Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Шест години на криза нанесоха удар на демокрацията в южната част на Източна Европа

11 коментара
Шест години на криза нанесоха удар на демокрацията в южната част на Източна Европа

Европейският съюз имаше амбицията да интегрира Украйна, Молдова, а също Грузия и някои бивши югославски републики през 20-те години на 21 век. Тези перспективи, които сега вече може да се определят като "оптимистични", бързо бяха помрачени, първо, заради икономическата криза, а после и заради натиска от Москва.

"Меката сила" на Европа, която се основава до голяма степен на доброто финансово управление и борбата с корупцията, се намира днес във временна задънена улица заради политическата и икономическата ситуация в новите страни членки /приети през 2004 г. и през 2007 г./. Но няма да критикуваме самото функциониране на европейските институции, нито европейския проект, който си остава един от най-новаторските заедно с АСЕАН, а по-скоро ще изтъкнем особеността на новите членки и на значението на националното измерение, за да обясним разликата в развитието на страните членки на ЕС. И макар хората все още да са склонни да правят разлика между Запада и Изтока, то днес изглежда по-логично да говорим за Северна и Южна Европа, които се противопоставят една на друга както в икономически, така и в политически план.

За да направим бърз преглед на ситуацията, е достатъчно да обърнем внимание на речите на френските и британските евроскептици, които не се колебаят да критикуват институциите, използвайки аргумента за лошото икономическо представяне и корупцията в Румъния и България, или сочейки идентичностните отклонения в Унгария. Парадоксално, евроскептиците рядко споменават Естония или Полша, които са смятани за част от Изтока. Този пропуск се обяснява с това, че е трудно да се критикува Полша, чийто БВП се удвои в периода 2004 г. - 2014 г. и която понастоящем е играч, който не може да бъде пренебрегван, когато става дума за европейско-руските отношения. Естония също не остава по-назад в това отношение. Тя по нищо не отстъпва от икономическите постижения на Полша и днес е лидер в областта на информатиката и на киберсигурността.

Евроскептиците сочат с пръст онова, което плаши, и се въздържат да припомнят, че икономическите постижения на техните собствени страни са доста по-малки в сравнение с тези на някои нови европейски членки. На какво се дължат различията между гореспоменатите източни страни, чиито икономически и политически системи често остават непознати, можем да разберем чрез съпоставка на тандема Естония - Полша с триото Унгария-Румъния-България.

Естония и Полша - реваншът на естонския технофил и на полския водопроводчик

Естония е страна със скромни размери на брега на Балтийско море и с определено северна култура. Въпреки че тази дефиниция се оспорва, тя изглежда най-подходяща да характеризира тази лутеранска страна, говореща угро-фински език.

Парадоксално, но тази представа, която имат естонците за своята страна, ги тласка да вървят напред и обяснява отчасти техния успех. Скандинавските страни са известни с най-ниския ръст на корупция в света, с опазването на околната среда и с най-равнопоставените общества. Естонското правителство, което иска да отговаря на тези стереотипи, трябваше да работи по трите гореспоменати точки, намалявайки социалните различия, въвеждайки стандарти за опазване на околната среда и преди всичко борейки се активно с корупцията.

Борбата срещу неравнопоставеността беше една от причините, поради които по-голяма част от населението на Естония успя да получи достъп до ресурсите ѝ, а това доведе до увеличаване на потреблението и ограничи съсредоточаване на богатствата в ръцете на малцинство. Борбата за спазване на екологичните стандарти застави страната да ограничи потреблението на фосилни горива, което намали нейната енергийна зависимост от Русия и бюджетния дисбаланс между вноса и износа ѝ. И накрая, желанието за борба с корупцията доведе до подмяна на старите елити и до създаване на нови идеи.

Желанието на правителството да се бори с корупцията също обяснява желанието му да се съсредоточи върху информационните технологии. Естония разполага със средства за електронно управление на информацията, свързана с нейните граждани - от купуването на автобусни билети до издаване на рецепти. Достъпът до тези данни позволява да се следи за евентуални отклонения от системата в момент, в който страните от Западна Европа се притесняват все повече от последиците от злоупотребите със социалните им системи. Същото е и при гласуването по интернет, което позволява на правителството в Талин да гарантира, че няма да има измами от типа тъпчене на урните с бюлетини.

Що се отнася до Полша, стратегията на управляващите беше радикално различна. Полските икономически постижения не могат да се обяснят по същия начин като тези на Естония. За разлика от малката Естония Варшава реши да се отвори към света и да използва азиатските икономически методи, по-специално китайските. Варшава обособи свободни търговски зони близо до Германия, което позволи на европейските и на чуждите компании да се установят в тази страна и да се възползват от близостта с Германия. Полша се опитва да инвестира в университетската си система и да създаде елити.

И накрая, Полша се възползва от значителното предимство, което имаше спрямо Западна Европа, където растежът е в стагнация. Страната беше единствената в Европа, която не изпадна в рецесия и чийто БВП нарасна. Колкото и необичайно да изглежда, една страна, чийто БВП нараства, преживява и обновление на своите политически елити, защото трябва да се назначават нови хора в администрацията, която се разширява, за да отговори на промените в страната. Полша, която през 2004 г. беше възприемана като опасност /заради прочутия полски водопроводчик/, днес е играч в европейската дипломация, който не може да бъде пренебрегнат заради своите методи на действие.

Унгария, Румъния и България - структурни или културни проблеми?

Унгария често изглежда като страна, в която крайната десница процъфтява, а евроскептицизмът властва. Унгария има стратегическа позиция в Европа, но трябва да решава и вътрешни проблеми, по-специално миграционни, които са трудни за разбиране за онези, които не живеят там. Но основният проблем на Унгария не е толкова нейната настояща ситуация, колкото нейното минало. За унгарците, които някога са били в сърцето на империя, днес е трудно да бъдат на втори план в Европа и в света. Тази имперска носталгия обяснява крайнодесните тенденции, които не са свързани само с многото роми, живеещи на унгарска
територия, но и с чувството на унгарците, че те са под контрола на институции, които взимат решения вместо тях.

Що се отнася до Румъния и България, тук трябва да изтъкнем факта, че това са страни, в които културният фактор играе важна роля, а това обяснява трудното прилагане на реформи и засилването на неравенствата.

Румъния е латинска страна и противно на Естония, която се вдъхновява от скандинавската култура, за пример ѝ служат Франция, Испания и Италия - страни, в които корупцията присъства повече и в които елитите се обновяват бавно. Но православната култура на Румъния кара жителите да се сравняват със страни като Гърция, Украйна или Русия, които не са пример за модернизиране и добро икономическо управление. Тези две влияния - латинското и православното - пораждат у румънците визия за Европа и за света, която е различна от тази на скандинавските страни и на Германия. Това сравнение обяснява прекалената толерантност на елитите към корупцията и по-голямата лекота, с която населението я приема.

Тъжно е, че корупцията може да бъде факторът, който вреди на икономическото възстановяване на някоя страна и преди всичко на разпределянето на богатствата ѝ. Можем да констатираме по улиците на Букурещ различия между жителите. От една страна, са онези, които се опитват да се справят, а от друга - онези, които се възползват изцяло от отварянето на страната към света и от глобализацията. Въпреки това трябва да се отбележи, че Румъния напредва, което свидетелства за предимствата, с които тя разполага, а именно енергийни ресурси, образовано население и качествени румънски депутати, които се хващат на работа, когато например става дума за преговори между Европа и Русия или за Молдова.

Заради икономическата криза от 2008 г. Румъния загуби време, защото поради намаляването на растежа, управляващите елити не успяха да се обновят бързо. Освен това румънските граждани очакваха и очакват още много реформи в една система, която се нуждае от време, за да ги приложи. Накрая, трябва да се добави, че нетърпението на румънците и тяхната силна мобилизация за критикуване на системата са елементи, които свидетелстват за тяхното желание да напредват.

По отношение на България гражданите ѝ са първите, които страдат от икономическата стагнация и от задълбочаващите се различия между богати и бедни. Трябва да прибавим и културната близост с Русия, която обяснява отчасти евроскептицизма, който е толкова голям, колкото и във Великобритания, тъй като рускоезичните медии представят лоши образи на ЕС и НАТО. Проблемът на българите е, че те често взимат за модел славянските страни вместо страните от Северна Европа.

В обобщение на всичко това трябва да се каже, че днес идентичностният модел има по-голямо влияние, отколкото икономическият контекст сам по себе си. Пример за това е полският растеж в разгара на кризата в периода 2008 г. - 2012 г.

Важно е да се знае, че членството в ЕС не води до просперитета на дадена страна, нито пък доброто прилагане на брюкселските препоръки, които често пъти са правилни /но много правителства трудно приемат този факт/. Националните политики, борбата с корупцията, обновяването на елитите и качеството на университетите, които да подготвят такива елити, са факторите, които влияят на икономическите постижения на дадена страна.

По БТА

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

11 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Коментарът е изтрит в 01:14 на 8 януари 2024 от автора.
    #11
  2. boby1945
    #10

    "... Важно е да се знае, че членството в ЕС не води до просперитета на дадена страна ..." Това наистина е вярно да се знае.... Още е важно да се знае че че членството в ЕС води често до намаляване на просперитета на дадена страна ....

  3. Филка Русофилка
    #9

    14.За какъв „евроскептицизъм” у българите говори Михаел Ламбер, след като при всички анкети българите повече от всички други са за ЕС? 15.За какъв „славянски модел” у българите говори Михаел Ламбер, след като имаме най-голямото от всички развитие в периода 2004 – 2012? 16.Как така „членството в ЕС не води до просперитет” и какъв щеше да ни е „просперитетът”, ако 2004 бяхме изтървали влака и чакахме назландисването на „евроскептиците”? 16.От къде Михаел Ламбер черпи информация за България? Освен „евроскептични” комунисти и русофили, той българи досега не е ли виждал?!

  4. Филка Русофилка
    #8

    Въз основа на долното, колко пари чинат разсъждения на Михаел Ламбер:
    5.„Изглежда по-логично да говорим за Северна и Южна Европа”.
    6.„Трудно да се критикува Полша, чийто БВП се удвои в периода 2004 г. - 2014 г.”.
    7.„Естония също не отстъпва от икономическите постижения на Полша”.
    8.„Що се отнася до Румъния и България, това са страни, в които културният фактор играе важна роля”.
    9.„Румъния е латинска страна, за пример й служат Франция, Испания и Италия”.
    10.„Въпреки това трябва да се отбележи,

  5. Филка Русофилка
    #7

    1.България е втора след Румъния по номинален растеж и преди Полша, Естония и другите. 2.България е втора по реален растеж след Полша и преди Естония, Румъния и другите. 3.Усреднените растежи на ЕС са 3-4 пъти по-ниски от българските. 4.Унгария е на опашката в тази група. След 2004 г. някогашната „шампионка” Унгария е практически в стагнация – 18,1% номинален и 2,7% реален растеж за целия период до 2012.

  6. Филка Русофилка
    #6

    Михаел Ламбер е написал по-голям бълвоч и от „евразиеца” Иван Кръстев. Защото европейската статистика е в пълен контраст с умозаключенията му. По номинален растеж на БВП в периода 2004-2012 (база 2003) класацията е: Румъния-150%, България-119%, Естония-100%, Полша 99,1%, Унгария 31,2%, ЕС-27,7%. По реален растеж на БВП класацията е: Полша-46,5%, България-33,2%, Румъния 32,2%, Естония-32,2%, ЕС-10,7%, Унгария-7,6%.

  7. Kiril Kovatchev
    #5

    Мдаа, ако българите не се разделят с културните си особеностти, наследени от анадолските и сибирските си поробители, ще продължат да са за европа това което са ромите за България.

  8. Kurt_deactivated_1433320998
    #4

    аз пък да дам друг разцеп - страни към които има интерес Кремъл и страни към които няма - България е в топ 3(както и другите славянски и православни държави). По-малък интерес представляват Прибалтика и Полша(но ако им падне на руснаците и тях ще вземат). Така че КГБ плаща повече за САБОТАЖ и Диверсия в страни като България. с тази гл.т. веднага разбираш защо корупцията в бг е масова, защо никой от големите риби не е в затвора, защо са нагли мегамутрите - ами за да дойде ОСВОБИДиТЕЛЯ от Кремъл и да ги опандизи(чрез Народен съд).

  9. Alan Smithee
    #3

    "...днес идентичностният модел има по-голямо влияние, отколкото икономическият контекст сам по себе си..." Дръжки. Идентичностните склонности са пряко следствие от икономическите стереотипи на населението. Нашите иконом. стереотипи бяха силно разцентровани през последните 70 годин. Българите са добри занаятчии. Такива са те във всичко, което правят, и това е чудесно. Да насърчаваме развиването на умения, и работата ще потръгне. Да не се правим на това, което не сме. Гърците са търговци, турците са също по занаятите ш търговията, но и лайфа. Нека. Има място за всички.

  10. Майтапчия
    #2

    Ето го оправданието! То може да се ползува още години напред!

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.