Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Шест стъпала до истинското членство в НАТО

0 коментара

След еуфорията и шампанското на вчерашния ден, трябва да се върнем към реалността - за да стане България член на НАТО и да започне да получава дивидентите от това, има да извърви един дълъг и нелек път.

Формалните етапи в него изглеждат така - до март 2003 г. трябва да подпишем протокол за присъединяване към Вашингтонския договор, след това този протокол трябва да се ратифицира от парламентите на страните членки. Процедурата, при благоприятно развитие, се планира да приключи през май 2004 г., когато на тържествена среща на върха новите страни ще бъдат провъзгласени официално за пълноправни членки на Алианса.

Часове след официалното оповестяване на поканата към България, в най-празничните минути, министър Паси сметна за необходимо да отбележи, че не би се учудил, ако има държави, чиито покани не бъдат ратифицирани. Като причини той посочи "стандартните нарушения на демократичните правила и процедури", като вътре включи и незаконния трафик на оръжия.

Въпреки всеизвестната емоционалност на българския министър, тази забележка не бива да се подминава с лека ръка. Смисълът ѝ е ясен - остават неизвестности, има проблеми, които ние трябва да решим и то в краткия срок от година и няколко месеца.

Да се обърне сериозно внимание на тези думи на министър Паси дават и тревожните съобщения, които се появиха в най-влиятелни вестници само дни преди срещата в Прага. Файненшъл таймс, Ню Йорк таймс и Интернешънъл Хералд трибюн тиражираха еднотипна информация, че поканата за членство в НАТО на три страни - Латвия, Словения и България, е висяла на косъм до последния момент. Особено смущаващо и говорещо в полза на достоверността на тези писания е, че и трите издания сочат, че от Пентагона са искали ревизия на политиката за поканване на България. Файненшъл таймс даде допълнителни подробности, от които стана ясно, че военните експерти са недоволни от мерките за сигурност в България, както и че не всички са убедени в полезността на страната ни в бъдещата военна стратегия на НАТО.

До болка е повтаряно, на всички е втръснало и затова смисълът му преминава покрай ушите ни, но пак ще напомним: НАТО не е само военен съюз; това е и общност, която споделя едни и същи ценности.

Вашингтон готви ратификация "по устав"

Фактът, че досега в историята на Алианса няма покана без ратификация, не бива да успокоява никого. Защото Алиансът вече има горчив опит с изплъзването от поети ангажименти, натрупан от първите три бивши комунистически държави, макар това да са "отличничките на Изтока" Чехия, Полша и Унгария.

Както писа в последния си брой влиятелното списание Форин афеърс, ако е имало начин, Унгария е щяла вече да бъде изключена от НАТО. Причините за това са две - блокиране на реформата в армията след получаване на пълноправното членство и проблеми с политическата система на страната. Западът въздъхва облекчено, след като националистическото правителство на Виктор Орбан загуби изборите в началото на тази година. Подобна беше ситуацията и с Чехия, където Вацлав Клаус загуби мястото на фаворит на Брюксел. Парадоксално се оказа, че десните политици от централноевропейските страни залитнаха в провинциалния си национализъм и бяха изместени с мълчаливото одобрение на Запада от наследници на бившите комунисти.

Освен от лесната загуба на политически компас, в Брюксел са силно разочаровани, че първите източноевропейци в НАТО не изпълняват и ангажиментите си по отношение на превъоръжаването и военна реформа. Досега никоя от трите страни - Полша, Чехия и Унгария, не е закупила съществено ново западно въоръжение, противно на щедрите обещания, давани преди Мадридската среща през 1997 г. Първо беше разиграна картата на нерешителните купувачи - все не можеха да изберат дали американският Ф 16 е по-добър от британско-шведският Грипен, или пък френските Мираж са по-подходящи. След това се намериха финансови обяснения за ново отлагане на изпълнението на този ангажимент за превъоръжаване.

По отношение на разходите за отбрана Чехия и Унгария са критикувани остро от Брюксел - не само че не са увеличили средствата, които отделят за армията, но дори са ги намалили през последните години.

Както иронично отбелязаха руски анализатори, единственото съществено обновление на унгарската армия е дошло от Русия, която изплати дълговете си от времето на СИВ към Будапеща с БТР-ри и МиГ-29.

На фона на всичко това, все по-сериозни изглеждат сигналите - засега неофициални, идващи от американски неправителствени организации - че този път сенаторите са решили да не прибързват с ратификацията на новите седем източноевропейски държави, както направиха с първите три.

Сега намерението на Вашингтон е този процес да протече "по устав" - с покриване на всички необходими изисквания, а при необходимост да се наложи и наказателна точка на една от седемте.

Не е тайна амбицията на част от сегашния екип на Белия дом разширяването на НАТО да продължи и към Кавказ. На заседанието на Съвета за европатлантическо партньорство, състояло се днес в рамките на срещата на НАТО в Прага грузинският президент Едуард Шеварднадзе заяви, че страната му е твърдо решена да стане членка на Алианса. Подобно евентуално развитие на нещата измества източната граница на НАТО и очертава съвсем различна геостратегическа карта. На нея България тежи далеч по-малко, тъй като на НАТО е напълно достатъчна една опорна точка на западния брят на Черно море. И това по-скоро би била Румъния, която предлага пристанище и летища, а успя да изпрати и нещо повече от баня в Афганистан. Присъединяването на Грузия към НАТО добива по-реални очертания, като напомним, че там вече са базирани около 100 американски инструктори за обучение на антитерористични части.

Този кратък "кавказки" екскурс ясно показва, че онези, които разчитат кризата около Ирак да ни изстреля в НАТО, си правят криво сметките. В подкрепа на това, че геостратегическото значение на България е силно надценено, говори и фактът, че основните забележки срещу българската кандидатура са дошли точно от военните експерти на Пентагона.

Така че, за да не се падне "наказателната точка" именно на България, още отсега усилията трябва да се съсредоточат към критичните стъпала, които страната ни трябва да преодолее, за да постигне успех при ратификацията.

Военна реформа

България с основание изтъква, че сред страните-кандидатки за НАТО отделя най-голям дял от БВП за отбрана - 2,97 процента. В абсолютни цифри това обаче не е чак толкова впечатляващо, защото Словения, макар и само с 1,7 процента от БВП, отделя почти три пъти повече пари за отбрана от нас.

Опасен прецедент обаче е излизането от графика на програмата за ремонт и модернизация на българските МиГ-29. Противно на заплануваното, в края на тази година няма да има нито един обновен и годен за полет самолет. Срокът за това се премества непрекъснато и сега вече от МО обясняват, че първите самолети ще могат да летят в края на 2003 г. Има обаче всички основания да се мисли, че и този срок ще стане предпоследен.

В София ние едва ли сме изненадани много от подобно развитие, но за Брюксел това е индикация, че на България не може да се разчита дори за неща, които засягат пряко нейната собствена сигурност. Още повече, че един от аргументите да се избере вариантът за ремонт и модернизация на руските самолети беше именно, че така бързо и в рамките на възможностите си, ще имаме някаква що-годе ефективна военновъздушна част.

От отрицателният опит на Полша, Чехия и Унгария трябва да е ясно, че военната реформа не е кампания, която ще приключи след Прага и никакви хитрости и маневри няма да могат да заменят количественото и в срок изпълнение на записаното в Плана за действие. Отклонение от него, като забавянето на ремонта и модернизацията на МиГ-овете ни, няма да бъдат толерирани и могат да бъдат санкционирани със съответното забавяне на ратификацията.

Рисковете на неизградената демократична система

Екстравагантните изборни резултати от миналата година, които доведоха на власт тандем от бивш цар и бивш комунист, шокираха всички наблюдатели. За една държава, която иска да излъчва сигурност и предвидимост, това не беше най-добрата реклама. Симеон Сакскобургготски и Георги Първанов направиха нужното и успокоиха партньорите ни, че страната няма да прави някакви резки завои в политиката си. Явно аргументите им са били чути във Вашингтон и европейските столици, защото България получи все пак покана за членство в НАТО.

Няма съмнение обаче, че мнозина са останали с едно на ум, след като се оказа, че нерегистрирана партия със странни кандидат-депутати може да спечели в България. Някъде на втори и трети план остана да присветва една червена лампичка за възможна нова изненада, този път неприятна, при едни следващи избори.

Общите политически рискове, сред които и най-реален изглежда появата на влиятелна националистическа политическа сила, са едната страна от нещата, които могат да ни спънат към реалното членство в НАТО.

Липсата на добре функциониращи институции

са другият реален проблем, за чието решаване има само година и шест месеца.

Последният случай с износа на резервни части с възможна военна употреба от Терем събира като във фокус всички рискове, които произтичат от лошото функциониране на институциите в страната. Независимо, че подробностите по сделката на Терем да не са изцяло разплетени, вече могат да се направят няколко извода:

- В нея са замесени частни оръжейни фирми с корени в бившите комунистически специални служби.

- Системата за контрол на търговията със специална продукция има сериозни луфтове, които са известни на заинтересованите (а вероятно и на управляващите) и те ги ползват за заобикаляне на забраните за износ към определени държави.

- Българските специалните служби не успяха да предотвратят изцяло износа на резервните части.

- Оръжейните заводи не са се развили през последните години и са останали с продукцията си от соцвремето, която има пазар главно в ембаргови държави. Това генерира постоянен риск за нови оръжейни скандали.

Погледнато от друг ъгъл, тези изводи очертават конкретните области, които имат нужда от реформиране през броените месеци, оставащи преди ратификацията на членството ни в НАТО. През последната година няма представител на НАТО, който да не е споменал по един или друг начин необходимостта от подобряването на системата за сигурност и за корупцията. За тези у нас, които смятат, че там всичко е наред, трябва да се напомнят директните и натрапчиви изявления на американския сенатор Брус Джаксън. Той беше пределно ясен - досиетата на бившата ДС трябва да се отворят, българските специални служби не са адекватни на предизвикателствата след Прага, пресата в България, макар и свободна, е корумпирана, съдебната система не работи добре. Не пропусна да отбележи и че в НАТО нямат място страни, в които се приютяват мафиотски капитали.

Мнозина в София се вбесиха, че някой им навира като на палета носа в проблемите, но това по никакъв начин не прави по-малко верни думите на сенатора. Дори още по-лошо, защо показва съпротивата срещу промени по тези въпроси.

Там, където в хода на преговорите за получаване на покана, бяхме принудени да променим законодателната база, това също стана със скърцане и очевидно нежелание. Приетият тази година закон за класифицираната информация закри т.н. комисия Андреев и така ограничи до фактическа невъзможност изчистването на проблемите с връзките на публичните личности с бившите служби. Освен това влизането в практическо действие на закона, който трябва да гарантира сигурността на информацията по натовски стандарти, се забави с месеци. Досега така и не стана ясно дали членовете на ДКСИ - висшият орган, които трябва да контролира изпълнението на закона, са минали проверка за чисто минало.

Спецслужбите все още са извън граждански контрол

13 години след падането на комунистическия режим българските специални служби продължават да действат без специален закон и така остават извън гражданския контрол. Публична тайна е, че мнозина служители са на работа там от преди 1989 г. и те винаги ще останат съмнителни заради контактите си с бившата КГБ. Още по-неприятни са връзките на настоящи и бивши служители, които вече са напуснали системата. Амалгамата от мръсни пари, полу или изцяло мафиотски групи и служители от специални служби, макар и да се назовава рядко от западни представители, е известна и много смущаваща. През последните години се направи твърде малко за ограничаване на подобни връзки и структури, а приемането на закон за специалните служби, в който да се постави рамка на дейността им продължава да се бави.

Преструктурирането на службите, което вероятно ще намери място в бъдещия закон, става особено актуално след предефиниране на основните задачи на НАТО, които след срещата в Прага се обвързват с борбата с тероризма. Както е известно, на България не се разчита кой знае колко много за военно участие, но страната е смятана за важен партньор в разузнавателната дейност. За да може наистина този потенциал да се реализира, трябва да се приключи, както с наследството от бившите служби, така и да се засили гражданския контрол в тях.

Проблемът с корупцията и реформата на съдебната система

Ако за службите по разбираеми причини често се говори неясно и с обтекаеми общи фрази, то проблемът с корупцията се назовава от всички западни представители. Някои от тях директно посочиха и ядрото, от което трябва да се започне борбата с нея - съдебната система. Когато Брус Джаксън директно назова нуждата от промени в дейността и практиката на прокуратурата, оттам решиха да протестират групово.

Реформата в прокуратурата и ефективното ѝ задействане обаче едва ли могат да бъдат избегнати, колкото и на Филчев да не му е приятно. Нещата не са свързани толкова с неговата личност, макар и това да има значение, колкото с явната неефективност на дейността на прокурорите. Правовата държава, каквато трябва да бъдем като член на НАТО, няма друг инструментариум за справяне с ерозиращата си противоположност - клептокрацията и властта на груповите интереси, освен справедливота прилагането на закона.

Ясно е, че във времето до май 2004 г. едва ли ще можем да се снабдим с чисто нова съдебна система и да приключим с корупцията. До тогава обаче трябва да се регистрира поне някаква стъпка в тази посока, която да убеди бъдещите съюзници от НАТО, че държавата ни се управлява и фукционира по начин, подобен техните собствени страни.

Мафиотският бизнес

И накрая още един постоянен рефрен в изискванията към България - да се отърве от мафиотския бизнес. В София обикновено се правят, че не разбират за какво става дума и периодично се захващат акции за връщане на изгонените от предишното правителство руски бизнесмени. Преди време един виден политолог и издател дори отбеляза, че американците имали някакъв проблем с Майкъл Чорни, а в България той не бил направил нищо лошо, даже ни бил оборудвал с телефони. Ще си позволим да не се съгласим с него.

Проблемът е именно наш, защото подобни икономически структури ерозират нашата правова държава, като заместват нейните механизми с корупционни лостове. Отегчаващо обстоятелство е, че бизнесът в България, който пере мръсни пари и генерира корупция, е свързан с Русия. Последният пример със съдебните опити едно от вкусните парчета от баницата на приватизацията все пак да се дадат на Чорни е нещо повече от лош знак. От НАТО малко се интересуват дали и колко пари ще печели Булгартабак. Но там забелязват симптоматичното и неразбираемо нещо за тях - гони се чужд инвеститор, известен с ясните си капитали, за да дойде друг, за който е ноторно известно, че персона нон грата в този свят, към който се стремим. Не бива да сърдим, ако някой си направи извода, че в България няма ясен стремеж за откъсване от сивата зона и за прекрачване в западния свят.

След получаването на покана за членство в НАТО в Прага ни е предложен нов геополитически и ценностен избор. Ние работихме, за да стигнем дотук. Дано в оставащите месеци, в които ще се подготвят ратификационните документи, не пропуснем шансовете си. Защото ако не оправим собствената си къща до май 2004, ще останем да гледаме как други пият шампанското.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.