"Шиитският джихад" в Сирия и Ирак

"Шиитският джихад" в Сирия и Ирак

Когато стане дума за шиитския ислямистки тероризъм и по-специално за Хизбула, колективната памет на френското общество обикновено препраща към атентатите през 80-те години, които окървавиха Париж, и разбира се атентата през октомври 1983 г. в Бейрут, където загинаха 58 френски войници.

 

След това историческо припомняне, някои наблюдатели често проявяват тенденция да смятат, че това е въпрос от миналото и че ще е по-добре да се говори за днешния враг, т.е. за сунитските джихадистки групи, отколкото да се припомня безспир за вчерашния. Но шиитският ислямистки тероризъм продължава да е актуален. Да напомним, че Хизбула беше включена в списъка с терористични организации на ЕС през 2013 г., и то поради участието си в атентат в българския град Бургас, на европейска територия. Така че този тероризъм остава напълно актуален.

В този текст не се разглеждат всички места, в които се развиват шиитски джихадистки групи, а се отдава предпочитание на дейността на Хизбула в Сирия и Ливан, както и на иракските шиитски милиции в Сирия и в Ирак.

1) Защо говорим за "Шиитски джихад"?
А) Джихад и джихадизъм

Решихме да разграничим "джихад" и "джихадизъм". Всъщност концепцията за джихадизма днес е на мода и редовно се използва за обозначаването на групи, които нямат много общи черти. Така сирийските помощни части на турската армия, които неотдавна проведоха офанзивата срещу контролирания от кюрдските милиции град Африн, често бяха квалифицирани като "джихадисти" в някои редакционни статии. От наша гледна точка понятието "джихадизъм" препраща към специфична "салафистко-джихадистка" идеология, изповядвана от Ислямска държава и Ал Каида, която дава приоритет на въоръжената борба като метод за политически действия.

 

Тази дефиниция не се съгласува добре с политическия ислямизъм на правителството на турския президент Ердоган или с други ислямистки движения, дори и те да претендират, че се борят в името на джихада. Такива са сунитите от Хамас или шиитите от Хизбула, за които става дума в този материал.

Б) Хизбула и банализирането на джихада в ливанското общество

Телевизията на Хизбула "Ал Манар" е много гледана в шиитската общност, включително в популярни кафенета и ресторанти в южните предградия на Бейрут. Тя обаче редовно излъчва видеоклипове, възхваляващи култа към "мъчениците". Камикадзетата на Хизбула през последните 30 години редовно биват прославяни в тези клипове. След войната от юли 2006 г. между Хизбула и израелската армия, подобен тип дискурс стана нещо нормално в други сектори на ливанската общност и понякога, в еуфорията на това, което беше представено като "божествена победа" на Хизбула, не се правеше никаква разлика между Израел и Запада.

 

Това банализиране на джихада в ливанското общество доведе до радикализацията на някои сунити, както отбеляза политологът Бернар Ружие в книгата си "Фрагменти на уммата: контролирането на сунизма в Ливан". "В този климат на празненство след израелското отстъпление през май 2000 г., белязан от официалната идеология на "съпротивата", която не се утежнява с нюанси, за да разграничи действията на САЩ от тези на Израел, прибягването до насилие "срещу американските интереси" се налага като очевидност".

В) Джихадът и двойният език на Хизбула

Пред своите партньори - християни или светски мюсюлмани, Хизбула определя борбата си като "съпротива" /мукауама - на арабски/, включваща се в една по-обща ос, наречена "муманаа", което може да се преведе като "фронт на непокорството". Главни фигури в тази ос са режимът на Башар Асад в Сирия, и разбира се Ислямска република Иран.

 

В шиитската общност, на религиозни срещи на Хизбула, пак се говори за "съпротива", но разбира се, много повече се споменава за "джихад". Така например в южните квартали на Бейрут, които са крепост на Хизбула, не са рядкост многобройните плакати, възхваляващи религиозните заслуги, получавани от този, който въоръжи един "муджахид" (боец на джихада), като финансира оборудването му. Неотдавна, през януари тази година, на един билборд в квартал Гобайри в Южен Бейрут беше изписан хадисът на пророка Мохамед :"този, които екипира боец, е участвал в битката", т.е. ще получи облагите, които се обещават на бойците на оня свят.

Този двоен език на Хизбула се отнася и до мотивите за нейния джихад в Сирия. Пред западните си събеседници кадрите на Хизбула и техните ирански покровители може да говорят за борбата срещу тероризма или за защитата на християните в Ориента, но реално този джихад беше оправдаван първо от желанието да се защити "оста на съпротивата" и да се запази в Сирия режим, отдаден на борбата срещу Израел и на тясно военно сътрудничество със шиитската ливанска милиция.

 

И накрая, джихадът има за цел и да предпази шиитските гробници в Сирия, особено тези в предградието Сайда Зайнаб южно от Дамаск. Въпреки това, макар че за шиитските бойци този джихад е чисто отбранителен, той е и израз на шиитския фанатизъм, както ще видим във втората част на това експозе.

2) "Шиитския джихад" в огледалото на "сунитския джихад"
А) Въпросът за фанатизма

Макар че антисунизмът, който се развива в Сирия сред бригадите на Хизбула или на иракските шиитски милиции, не може и да се сравнява с радикалният антишиизъм на Ислямска държава и Ал Каида, може да се установят някои прилики в дискурса на сунитските джихадисти и на най-радикалните иракски шиитски милиции. Така, в противовес на обидния израз за шиитите "Рауафид" (отхвърлящите - бел. ред.), в речника на шиитските фундаменталисти за сунитите се използва "Науасиб" (мразещите - бел. ред.). През декември 2015 г. лидерът на Харакат Хизбула ан Нуджаба - Акрам ак Каби, заяви следното в джамия в южната част на Алепо: "Смърт на (сунитите), ние удържахме победа над американския, ционисткия, бедуинския и (сунитския) враг".

Друг елемент от речта на фанатизма, който разпространяват тези шиитски милиции, е риториката за отмъщението срещу Омаядите - визирайки Дамаския халифат, смятан от шиитската историография за потисник на потомците на пророка Мохамед, почитани от шиитите. На много видеозаписи онлайн се вижда как бойци от иракски или ливански шиитски милиции проклинат Омаядите и искат отмъщение за Зейнаб, дъщерята на Али (смятан от шиитите за първия имам - бел. ред.), която била преследвана от Омаядите, преди да обстрелят позиция на сирийски бунтовници. Гробницата на Зейнаб в южно предградие на Дамаск, която в началото на сирийската война беше заплашена от сирийски бунтовници, впоследствие стана притегателен център за международните шиитски бригади, чиито бойци се стичат от целия свят - понякога дори от черна Африка.

Б) Регионален шиитски джихад

Макар че, за разлика от сунизма, в шиизма няма реален глобален джихад, може да се констатира съществуването на "регионален шиитски джихад". В Ирак връзките между ливанската Хизбула и местните шиитски милиции са отдавнашни.

 

В това отношение е красноречив случаят на Али Муса Дакдук. Заловен от американски войници в Басра през 2007 г., той е освободен през 2012 г., близо година след изтеглянето на американските войски. По време на престоя си в Ирак Али Муса Дакдук е бил съветник на "Асаиб ахл ал Хак" - милиция, чийто лидер Каис ал Хазали обяви през май миналата година: "Ние ще установим пълна шиитска луна, а не само шиитски полумесец". Това изявление, разбира се, визираше формулата "шиитски полумесец", използвана от йорданския крал след падането на Саддам Хюсеин, за да обозначи новата шиитска динамика, простираща се от Иран през Ливан, Ирак и Сирия. Хазали, който често отправяше заплахи срещу американските войски в Ирак, през декември 2017 г. посети границата на Южен Ливан, облечен във военна униформа и направи провокационни изказвания спрямо Израел.

В) Заплашвайки Израел, шиитският джихад заплашва Запада

Независимо дали искаме или не, Израел е западна страна, която от културна, стратегическа, икономическа и политическа гледна точка е свързана със Западна Европа, и разбира се, със САЩ. С други думи, взаимодействията между Израел и западните страни са толкова силни, че да се посяга на интересите на еврейската държава по света представлява също заплаха срещу Запада. Израелските туристи остават и до днес предпочитана мишена на Хизбула, както показа атентатът в Бургас, където загинаха петима израелци, дошли на почивка в България, и опитът за атентат на Хизбула в Кипър. И двата бяха извършени през юли 2012 година.

 

Макар че, за разлика от сунитските джихадисти, в организацията и подготовката на атентатите не е оставено много място за индивидуални инициативи, клонът на Хизбула, отговарящ за външните операции, не се поколеба да нападне Европа през 2012 г. и да подготви серия от атентати в САЩ. Планирането на тези атентати беше осуетено с арестуването на двама членове на шиитската мрежа през юни 2017 година.

В този контекст - предвид настоящата стратегия на Хизбула, която напада рядко местните еврейски общности, но в замяна се опитва активно да напада израелски туристи в Европа - никой не може да заяви, че не е възможно в бъдеще поддръжници на Хизбула да извършат антиеврейски атентат, или по-вероятно анти-израелски, и на френска територия.

По БТА

Още от Свят

Защо бившият шеф на КПКОНПИ става консул?