Шест от силно запрашените градове у нас вече са в нормата

Шест от българските градове, заради чийто запрашен над пределно допустимите норми въздух България бе заплашена със солени санкции от ЕК, вече са в границите, а до края на 2018 г. към тях ще се присъедини още един град. Това заяви министърът на околната среда и водите Нено Димов в четвъртък при представянето на проект за национална програма за подобряване качеството на въздуха у нас до 2024  г., изработен с консултантската помощ на Световната банка. Документът по същество повтаря всички дискутирани в последните десет години и непредприети мерки за въвеждане на праг на съдържанието на пепел и сяра в продаваните въглища за отопление, за подмяна на старите печки с такива с екогориво, за забрана за сеч на дърва за огрев непосредствено преди зимата, за да има време те са изсъхнат и други.

В крайна сметка при представянето бяха преговорени необходимите промени в законите, за които Димов декларира, че се работели и били на финалната права за одобрение.

От думите му стана ясно, че през 2016 г. Добрич, Сливен, Пирдоп и Девня са успели да постигнат нормите на качество на въздуха по отношение на фините прахови частици (ФПЧ), а пред миналата година това са сторили Гълъбово и Стара Загора. По предварителни данни за тази година Варна също постига такъв резултат, посочи екоминистърът.

В представянето на мерките се включи и вицепремиерът Валери Симеонов, който обяви качеството на въздуха за приоритет на коалиционното партньорство, който "е издигнат не само заради риска от санкции от ЕС, а е ангажимент, който сме поели към обществото". Симеонов обяви още, че приоритетът за чистия въздух "е свързан със здравето на децата ни и на нашите родители". "Спешни мерки трябва да се вземат и началото и е тази програма“, каза още той.

"Подобрения сериозни има, както и сериозна промяна – това мога да кажа аз, като един от най-възрастните хора в тази зала, който съм се возил в парни локомотиви, които бълваха черни облаци. Даже на брат ми едното око пострада точно от такава искра. В сравнение с тези времена – 50-60-те години, сегашното състояние на атмосферния въздух е нещо като пълна стерилност“, заяви Симеонов.

Нено Димов посочи, че по-тежката задача за изпълнение на набелязаните мерки за подобряване качеството на въздуха се пада на общините. "Най-трудната задача е мисленето на всеки един от нас, защото докато ние не свикнем да мислим по определен начин, който не ни позволява да изгаряме забранени горива, трудно ще може която и да е от властите да преодолее този проблем“, смята той.

Министърът отбеляза и свършеното досега – създадената връзка на полицията с пунктовете за технически преглед, която позволява при сериозни нарушения, включително при отсъствие на катализатор, да се извърши служебна дерегистрация на превозното средство, промяната на режима за изкупуване на катализатори в пунктовете за вторични суровини, както и новите промените в екотаксите за автомобили, които създават стимули за закупуване на по-екологични коли и каквито вече плащат и камионите и автобусите.

Кметът на София Йорданка Фандъкова заяви, че столицата бележи напредък при прилагането на мерки за подобряване качеството на атмосферния въздух и се похвали, че част от предлаганит есега от Световнат абанка мерки вече били заложени в приетата през 2017 г. програма на Столичната община за намаляване на замърсяването на въздуха.

Симеонов припомни коментираните от 2014 г. насам заложени в оперативната програма "Околна среда" 115 млн. лв. за изработване на общински програми за намаляване на замърсяването на въздуха. Такива бяха изработени у нас с европари и в предишния бюджет на ЕК, но без особен ефект от прилагането им.  

Според анализите на Световната банка, финансовите разходи за изпълнение на предложените в програмата мерки относно битовото отопление във всички български общини, които не отговарят на евроизискванията, ще са от порядъка на 39-47 милиона лева годишно до постигането на необходимия ефект.

В доклада към програмата се посочва, че на отоплението с некачествени въглища и влажни дърва се дължат 85 на сто от фините прахови частици у нас. Около 54 на сто от населението се топли с нискокалорични въглища с примеси от пепел и сяра, които се дължи на бедността им, а средно 11 на сто от домакинствата ползват стари печки или котли, които не отговарят на европейските изисквания. Транспортът – особено дизеловите автомобили, може да е значим фактор на местно ниво, а приносът на промишлеността, строителството и изгарянето на отпадъци не може да  бъде количествено определен от наличните данни, пише още в документа.