Схемата "60:40" може и да се ремонтира

Ако няма голям интерес към мярката, условията ще се облекчат

Схемата "60:40" може и да се ремонтира

Стартиралата у нас във вторник схема за запазване на заетостта "60:40" може и да претърпи промени, ако се окаже, че не върши работа на бизнеса в сегашния ѝ вид.

За това загатна в петък финансовият министър Владислав Горанов. За първите 2 дни от стартирането на механизма заявка за него бяха подали 228 фирми, съобщи шефката на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова от ГЕРБ.

"Да си дадем няколко дни да видим колко хора ще се възползват от мярката", заяви Горанов, като допълни, че идеята е била да се подпомогнат само фирмите с перспектива да излязат от кризата и които са пострадали от нарушаването на веригата на доставки. "За две седмици от обявяване на извънредното положение все още не можем да видим истинското проявление на стопанската криза", смята финансовият министър.

Чрез схемата държавата ще изплаща 60% от осигурителния доход на работници в предприятия, които са затворени или с 20% намалени приходи, заради кризата с Covid-19.

Няколко бизнес организации обаче твърдят, че така, както е създадена, схемата няма да работи, защото фирмите нямат възможност да плащат осигуровките на служителите си за своя сметка. За много бизнеси пречка е условието да нямат задължения към НАП, а други не могат да докажат, че имат 20% спад на приходите.

Анкета на Българската стопанска камара показа, че едва 8% от предприятията са отговорили, че ще се възползват от мярката. 42% ще изберат да съкратят работници.

Какви са пречките?

Редица малки и микро предприятия се оплакват, че не могат да се възползват от схемата "60:40", защото освен заплатите на служителите трябва да плащат и допълнителни постоянни разходи като наем, трябва да внесат и осигуровките на заетите. Някои от тях изпитват затруднения при липсата на постъпления да покрият и дължимите суми за ДДС.

Затова предпочитат да освободят служителите и да замразят бизнеса.

В някои от бизнесите като фитнесите или фирзьорските и козметичните услути хората на трудов договор са малко. Повечето са самонаети или работят на граждански договори, а засега те няма как да кандидатстват за държавни дотации.

Други фирми пък имат проблеми с изпълнението на условията за липса на задължения към държавата. Пример за подобен казус са хотелиери, които не са платили ДДС по фактури, издадени от фалиралата през октомври миналата година компания "Астрал холидейз". Те не са внесли ДДС по тези плащания, тъй като реално не са ги получили.

Проблем е и че по държавната схема се покрива част от осигурителния доход на служителите, а той в България е ограничен на до 3000 лева.

Как е в Европа?

Повечето европейски страни прибягват до схеми за държавно гарантиране на заемите за бизнеса като антикризсна мярка от разпространението на коронавируса и ограниченията, наложени заради него.

В Италия, която първа беше сериозно засегната от епидемията, беше отложено плащането на ипотеки, заеми, лизингови вноски, а това е гарантирано със средства от държавния бюджет.

Някои държави въвеждат и други схеми за подпомагане на бизнеса като инструментите са диференцирани в зависимост от големината фирмите. Има и отделни инструменти в помощ на самонаетите и хората на свободни професии. В държавите, в които има специална помощ за по-малките фирми или самонаетите, обикновено тя е пряко подпомагане с някакъв месечен лимит.

Германия е една от държавите, която реши да плаща част от заплатите на работниците, за да не бъдат съкратени. Схемата се прилага за фирми, които намаляват работните часове на служителите си. В тази ситуация от бюджета се поемат 60 на сто от разхода за заплатата на съответния служител. Делът е 67 за работниците с деца. Отделно родителите, които трябва да останат вкъщи, за да гледат децата си на възраст до 12 години заради затворените училища и детски градини, получават директна помощ от държавата.

Самонаетите и малките фирми с до 10 служители могат да кандидатстват за директна държавна подкрепа на стойност между 9000 и 15 000 евро за срок от три месеца.

Във Франция също е разработена схема за дъравна гаранция за по-големите компании. За малките и микро предпредприятията е предвиден бюджет от 1.2 млрд. евро. Те ще получават директни грантове, за да покрият директните си оперативни разходи. Схемата е предвидена за фирми с до 10 служители и оборот от максимум 1 млн. евро на година. Те могат да получат до 3500 евро на месец. За подпомагането могат да кандидатстват дружества, които е трябвало да затворят заради антивирусните мерки, наложени от правителството, или такива, чиито оборот през март е спаднал със 70 на сто в сравнение със същия месец на 2019 г.

Дания, която е сред страните с най-голяма данъчна тежест, също предложи мерки за подпомагане на бизнеса в условията на коронакриза. От бюджета ще се плащат между 75 и 90 на сто от заплатите на заетите в бизнеса, за да не бъдат съкращавани служители. Останалата част от възнагражденията ще се опема от работодателите, а пък работниците трябва да се откажат от 5 дни от платения си годишен отпуск.

За малките фирми се предлага поемането от страна на бюджета на постоянни разходи като тези за наем. Тази подкрепа е за фирми със сериозен спад на приходите.

Схема със заплащане от страна на държавата на част от заплатите на работещите има и в Нидерландия. Там бюджетът поема до 90 на сто от възнагражденията на работници във фирми, чиито приходи са намалели с поне 20 на сто.

Във Великобритания правителството обяви, че ще поеме 80 на сто от възнагражденията. Схемата ще важи и за самонаети, които могат да получат максимум 2500 паунда на месец. За средствата могат да кандидатстват хора, които имат годишни доходи под 50 000 паунда. Трябва да са били самонаети и поне година, за да има данни за постъпленията им.

За Испания е одобрена държавна подкрепа отново под формата на държавни гаранции за заеми, която засяга както самонаетите, микро и малките предприятия, така и големите фирми. Целият бюджет на схемата за държавни гаранции е 20 млрд. евро.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес

Какво да се прави при бързото разрастване на коронавирусната зараза?