Шефовете на служби си отиват – какво от това?

След година и половина начело на вътрешното министерство Румен Петков успя да се отърве от всички шефове на ключови служби, назначени “преди той да влезе” в сградата на ул. “Шести септември”. Така  министърът приключи промените в професионалното ръководство, започнали преди година. Двама директори опразниха кабинетите си не само за един ден, но за рекордните два часа. Ще каже ли после някой, че в МВР не се работи със замах?

В четвъртък със заповед на Петков от поста си “временно” бе отстранен началникът на жандармерията Живко Живков заради нарушения, констатирани при служебна проверка. Ако се приеме за достоверна версията, тиражирана от доста медии, че тук няма изненада, защото Живков е проверяван от година, то със сигурност не може да се твърди същото за другата, далеч по-важна рокада по върховете на силовото министерство. Пак в четвъртък МС предложи на президента да освободи директора на контраразузнаването Иван Чобанов.

Ръководството на Национална служба сигурност (НСС) се поема от Иван Драшков, зам.- директор от времето на Атанас Атанасов. Драшков е в службата от 1986 г., което означава,  че е работил в Държавна сигурност (ДС). Сегашното контраразузнаване бе към Второ главно управление на бившата ДС до началото на 1990-те години.

И тъй като за кабинета явно не е нужно да аргументира пред обществото неочакваната смяна на Чобанов (а и както упорито се твърди, предстоящата на Кирчо Киров, шеф на Националната разузнавателна служба), медиите са принудени да прибягват до “информирани източници”, в различна степен проверени и непроверени твърдения и откровени слухове, в опитите си да представят някакво смислено обяснение на случващото се.

Във всяка демократична страна смените по върховете на спецслужбите и силовите ведомства са предмет на широко обсъждане, включително от гледна точка на тяхната дейност, коректност на следваните политики, целесъобразност на задавани от държавното ръководство задачи и т.н.. Именно защото става дума за “чувствителни” от гледна точка на сигурността позиции и ведомства, които дори и в държави с далеч по-развита демокрация и система на прозрачност се опитват всячески да защитят неприкосновеността си от политиците, медиите и обществото.

В България обаче тази “неприкосновеност” надхвърля всякакви граници и се е стигнало до абсурда дори парламентарните комисии, които одобряват бюджетите им, да правят това без необходимата информация за работата, която се върши, целите, задачите, плановете и в крайна сметка ефективността на въпросните държавни органи. Тяхната работа сякаш не е ориентирана към конкретни резултати и ефективност, техните гафове и провали грижливо се прикриват от съответните политически ръководители на ведомствата, за които се подозира, че използват за свои странични интереси и цели придобитата от спецслужбите информация.

Близо до ума е обаче да се запитаме, след като и този шеф на НСС бива изпратен с благодарност за професионализма, реформите и добре свършената работа, с какво и колко е допринесла службата в условия на ежемесечни показни убийства (последното на кмет), вихреща се организирана престъпност, корупция, обръчи от дежурни фирми и среди, разпределящи се еврофондове и крупни държавни поръчки.

Съмненията за смяната в контраразузнаването се подхранват най-малко от начина, по който бе поднесена новината. Първо, от правителствената информационна служба съобщиха, че Чобанов е освободен “поради преминаване на друга работа”, а веднага след това изтече информацията, че той заминава на дипломатически пост в далечна Африка,  Изглежда, за да разсеят съмненията, по-късно от пресцентъра на МВР заявиха, че “ръководството оценява високо приноса на Чобанов”, и че той “сам е заявил желание” да напусне и да излезе от системата, за да заеме посланическия пост в Хараре.

Какъв е този внезапен импулс на шефа на НСС към дипломатическа дейност в Африка, можем само да гадаем.

Тук трябва да се отбележи, че когато някой дългогодишен началник бива отстранен от МВР, защото е сгафил, това се прави по начин, който да запази достойнството му. Такава бе ситуацията с шефа на полицията ген. Васил Василев, сменен след изявлението на Иван Тодоров – Доктора, че зад неуспешния опит за убийство срещу него стои “и един генерал, който си сменя костюмите всеки ден и пуши пури за 3 хил. лв. месечно”. Никой от тогавашните началници на МВР не намери за нужно да опровергае или потвърди тези думи, но в медийната “памет” остана спомена, че заради Доктора хвръкнаха главите на двама шефове в МВР.

Другият отстранен заради Доктора стана Венелин Великов, зам.-шеф на НСБОП. Той издаде на адвоката на подсъдимия за пране на пари и впоследствие разстрелян Иван Тодоров бележка, че НСБОП не е предприемала следствени действия срещу Доктора.

Великов бе пенсиониран, сега е шеф на сигурността в М-Тел.

Ген. Василев е съветник на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, автор е на Закона за опазване на обществения ред, при провеждане на спортни мероприятия, а достойнството му не е накърнено.

Подобна бе ситуацията и с някогашния началник на “Гранична полиция” ген. Валери Григоров, който бе прибран в политическия кабинет на Румен Петков, след като името му бе свързано със злоупотреби за милиони. На нарочна пресконференция тогава министърът заяви, че се правят  “опити с нечистоплътни мотиви и със спекулативни политически цели да бъдат дискредитирани едни или други ръководни служители от професионалния състав на МВР”.

Истината бе, че въпросът стигна до парламентарен контрол, медиите тръбяха всеки ден, а и предстоеше проверка от Брюксел. Малко след това тихомълком Григоров се раздели и с тази си пост.

Сходните случаи са доста. Такава е дори и ситуацията с бившия шеф на националната пожарна ген. Кирил Войнов, който бе пенсиониран, а не уволнен, въпреки внесения срещу него обвинителен акт в съда. За какво обаче е предаден Войнов на съд е друг въпрос (от изнесените срещу него “злоупотреби” и “нарушения” в съда издържа само това за раздадени мобилни телефони на секретарката и шофьора му с по 100 лв. лимит).

Татяна Дончева, депутат от БСП и член на парламентарната комисия по вътрешна сигурност, определи като положителен факт това, че шефът на НСС си тръгва с благодарности от ръководството, а не с “нескопосани” обвинения.

Тя избра ироничен подход към новината за отстраняването на Чобанов и коментира, че “някои” решават проблемите на разузнаването с рокада в контраразузнаването.

Неназованите “някои” са добре известни – президентът, премиерът, вътрешният министър.

Би било добре обаче, политическите коментари по този и други подобни поводи да не се изчерпват с половинчати подмятания в медиите, а с качествено нов подход и ангажимент на избраните в парламента политици към проблемите на сигурността.

Твърденията, че Чобанов сам решил да излезе от системата и да се забие в Хараре, не звучат сериозно. Добре известно е, че зад всяка такава смяна трябва да стои сериозна аргументация и анализ. Подобни рокади не са нещо нередно или извънредно, но когато биват мотивирани със смехотворни твърдения, когато няма ефективен контрол и оценка за дейността им, винаги остават съмнения, че тези рокади може да са резултат на политическа целесъобразност, прикрити бизнесинтереси или съчетание от подобни фактори.

Въпросът е какво правят тези служби, независимо кой ги ръководи. Достатъчно професионални, компетентни и динамични ли са, за да отговорят на новите условия. Точна ли е информацията, която изготвят и анализите, които правят. Не заблуждават ли държавното ръководство? Използват ли се за партийно-политически и бизнес цели, а не в интерес обществото, което ги издържа.

Тези и редица други въпроси обаче няма да получат отговор  поради няколко много  прости причини  -  никаква информираност за това какво става в службите ( пресен пример – случаят със смъртта на шефа на архива в НРС Божидар Дойчев), липсата на ефективен  парламентарен или граждански контрол и не на последно място - обремененост в службите от някои  зависимости, породени в епохата на комунизма.   

Още по темата
Още от България

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: