Гоце” са извадени 36 страници, а лидерът на ДСБ и бивш министър-председател Иван Костов каза, че това е станало през март т.г., месец преди формирането на Комисията за разсекретяване на архивите на ДС.

Ген. Кирчо Киров заяви в събота пред Дарик радио, че както е получил материалите от своя предшественик Димо Гяуров, така ги е предал на Комисията по досиетата. “Абсолютно нищо не липсва, абсолютно нищо не е пререждано, абсолютно нищо не е изваждано”, заяви Киров.

Ген. Димо Гяуров каза в неделя пред Инфо радио, че и той е приел папката в този ѝ вид, оглавявайки службата през 1997 г. Той обаче потвърди, че има зачертаване на номерация и преномериране на страници, което е явен знак, че от досието са вадени и местени документи към друго дело. Гяуров допусна, че това може да е станало още по времето на ген. Семерджиев, който като вицепрезидент през 1990-91 г. разпреди унищожаване на хиляди архивни единици.

Според Кирчо Киров, обаче, неточно се интерпретира чисто технологична фаза в подреждането на материалите, защото преномерирането е нещо, което и сега се прави и то е част от методологията за съхраняване на материалите. “Има движение на материали от едно дело в друго и именно с оглед на това да не се губи връзката между делата тази преномерация не се унищожава, а само леко се задрасква”, обясни шефът на НРС.

Ген. Киров не знае нищо за липсващите документи

След като в четвъртък Комисията по досиетата публикува списък с членовете на президентската администрация от 1990 г. насам, работили за ДС, президентът Първанов поиска материалите за себе си и те бяха публикувани на официалния му сайт. Преди година, под натиска на ДСБ и месеци преди президентските избори, Първанов призна с недомлъвки за “така наречената папка “Гоце””, но подчерта, че не е подозирал, че за ДС, а подпомагал за събирането на изворов материал за книга на македонски емигрант (Методи Димов). В документите, публикувани от Комисията по досиетата, пише, че през октомври 1989 г., тогавашният научен работник Първанов е “привлечен за по-нататъшна работа” от ДС и че той е приел сътрудничеството “с готовност и разбиране”.

В доклада на ст.-лейт. Цветков, който му е водещ офицер, е записано, че по негово искане Първанов му представил кратка информация в писмен вид относно работата на секцията за своето участие (в балканска конференция), както и подробна автобиография, от която не става ясно кой я е писал. Тези документи обаче липсват сред материалите, предадени на Комисията по досиетата и съответно публикувани на президентския сайт. Помолен да обясни това, Кирчо Киров коментира пред Дарик радио, че “слизаме на твърде техническо ниво” и повтори, че папката е такава, каквато му е предадена. “В делото аз не съм виждал такова нещо”, допълни той.

Според него обаче от папката “Гоце” “не може по никакъв начин да се прави категоричен извод за агентурна принадлежност или агентурна дейност. Става дума единствено и само за консултации при обработката на книгата на един голям български патриот”.

И днес българските служби използват консултации на български учени, на научни работници в различни области, каза директорът на разузнаването, което е подчинено на президента.

Според Киров записаното от водещия офицер, че Първанов “има готовност и разбиране да работи за ДС” би могло да означава “както получено съгласие в директен разговор, така и отразяване на субективното вътрешно усещане и убеждение на оперативния работник”.

В тази папка няма нито един саморъчно написан, подписан или съставен материал от Георги Първанов, посочи шефът на НРС, като в същото време подчерта огромните усилия на българските тайни служби по времето на комунизма по т.нар. македонски въпрос.

Консултантът се прикривал заради “сигурността на определени хора”

Запитан защо Георги Първанов с гордост от самото начало не е писал във всичките си биографии работата си в това патриотично направление, Кирчо Киров каза, че не само президентът, но други хора, “които са работили и са давали толкова съществен принос за националната сигурност, ще останат неизвестни”.

“Това е специфика на тази работа и тя не бива да получава публицитет по редица причини”, защото е “свързана и със сигурността на определени хора”, изтъкна шефът на НРС.

Запитан защо в книгата, която е издадена, липсва името на Първанов като консултант, ген. Киров отговори, че “не може и да пише и няма и да пише”.

НРС и сега “издава” книги за емигрантските общности зад граница  

“И в момента има издания, особено зад граница няколко, които са със съдействието на българското разузнаване и които изпълняват подобно предназначение. Никога и по никакъв начин няма да пише, че те са с такова съдействие на хора, ....съдействали за укрепване на българското самосъзнание и българската национална идентичност в нашите етнически групи зад граница”, обясни шефът на НРС пред Дарик радио.

Запитан има ли настоящи агенти в президентството или посланици на България по света, ген. Киров каза, че НРС спазва разпоредбите на закона, който изключва подобно сътрудничество.

Калфин: Законът за досиетата е “вреден”

Външният министър Ивайло Калфин, който бе съветник на президента Първанов определи закона за досиетата като “вреден”. За секретарите на президента (12 на брой), част от които са изпратени за посланици по времето на Калфин, министърът обясни, че “навремето” са били дипломати и имат досиета в Първо главно управление, което е разузнаването на България. “Това, което ми обясниха наскоро, е, че на човек, включително без да знае, би могло да има папка с досие. За съжаление законът не дава на комисията правомощията тя действително да отсее тези, които са вършили някаква антидържавна или политическа, или някаква друга дейност”, коментира Калфин пред БНР.

За разлика от вътрешния министър Румен Петков той не упрекна комисията, че с разкриването на досието на Първанов като “стремеж за дискредитирането” му. Според Калфин просто законът е лош. “Законът е неясен и бих казал даже вреден”, заяви министърът.

Според мен законът е вреден за тези, “които вече не могат изборно и когато им дойде времето да отварят досиетата”, отговори също пред БНР шефът на Комисията по досиетата Евтим Костадинов.

“И второто, вреден е за тези според мен, които не могат или са зависими от тези, с които работят заедно и не могат да се разделят”, посочи той.

Евтим Костадинов запита защо не се ползват млади кадри, родени след 1973 г., както и по-възрастни, но които не са били зависими от бившите служби.

В момента комисията продължава с проверката за миналото на народните представители от 1990 г. до настоящия момент, като очаква всички ведомства, които по закон са задължени да предоставят архивите си на комисията, да направят това в посочения срок до 18 август. Тази дата наближава, но в същото време комисията все още няма сграда.

Още по темата
Още от България