Шест НПО-та с жалба в ЕК срещу магистралата през Кресна

Шест неправителствени организации внесоха официална жалба в Европейската комисия, в която са описали допуснатите според тях нарушения при строителството на магистрала "Струма". Жалбата е подадена от името на "Приятели на Земята Европа", мрежата CEE Bankwatch Network, екосдружението "За Земята", сдружение за дива природа "Балкани", Институт за зелена политика, Информационен и учебен център по екология, Училище за природа Влахи.

Жалбоподателите предупреждават, че ако финалната отсечка от магистралата бъде построена през Кресненското дефиле, това ще бъде катастрофално за защитените видове растения и животни в региона. Те настояват ЕК да разследва нарушенията на европейското законодателство, което може да доведе до осъждане на България от Европейския съд и заплащане на тежки глоби, е посочено в съобщението.

Според екоорганизациите има два възможни варианта за преминаване на магистралата, които са приемливи от екологична гледна точка.

Единият е одобреният още през 2008 г. вариант с прокопаването на втория по дължина шосеен тунел в света от 15 км. Той беше отхвърлен от българското правителство заради рисковете – строителство в сеизмичен район, опасност от радиация и прекалено високата цена за прокопаването и след това за поддържането на тунела.

Вторият приемлив за еколозите вариант е изцяло изнасяне на магистралата на изток от Кресна, като по този начин се заобикаля 16-километровата конфликтна точка.

Правителството беше готово да изпълни този вариант, но срещу това се обявиха местното население и кметът на Кресна, които заплашиха с живи вериги да спрат строежа, ако магистралата заобиколи природната забележителност.

Така в крайна сметка се стигна до компромисен вариант – в едната посока пътят се изнася източно от Кресна, а в другия се използва сега съществуващият път. Но и този вариант не удовлетворява еколозите.

Според тях това ще унищожи безвъзвратно уникалната природа и е в нарушение на европейското природозащитно законодателство. Магистрала през пролома ще отнеме и възможностите за развитие на алтернативен туризъм в региона, смятат НПО-тата.

Те посочват, че дългото 16 километра Кресненско дефиле е районът с най-голяма концентрация на биоразнообразие у нас, с 92 защитени видове и е част от екомрежата "Натура 2000". За сравнение, на един квадратен километър от Кресненското дефиле живеят повече видове пеперуди, отколкото в цяла Великобритания, твърдят екоорганизациите.

Построяването на магистралата от двете страни на дефилето напредва и вече е довело още повече до увеличаване на трафика през него. Това води до две нарушения на Европейската директива за хабитатите и вече причинява увеличено въздействие на смъртността по пътя за животните и намаляване на популациите на значителен брой защитени видове, твърдят в жалбата си НПО-тата.

"Европейската комисия трябва да се отнесе сериозно към този случай и да блокира използването на европейски средства за нарушаването на европейското законодателство", коментира Десислава Стоянова, от екосдружението "За Земята" .

Според Роби Блейк, експерт по биоразнообразие от мрежата "Приятели на земята Европа", "Кресненското дефиле е като скъпоценен камък в Европа и безсмисленото му унищожаване с една магистрала би било престъпление".

Все още няма финално решение кой от предложените варианти за трасе през Кресна ще бъде избран. До няколко месеца се очакват резултатите от новата Оценка по въздействие на околната среда за компромисния вариант – в едната посока изнасяне на пътя на изток от дефилето, а в другата по сегашния път.

След излизането на доклада, местната общност и широката общественост ще могат да изразят своето мнение за предложените маршрути на магистралата, а финалното трасе трябва да бъде одобрено от Европейската комисия.

Ако Комисията или Европейският съд открият нарушения на европейското природозащитно законодателство, българското правителство ще трябва да върне европейско финансиране на стойност близо 756 милиона евро. Това са инвестираните до момента средства в изграждането на отделни участъци от магистралата с европейски пари.

Ивайло Хлебаров от екосдружение "За Земята" коментира пред Mediapool, че е възможно случаят "Кресна" да е накарал управляващите да предложат законови промени, с които се премахва касационното обжалване на еконормите.Те бяха внесени от трима депутати от ГЕРБ във вторник. "Това е опасен прецедент, който ограничава достъпа до правосъдие", каза Хлебаров. Според него тези промени показват по един безспорен начин, че България не желае да спазва европейското природозащитно законодателство, защото е възможно те да са в разрез с подписани от страната ни международни конвенции.

Магистрала "Струма" е част от транс-европейския коридор ІV, който свързва Хамбург със София и Солун и за ЕС изграждането на магистралата е изключително важно. През първия програмен период беше изграден участъкът от София до Благоевград. В момента се строят участъците от двете страни на дефилето.

През 2008-ма обхватът по ОВОС за проекта за магистрала "Струма", одобрен от ЕК, излезе със заключение, че построяването на магистрала през дефилето, както и възможността сегашният път да бъде запазен за международния трафик (т.нар. "нулева алтернатива") е в нарушение на Европейската директива за хабитатите поради необратимите въздействия върху защитеното биоразнообразие. Законово приетото заключение бе магистралата да бъде изведена изцяло извън дефилето - заобикаляйки го, или като тунел.

Увеличеният трафик през дефилето ще доведе до унищожаването на дивата природа и защитените видове, защото ще се създаде биокоридор с тесен фронт на миграция, предупреждават екоорганизациите. Те посочват, че вече чувствително са намалели отделни видове като сухоземни костенурки, леопардов смок, ивичест смок, 12 вида прилепи.

Сравнителен мониторингов доклад за 10-годишен период предполага, че някои от видовете като ивичестия смок, е възможно напълно да са изчезнали от дефилето. Популацията на други дребни видове, които живеят по продължение на дефилето и съществуващия път, са намалели между 50 и 93%, посочват от екоорганизациите.