Шест компании искат капацитет от газовата връзка с Гърция

Шест компании са подали необвързващи оферти за получаване на капацитет от бъдещата връзка между газовите мрежи на България и Гърция. Заявените количества дори надхвърлят мощността, с която ще започне работа интерконекторът. Това съобщи пред Mediapool министърът на енергетиката Теменужка Петкова в петък, ден след приключването на първата фаза на пазарния тест на проекта, осъществяван от регистрираната в България компания "Ай Си Джи Би“, в която с равни дялове участват "Българският енергиен холдинг" (БЕХ) и компанията "Посейдон” с акционери гръцката ДЕПА и италианската "Едисон".

Предвид акционерното участие, логично за капацитет са кандидатствали българската "Булгаргаз“, която има договор за внос на 1 млрд. куб. м природен газ от азерското находище "Шах Дениз ІІ“ от 2019 г., ДЕПА и "Едисон“. Останалите трима участници са азерската СОКАР, която участва в разработването на "Шах Дениз ІІ“, американската "Нобъл“, която разработва газово находище в Кипър и добива шистов газ в САЩ, както и гръцката "Газтрейд“.

Една от тях обаче се появила в последния момент. Затова от българския и от гръцкия енергийни регулатори е поискано удължаване с още няколко дни на крайния срок за подаване на заявления за участие в разпределянето на капацитета на тръбата, който ще стартира с мощност от 3 млрд. куб. м, нарастващи до 5 млрд., а се проучва и вдигане допълнително на възможността за транспортиране на синьо гориво през връзката.

За да оформи и забавилият се кандидат сложната документация, е поискано срокът да се удължи до 8 април, каза Петкова.

Тя допълни, че в момента подадените заявки доближават 4 млрд. куб. м. "Втората фаза предвижда препотвържване на офертите с възможност за корекции. След обобщаване на резултатите от първия тест, след 15 април ще се пристъпи към подаване на обвързващи оферти“, каза енергийният министър. Тази фаза се очаква да приключи до средата на годината и да е ясно каква част от тръбата ще бъде резервирана за отделните кандидатите.

"Пазарният тест е индикатор, че реализацията на проекта ще е успешна. Това е много важен знак, тъй като проектът не е само стратегически - за увеличаване на възможността за диверсификация на газовите доставки, но и е търговски, което означава,  че трябва да е икономичесик обоснован“, коментира Теменужка Петкова.

Като приключи първата фаза и се обобщят резултатите, ще се подготви документацията за възлагане на обществена поръчка за търсене на изпълнител на газовата връзка, която се оценява на около 220 млн. евро, за половината от които българското правителство е дало държавна гаранция. Финансирането ще се осигури от Европейската инвестиционна банка и доказването на клиенти за ползването на газовата връзка е много важно за постигане на по-добри условия по кредитирането. В началото на лятото ще се обяви международен конкурс за строител на газопровода, чийто български участък ще е дълъг 151 км, между ГКПП-Маказа и село Загоре, а гръцкият е 31 км. Според пътната карта на проекта изграждането трябва да почне през октомври 2016 г. 

Министърът съобщи още, че България е решила да проучи възможността да участва в изграждането на терминал за регазификация на втечнен газ – т.нар LNG, в гръцкия пристанищен град Александруполис.

"Това се обсъжда отдавна и идеята вече узря. Имаме много сериозно желание да участваме и е създадена работна група, която в рамките на месец трябва да даде яснота за параметрите на поректа и какъв дял от него може да получи страната ни“, посочи Петкова.

При първото правителство на ГЕРБ българският газов оператор "Булгартрансгаз“ бе подписал споразумение за участие в строеж на LNG-терминал в Гърция. Тогава обаче Атина имаше два проекта за подобно съоръжение, които вече са обединени, и вече на масата пред инвеститорите е само този в Александруполис.

Още не е решено дали българското участие ще е от страна на „Булгартрансгаз“ или механазмът на включване ще е друг. Финансирането още не е ясно, ще се коментира на предстоящите работните групи между България и Гърция, посочи министърът на енергетиката.

"Това е много важен проект за нас, защото той е в пряка връзка с гръцката връзка. Двата проекта са взаимно поддържащи се и участието ни в този терминал ще позволи допълнително диверсифициране на източниците ни на газ“, коминтера Петкова пред Mediapool. "Самата ЕК има много ясна стратегия за изграждане на терминали в Югоизточан Европа, тъй като в другите части на Европа има развита мрежа, но у нас не е така. Този проект е приет от ЕК като проект от общ интерес, което позволява кандидатстване за грант“, допълни тя.