В икономиката има два вида бизнесмени - едните създават стойност и продукт, от който потребителите имат нужда, а другите се целят в обществените ресурси и се опитват да ги откраднат. Пример за второто е лансираната от работодателските съюзи идея за национализация на двете американски ТЕЦ в комплекса "Марица Изток", за които има интерес от инвеститор от Турция.
Това мнение изрази основният акционер в "Алфа финанс холдинг" Иво Прокопиев (съиздател на "Дневник" и "Капитал") в четвъртък пред бТВ.
Той подчерта, че с предложението си работодателските организации на практика се превръщат в бухалки, които обявяват членуващи в тях компании за нелегитимни, вместо да ги представляват. В същото време, уточни Прокопиев, тези организации защитават бизнеса, базиран на източването на обществени ресурси - "света на Цветан Василев и Делян Пеевски".
Той прогнозира, че ако идеите, залегнали в предложената от работодателите "Пътна карта за неотложни реформи в енергетиката", бъдат приложени, това означава незабавна политическа и икономическа криза в България.
"Енергетиката е най-благодатната тема за политически спекулации, защото по нейна линия минава държавният контрол по ключови обществени отношения - за домакинствата и за бизнеса", каза Иво Прокопиев.
Помолен да коментира твърденията на депутати за силните си позиции във ВЕИ сектора, той уточни, че има инвестиции в соларни паркове и интересите му са свързани с около 1% от мощностите.
Големите инвеститори във ВЕИ сектора в България са големи световни компании и банки, те съставляват над 80 % от инвестициите, припомни Иво Прокопиев.
По отношение на ВЕИ-тата има лов на вещици, добави той. Последният човек, който може да претендира за някакъв морал е г-н Стойнев (Драгомир Стойнев, енергиен министър в кабинета "Орешарски" -бел.ред.), неговото правителството беше едно от най-непрозрачните, каза още Иво Прокопиев.
По темата за цените на тока Прокопиев коментира, че в България електроенергията е четвъртата най-евтина в Европа, докато руският монопол на пазара на природен газ и горива принуждават българите да плащат най-високите цени в ЕС за тези продукти, а това отнема от конкурентоспособността на икономиката. В същото време умишлено по политически причини токът се субсидира, в резултат на което електроенергията се разхищава.
Медиите на Пеевски са инструмент за саморазправа на силните на деня с техните политически, бизнес и обществени опоненти, коментира още Иво Прокопиев. Колкото повече телевизиите репродуцират тези медии, толкова те помагат на Пеевски, изтъкна той.
Кой плати заключената печатница на Пеевски. Гражданите! Това е политическата корупция, каза Иво Прокопиев.
"Има два вида бизнесмени в България. Едните създават добавена стойност, като купуват и разработват даден продукт, след което го продават и взимат част от парите за себе си. Другите се целят в обществените ресурси и се възползват от тях. Такива са Цветан Василев и Делян Пеевски", заяви той.
Издателят бе помолен да коментира твърденията на мажоритарния собственик на фалиралата КТБ Цветан Василев, който в интервю за ТВ7 в четвъртък обвини "Капитал", че се е опитвал да попречи на бизнеса му още през 2010 г., когато вестникът описа как банката функционира като пирамида.
"Явно не е успял да ограничи влиянието на банкера и тази пирамида не е рухнала по-рано и да не завлече 5-6% от БВП", каза Иво Прокопиев.
Той е съгласен с Цветан Василев, че в момента някои активите на КТБ се продават на безценица.
Основният проблем е, че КТБ работеше като инвестиционен фонд – между банката и активите нямаше директна връзка, защото кредитите се отпускаха на фирми, които след това ги даваха на други фирми, за да купуват активи и затова сега вървят цесиите, поясни Прокопиев.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
7 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
И какъв е изводът от статийката за енергийните олигарси? Понеже преди са били едни други играчи, ама те сега не са на мода, дай сега да национализираме и препродадем централите на Путиновото ВТб и турската компания отзад, та да може да си осигурим напълно енергийния Шлем на Москва?
"Енергийните олигарси на БСП
Красимир Георгиев е консултант и по двата договора. Първият е споразумението за ТЕЦ Марица Изток 1, предполагащо инвестиции от един милиард евро и сключено с американската компания AES, при крайно неизгодни за държавата условия. Вторият е за рехабилитацията на ТЕЦ "Марица-изток 3", при който контрагент е американската "Ентерджи", като инвестицията е 600 милиона евро.
Тук трябва да отбележим и особения статус на фигурата “консултант” при сключването на тези договори. …
“Фронтиер” претендира, че е първата фирма, въвела в България тъй нареченото “проектно финансиране”. В подобен тип проекти консултантът се грижи за твърде широк кръг от проблеми, свързани с намирането на инвеститор, финансирането, сключването на договори с държавата, намирането на банкови заеми и прочее.
Заплащането варира, но обикновенно е около един процент от цялата сума – освен ако не е конкретно уговорена твърда сума. (Можете да изчислите колко е един процент от милиард и шестотин евро – общата стойност на двата проекта.) Освен него обаче е имало и сключване на втори договор с AES през 2005 г., което е станало със знанието и разрешението на Румен Овчеров. За залагането на сметките на потребителите на стойност 13.189 млрд. лв. като гаранция за инвестициите в двата американски ТЕЦ-а от своя страна отговорност по думите на бившия министър Добрев пък носят четирима министри на икономиката и енергетиката – Петър Жотев, Милко Ковачев, Мирослав Севлиевски и Румен Овчаров.Пак по неговите думи именно Овчаров е министърът, дал разрешение за “особения залог”. Според него “Съученикът на Румен Овчаров Красимир Георгиев-Фронтиера е участвал в сделките с ТЕЦ “Марица Изток” 1 и 3. ребната подробност е, че офшорните дружества, с които са сключени споразуменията, са с адрес бул. "Фритьоф Нансен" 9, където се намира офисът на Красимир Георгиев.С това корупционните афери на Фронтиера далеч не се изчерпват. Внимание заслужават и неговото участие в ВЕЦ “Цанков камък” (в добра хармония с Доган), каскадата “Долна Арда”; както и язовир “Яденица” – част от ПАВЕЦ ”Чаира”, “Топлоцентрала Земляне”, офсетните сделки на военното ведомство, големият скандал с конкурса за концесия за нефт и газ в Черно море – блок “Силистар”, който беше спечелен от “Ледербел БГ”, в която съсобственик е отново Красимир Георгиев... Но като че ли е време да сменяме персонажа, тъй че следващата статия ще бъде посветена на друг енергиен “герой” – Богомил Манчев...."
Никой лидер и държава не са спечелили от национализация на частна собственост. Гоненето на авторитетни чужди инвеститори, за да се вкара някой местен Кумчо Вълчо с овча кожа, който да стои в сянка зад турски инвеститор, е игра, която разваля имиджа на България като инвестиционна дестинация и това ще има последствия за години напред. Освен това трябва да се каже кой има интерес от това: "Ако идеите, залегнали в предложената от работодателите "Пътна карта за неотложни реформи в енергетиката", бъдат приложени, това означава незабавна политическа и икономическа криза в България." Коя държава?
Прокопиев е голяма далавера и няма да направи нищо, което е срещу личните му интереси, които са навсякъде - т.е. в случая няма да плюе по американските централи
А защо така неистово искаше КТБ да фалира - нека каже Прокуратурата - имал ли е кредити там и дали ги връща - едва ли - защото разкриха вложителите, а кредитополучателите на КТБ ги пазят като златни кокошки, от които могат още години да смучат под масата - за смветка на безпомощния срещу мафията народ, който плати гарантираните влогове и …
продългава да плаща с по-високи банкови такси и по-високи лихви по кредити, при супер ниски лихви по влоговете.
Просто банките решиха, че след като ще плащат 3-те милиарда за покривнване загубите на КТБ - то поне покрай това да ограбят каквото добарат. И защо не, след като управителният съвет на БНБ си е пак от същите комунинстически бандити като вече Тримандатния Димитър Костов - Виденовият кошмар на България от 1997 година
http://velimar.blogspot.gr/2014/10/normal-0-21-false-false-false-bg-x-none.html
Една от пречките за развитие на пазара е наличието на дългосрочни договори за изкупуване на енергия. Вече писах за категоричната позиция на Европейската комисия, че тези договори трябва да се прекратят, тъй като са в противоречие с правилата за държавна помощ.
Унгария даде добър пример, как може да се прекратят дългосрочни договори, без да се нарушат правата на инвеститорите, гарантирани им от Енергийната харта.
Хронология …
на събитията по прекратяване на договорите в Унгария
През 2004 г. Унгария уведоми Европейската комисия, че на пазара за електроенергия има сключени дългосрочни договори за изкупуване на електричество Power Purchase Agreements (PPAs) между мрежовия оператор (държавна собственост) с монополно положение на пазара и някои производители на електроенергия.
През 2005 г. ЕК образува производство и започва задълбочено проучване, което да установи дали дългосрочните договори представляват незаконна държавна помощ.
През май 2008г., след задълбоченото разследване, Комисията установява, че чрез PPAs, сключени между мрежовия оператор и десет производители на електрическа енергия, между 1995 и 2001г., се предоставя на тези производители неправомерна и несъвместима държавна помощ по смисъла на чл. 107 (1) от ДФЕС (предишен чл.87(1). Комисията изисква Унгария да ги прекрати преди края на 2008г. и да възстанови помощта, отпусната на производителите след присъединяването на страната към ЕС през 2004г.
Реакцията на инвеститорите след решението на Европейската комисия
Това решение на ЕК се обжалва пред Съда на Европейския съюз от двата основни инвеститора, страна по PPAs.
Европейският съд в две последователни решения отхвърля жалбите на инвеститорите и остава в сила решението на Комисията, потвърждавайки категорично изводите й, че PPAs представляват незаконна държавна помощ и трябва да се прекратят.
Решенията на съда може да намерите на следните линкове:
Едното решение е от февруари 2012 г.
Второто решение е от април 2014 г.
Какви стъпки предприема Унгария
Преди решението на Комисията
Унгария предприема първи стъпки за намаляване на цените за изкупуване на електрическата енергия по дългосрочни договори веднага след влизането си в ЕС. Първи опит за намаляване на цените страната прави през януари 2004 г., когато прекратява действието на административния модел за определяне на цената на електричеството изкупувано по дългосрочните договори, въведен със закон за енергетиката от 2001 г. От тази дата е въведена нова формула за изчисляване на цената за изкупуване на електричеството по дългосрочните договори.
През 2005 г. започва политически и обществен дебат във Унгария относно цените за изкупуване на електрическата енергия по дългосрочните договори. Основната загриженост на обществото идва от факта, че цените за изкупуване на електричеството по дългосрочните договори са твърде високи и гарантират необосновано високи печалби на производителите на електричество, страни по дългосрочните договори. Освен това се оказва, че държавното предприятие MVM, което е с монополно положение и е задължено да изкупува произведеното електричество по договорите, заплаща на производителите по-висока цена за закупеното количество електричество, спрямо цената по която след това то продава електричеството на потребителите.
През месец март 2005 г. по време на дебат в икономическата комисия на унгарския парламент, председателят на енергийния регулатор на Унгария (HEO) заявява, че Унгария в съответствие с европейското енергийно законодателство трябва до 2007 г. да прекрати административно определяне на цените и те следва да се определят на пазарен принцип. А проблемът с цените на електрическата енергия по дългосрочните договори следва да се решат в съответствие с правилата за "невъзвръщаеми разходи“
През месец ноември 2005 г., HEO изпраща писмо до AES Tisza, в което твърди, че печалбата на компанията е „необосновано висока“ и предлага печалбата да бъде в границата до максимум 7,1%. По принцип унгарският енергиен регулатор приема, че „разумната“ печалба, трябва да е под 10%.
През месец ноември 2005 г. се провежда първата среща между представители на HEO, MVM и инвеститора. След това се провеждат още четири срещи, но страните не постигат приемливо споразумение.
През месец март 2006 г. унгарският парламент променя закона за енергетика 2001 г. (закон 2006) като повторно връща формулата за административно определяне на цената по която централите продават електричеството на MVM.
В съответствие със закона министерството на икономиката на Унгария издава две последователни „ценови постановления“(през 2006 и 2007) с които определя фиксирани цени за изкупуваната енергия. По този начин цените за изкупуване са намалени с 43% през 2006 г. и с 35% през 2007 г. спрямо договорените цени през 2001г.
Тези намаления на цените са повод инвеститорите AES Summit Generation Limited (“AES Summit”) и AES-Tisza Erömö Kft (“AES Tisza”) да се обърнат към Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове International Centre for Settlement of Investment Disputes (“ICSID”), с искане за арбитраж.
Предприятията твърдят, че цените по дългосрочните договори са намалени по политически причини и че това води до директни загуби за (“AES Tisza”).
Ищците твърдят, че по този начин Унгария е нарушила задълженията си по Договора за енергийната харта, както следва:.
(а) нарушила е задължението си да предоставя справедливо и безпристрастно третиране;
(б) обезценила е инвестицията на „AES "чрез прилагане на неразумни и дискриминационни мерки;
(в) нарушила е задължението си за предоставяне на национално третиране;
(г) нарушила е задължението си да изпълни клаузата „най-облагодетелствана нация“
(д) нарушила е задължението си да осигури постоянна защита и сигурност;
(е) извършила е отчуждаване (експроприация).
Международният арбитраж отхвърля всички тези твърдения и приема, че Унгария не е нарушила енергийната харта.
Страните обжалват това арбитражно решение. Но то също е отхвърлено.
Подробности за двете решения може да се намерят както следва.
Първото решение
Второто решение
Енергийната харта
Какви стъпки предприема Унгария след решението на Европейската комисия
Както вече посочих през 2008 г. Европейската комисия приема, че дългосрочните договори за изкупуване на електричество представляват незаконна държавна помощ .
В изпълнение на решението на ЕК Унгария предприема стъпки за прекратяване на договорите.
През месец август 2008 г. министърът на финансите прави предложение пред икономическия кабинет на правителството да се изготви законодателно предложение до парламента за прекратяване на PPAs.
През месец октомври 2008 г. правителството внася проектозакон в парламента.
През месец ноември 2008 г парламентът на Унгария приема закон „the PPA Termination Act“, който прекратява дългосрочните договори считано от 1 – ви януари 2009 г.
Що се касае за признаване на „невъзвръщаемите разходи“ направено от инвеститорите stranded costs, Унгария уведомява отново Европейската комисия за схемата за компенсиране на тези разходи за преценка доколко тя отговаря на правилата за държавни помощи.
През април 2010 г. Комисията с решение одобрява схемата за компенсация на направените инвестиционни разходи. Въз основа на това решение на Комисията правителството приема постановление за възстановяване на получената незаконна държавна помощ.
В отговор на тези стъпки белгийската компания Eectrabel също се обръща към Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове с твърдение, че Унгария, прекратявайки договорите извършва незаконна експроприация по смисъла на чл. 13(1) от Договора за енергийната харта.
Арбитражният съд отхвърля и тази жалба. Решението е изключително интересно и може да се използва като учебник от всеки, който се интересува от прилагане на международното право. В него се обхващат и анализират всички възможни проблеми, свързани с прилагане на европейското право и на международното право в областта на енергетиката.
Решението е от ноември 2012 г. и може да се види ТУК:
Как България да разреши проблемите с дългосрочните договори
Опитът на Унгария показва, че с „магическа пръчка“ не може да се намери бързо решение. Може да се каже, че Унгария е извървяла дълъг и нелек път докато рпазреши проблема с дългосрочните договори. Едно от предимствата й е, че тя в съответствие с чл. 107 от Договора за функционирането на ЕС е изпълнила задължението си да обяви пред ЕК наличието на дългосрочните договори и да поиска оценка в съответствие с правилата за държавните помощи. Проучването на Комисията е отнело четири години, за да вземе окончателно решение. Освен това, за да бъдат прекратени договорите и да не бъде прието това действие като експроприация, Унгария е приела специален закон, приложила е методиката на ЕК за признаване на „невъзвръщаемите разходи“ и отново е нотифицирала схемата като държавна помощ, за която е получила одобрение през 2010 г.
Или цялата процедура е отнела на Унгария 6 години.
Проблемът за България идва от факта, че тя не е уведомила ЕК за наличието на дългосрочните договори, което е трябвало да направи през 2007 г. (доколкото имам информация тогава са подписани договорите). Според Закона за държавните помощи Министерството на финансите е органа, който трябва да изпраща уведомленията за предоставени държавни помощи до Европейската комисия (с изключение на тези в земеделието)
С една дума България няма решение на ЕК, на което да се позове (както е направила Унгария), за да предприеме законодателна инициатива за прекратяване на договорите.
Според мен трябва да се предприемат законодателни стъпки за прекратяване на договорите, но преди това да се направи консултация с ЕК, как да се отстрани проблема с липсата на уведомление за наличието на дългосрочните договори (още през 2007 г.) и съответно решение на ЕК. Необходимо е не ДКЕВР да подава уведомление до ЕК за държавна помощ, а Министъра на финансите, чието правомощие е разписано в чл. 5,ал. 2 т.3 от Закона за държавните помощи.
Между другото същия проблем възниква и при дългосрочните договори с производителите на енергия от възобновяема енергия. За тях също трябва да се направи уведомление пред ЕК за държавна помощ.