Схемата на Овчаров за “Белене” е в стил “вуду икономикс”

Схемата на Овчаров за “Белене” е в стил “вуду икономикс”

Г-н Василев, как ще коментирате думите на министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров, че нито лев няма да бъде изваден от държавния бюджет за строителството на АЕЦ “Блене”, тъй като проектът ще се реализира с външно кредитиране и ще се изплаща от продажбата на ток от бъдещата централа?

Трудно е да коментирам толкова “силно” от финансова и икономическа гледна точка изказване на нашия енергиен министър. Казаното напомня за склонността на политиците да напускат гравитацията на икономическата действителност и да се впускат в реторика в стил “вуду икономикс” или икономика на чудесата.

НЕК е публична компания и стопроцентна държавна собственост. Всеки дълг, в който тя влезе, независимо дали се финансират оперативни или инвестиционни нужди, се отразява на финансовите позиции на страната. Който не вярва в практическата вярност - справка 1991 година, когато дългът на държавните предприятия бе припознат като държавен. Твърдението е още по-валидно днес, когато сме принудени да държим изкуствен излишък в бюджета да покрием за външни инвеститори нарастването не толкова дори на публичния външен, колкото на частния дълг.

“Вуду” елементът се усилва и от твърденията за отсъствие на договор за предварително изкупуване на електронергия. За да гарантира кредита тогава, НЕК трябва да “заложи” своите активи или своите и на компанията АЕЦ “Белене” бъдещи приходи – които са публични, поне до намирането на купувач на остатъчния 49-процентен дял. Когато няма предварително гарантирано изкупуване чрез дългосрочни договори на произведената електроенергия, отпада възможността за обезпечения срещу бъдещи сигурни приходи. Ипотека върху недвижими активи (особено ако се включат и други земи извън площадката “Белене”) или обезпечения с други ликвидни средства, които крият опасност от скрита приватизация изцяло или на части на дела на компанията при неблагоприятно развитие на пазара и неудачи в управлението.

Дори да се премине към финансиране чрез дялово участие, то отново има конкретно финансово измерение - този дял има ликвидна стойност –  за собственика в лицето на държавата и нейния бюджет - текуща (ако е наличен) или бъдеща - ако предстои да бъде изграден. При всички случаи е калкулируем и реален. Накратко, отстъпваме права, които не са на НЕК или на г-н Овчаров, а на държавата.

Ако се твърди, че за държавния бюджет и българските граждани е без значение какви финансови резултати ще има НЕК след влизането в дълг от 4 милиарда евро, то тогава просто няма място за разумен разговор. Това е друга икономика от друго време и за друг свят, не за този в който живеем. С подобен мегадълг НЕК още дълги години ще погасява заемните си задължения като намалява приноса си към държавния бюджет от данък печалба и други данъци. Тези пари ще се изплатят от потребителите, а не от ръководството на НЕК или от господин министъра.

Наскоро министър Овчаров заяви, че НЕК може да финансира част от участието си в инвестиционната компания за строежа на АЕЦ “Белене” чрез емитирането на облигации.

Не е новост идеята за финансиране чрез облигационен заем. Дребна подробност е, че тепърва трябва да се структурира мегакомпания, която да обединява енергийните ни активи. В сегашното си състояние НЕК не може да поеме толкова дълг самостоятелно, без да “потъне” както потъна в дълг “Нефтохим” при управлението на правителството на Жан Виденов.

Чрез концентрирането на собственост от различните енергоактиви на държавата може да се постигне съответствие между собствен и заемен капитал. Но крие и рискове, когато е постигнато не от подложени на въздействието на пазара субекти, а по руския модел – по административна принуда. Известно е, че предприятията, които са държавна собственост, не се отличават с високо ефективен мениджмънт, което увеличава мащаба на възможната грешка, респективно щети и загуби при окрупняване.

Освен това всяка компания, която тръгне да набира капитал по този начин, трябва да има минимална пазарна история и достоверни оперативни и отчетни данни. Да не говорим, че се отчитат огромен набор от фактори и обстоятелства, сред които и публичните възприятия на съответния проект. Достатъчно е да споменем проблема с недостига на работна ръка, която или ще трябва да бъде внесена или да бъде изсмукана от динамично развиващия се сектор строителство.

Вероятно ще се окажат прави анализаторите, които твърдят, че зад поредните атаки срещу електроразпределителните дружества стои желанието да се концентрират максимално финансови потоци в НЕК, за да могат да се докажат обеми финансови потоци, които могат да обезпечат погасяването на кредитите.

Към момента доста авторитетни световни банки са проявили интерес към финансирането на проекта.

Вероятно ще кръжат много представители на всякакви инвестиционни банки, които ще предлагат “вундер” условия като кредитори, консултанти и ъндеррайтери.

Винаги може да се финансира мегапроект. Още от времето на тоталитаризма - но  с цената на хеджирането на риска от държавата. Не случайно парламентът ще трябва да увеличи тавана на външния дълг с 4 милиарда евро. Странно е да не се види връзката между тавана на дълга, който се гласува с бюджета, и проекта. Това също е от света на “вуду икономикс”.

Ако за българина това са абстрактни числа – конкретно за него проектът “Белене” означава по 2000 евро дълг на семейство, ако отчетем и лихвите. Без да го питат – него или неговите представители в парламента. Тъй като всички кредитори в държавата се оценяват като едно цяло при определянето на кредитния и инвестиционния риск, със сигурност влизането в огромен дълг на един от тези кредитори – НЕК, ще се отрази върху условията на кредитиране за всички други лица – включително върху рисковата премия за страната. Това означава, че влизайки в ЕС, ние няма да видим очакваното понижаване на лихвените равнища, поне в размера, в който това можеше да се случи без този дълг.

Какви други ефекти могат да се очакват от тази мащабна финансова операция?

Анализът може да продължи още дълго, включително по отношение ефектът му върху банковата система – очаква се мащабно навлизане пряко или косвено на руски банки, върху макрофинансовите баланси – платежен и търговски дефицит и т.н. и т.н.

Твърдението на министъра, че АЕЦ “Белене” не е държавен проект е кулминацията в набирането на финансова висота. И тук съм съгласен. По начина, по който се защитава, това действително не е държавен проект – изглежда, че е частен проект с публична собственост.

С подобна “защита” АЕЦ Белене няма нужда от опоненти. Проектът има своето право на доказване и ако бъде оптимизиран във времето и в мащаба, той би могъл да има по-друга съдба, за да не си присъедини към много амбициозни, но останали на хартия проекти, като концесията по магистрала “Тракия”.

Нека министър Орешарски да защити тезата на министър Овчаров. Ще бъде интересно.

Смятате, че финансовият министър би могъл да има възражения?

С 5 милиарда евро – колкото е кредитът плюс лихвите -  България би могла да реши много други проблеми – да повиши ефективността на своята енергетика, да намали енергоемкостта и повиши конкурентноспособността на продукцията си, да построи сама “Набуко”, да построи всички други проекти за нефтопроводи и газопроводи през страната, да построи всички транспортни магистрали и т.н. Тя може да реши окончателно проблема със своята енергийна зависимост и енергийни баланси, ако ги инвестира в енергиен бизнес зад граница – за да участваме сами в добива, преработката и транзита на енергоресурси. Да не продължавам – списъкът е дълъг.

България изстрада сегашната си финансова стабилност с огромни лишения през последните 10 години след правителството на Жан Виденов, в което министър бе г-н Овчаров. И до ден днешен сме принудени да имаме излишък в държавния бюджет, за да покриваме ръста във външния дълг и дефицита в платежния баланс. Сега започвам да съжалявам, че МВФ приключи своята мисия, защото нямаме защита срещу социалистически мегаамбиции.

*Илиян Василев е почетен председател на Българския Икономически Форум, бивш председател на Агенцията по чуждестранни инвестиции и бивш посланик в Русия

Споделяне
Още от Бизнес