Схемата "пари срещу гражданство" среща отпор от всички страни

Идеята за бързо "производство" на българи срещу пари среща силна съпротива и най-вероятно ще бъде отхвърлена, показа допитване на Mediapool до основните институции, от които зависи предоставяне на българско гражданство. Хрумването бе споделено за първи път от вицепремиера Симеон Дянков на заседанието на Министерския съвет на 20 юни тази година. Тогава той предложи улеснена процедура за българско гражданство на лица, които са инвестирали у нас поне 200 000 лева.

Първата съпротива дойде от президентството. Около месец след промотирането на идеята, вицепрезидентът Маргарита Попова отказа да предостави българско гражданство на двама чужденци, които бяха дарили пари в България.

Депутатите от правната комисия в Народното събрание директно обявиха, че няма да приемат проектозакона в този му вид. Основната критика е срещу вкарването на условията за получаване на българско гражданство и получаването на статут за постоянно пребиваване в Закона за насърчаване на инвестициите. В същото време самата процедура е уредена в специалния Закон за българското гражданство. Депутатите, включително от ГЕРБ, заявиха, че няма да приемат предложенията, защото се създават предпоставки за хаос и корупция.

Проектът "Дянков" за промени в Закона за насърчаване на инвестициите предвижда улеснена процедура за предоставяне на статут на постоянно пребиваващи за чужденци, които са дарили над 200 000 лева на Националния иновационен фонд. Това трябва да се приеме за "особена заслуга" и ще води до предоставяне на удостоверение от икономическото министерство. Този документ ще бъде размахан пред правосъдното министерство, а идеята е дарителите на Фонда да прередят всички чакащи за статут и със сигурност да го получават заради държавните гаранции. След пет години със статут на постоянно пребиваващи обаче те ще получат право да поискат и българско гражданство.

Предложението е странно и предвид факта, че статут за постоянно пребиваване по общия ред и сега може да получи чужденец, който докаже, че е извършил инвестиция от 250 000 долара. Само че процедурата не гарантира привилегии и пререждане на хора на опашката.

Положението с даването на гражданство в проектозакона е още по-неясно. В него се казва единствено, че икономическото министерство трябва да съчини наредба за условията, на които трябва да отговарят достойните за българско гражданство инвеститори. То също ще се дава формално за "особени заслуги за икономиката". В проекта обаче не се казва дали прагът за извършените инвестиции ще бъде 2 лева или 2 милиона лева. Това ще се определи от икономическия министър в наредбата. Според депутатите даването на гражданство е нещо твърде сериозно, за да бъде оставено за преценка на министър.

Хаос в законите

Промените биха предизвикали и правен хаос, защото ще се появят два закона, които определят ред за даване на гражданство или статут. Освен това се появява и проблем с уреждането изобщо на категорията "гражданство за особени заслуги". В момента то се полага освен за икономически постижения и постижения в обществената сфера, националната сигурност, науката, технологията, културата или спорта.

Законът за насърчаване на инвестициите обаче ще произведе наредба само за сферата на икономиката. За останалите области процедурите ще останат обтекаеми, което би създало най-малкото дискриминационна ситуация, а и предпоставки и за корупцията. Един може да стане българин, защото е инвестирал 200 000 лева, а друг може да бъде отхвърлен по преценката на президента, въпреки че е издал бестселър или е станал световен шампион в някакъв спорт.

"Не може да се извади едната сфера, в която вие (министерството на икономиката -бел.ред.) ще си поставите критериите, а друг е въпросът дали те са най-добрите и дали са изчерпателни. В предложения законоепроект всъщност няма критерии. Те са във вашите представи за нещо в бъдеще, което ще се включи в една наредба, но не се знае какво ще напишете и какво може да ви хрумне. Днес примерно ни казвате 4 млн. лв. (инвестиция за получаване на гражданство), а утре може да напишете 40 хиляди или 400 хиляди или каквато и да е сумата. Това не е достатъчно като критерии", заяви председателят на правната комисия Искра Фидосова (ГЕРБ) по време на обсъждането в правната комисия на 11 октомври.

Самото Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, което се води автор на новите законодателни предложения, засега не успява да ги защити. Тази задача бе възложена на Елена Пищовколева, временен директор на дирекция "Инвестиции, иновации и предприемачество” в министерството, която трябваше да убеди депутатите в правната комисия, но това така и не се случи, включително защото Пищовколева няма мандат да представи цялостно нова визия и политика в тази област.

Две седмици след дискусията в правната комисия, от икономическото министерство обясниха, че Националният иновационен фонд, който трябва да получава даренията срещу постоянен статут за пребиване, има отношение към повишаване на конкурентноспособността. Министерството припомни, че Фондът финансира пазарно-ориентирани научни изследвания и иновации. Това е основната причина мярката да се вкара в Закона за насърчаване инвестициите, защото допринася на поставените от него цели.

Нямаме нищо общо

Още по-странен е фактът, че Българската агенция за инвестиции (БАИ) няма нищо общо с подготовката на текстовете. "Нямаме нищо общо с текста за издаването на българско гражданство на чужденци, дарили 200 хил. лева на Националния иновационен фонд", заявиха оттам. Агенцията към икономическото министерство отговаря за привличането на чуждестранни компании, контактите с тях и издава сертификатите за инвестиции, които гарантират привилегии за бизнеса. Именно БАИ отговаря за прилагането на Закона за насърчаване на инвестициите.

Шефът на БАИ Борислав Стефанов обясни пред Mediapool, че не вижда пряка връзка между предоставянето на българско гражданството за чужденци, направили дарение на фонда за иновацииq и разкриването на чужди заводи у нас. Текстът дори не е съгласуван с БАИ, каза изпълнителният ѝ директор с уточнението, че не идеята "не е лоша".

От Министерството на правосъдието заявиха, че по принцип искат промените да бъдат вписани в Закона за българското гражданство. Институцията ще настоява инвеститорите да не пропускат задължителните проверки от ДАНС и МВР преди да вземат гражданство, а единствено да пререждат чакащите за българско гражданство.