Ширак доразвива доктрината Брежнев

Френският президент Жак Ширак си позволи да заплаши бившите комунистически страни и настоящи кандидатки за Европейския съюз за това, че не са подкрепили европейска позиция по Ирак, каквато позиция на практика няма. Вчера 15-те лидери на ЕС успяха с усилие да се обединят около компромисно становище, в което има за всекиго по нещо.

Недоволството на Ширак бе предизвикано от това, че нашите държави са на едно мнение с Великобритания, Испания, Португалия, Дания, Холандия и др. и де факто формираха европейско мнозинство в подкрепа на Америка. Това мнозинство поиска Европа и САЩ да останат единни в настоящата криза.

Изказването на френския президент е напълно лишено от аргументи и показва реакцията на една изнервена от своята слабост бивша велика сила, която се опитва с всички средства да се наложи и днес като европейски и световен лидер.

Ако целта на г-н Ширак е тази, той преди всичко трябва да си отговори на въпроса защо всички бивши комунистически страни единодушно подкрепиха Америка. Причините са няколко. Нашите общества имат по-изострени сетива за диктаторските режими, като този на Саддам Хюсеин, тъй като само преди десетилетие излязохме от ерата на съветския комунизъм. Поради същата причина г-н Ширак едва ли си дава сметка, че сегашното му поведение много напомня на доктрината Брежнев за ограничения суверенитет, която даваше право Москва да се разпорежда както желае с подопечните ѝ територии в съветския блок.

Второ, падането на Берлинската стена и краят на комунизма съвсем естествено се свързват с усилията на САЩ и тяхната незаменима роля в този процес. Трето, приемането на бившите комунистически в НАТО стана с решаващата подкрепа на Америка.

Не на последно място, в рамките на настоящата криза стана ясно, че именно Франция и Германия, водени от егоистични съображения, поставиха под съмнение основополагащите принципи на евроатлантическата солидарност, отказвайки да адресират като общ проблема на един от съюзниците - в случая Америка. След 11 септември 2001 г. Америка е във война с тероризма и за пръв път в историята най-мощната световна сила твърди, че се чувства застрашена. Какво ѝ отговориха Франция и Германия чрез поведението си и в ЕС, и в НАТО, и в ООН - ние не смятаме, че Саддам Хюсеин е заплаха.

Очевидно Франция вижда в настоящата криза особено благоприятен момент да се наложи като първостепенен европейски и световен лидер, оспорвайки доминацията на САЩ в международните дела. За това спомагат и нарастващите антиглобалистки и антиамерикански настроения, чиято илюстрация бяха масовите протести от последния уикенд.

В това отношение обаче Франция е далеч от истината, защото една държава може да стане световен лидер само когато покаже способност да решава не само собствените си проблеми, но и тези на останалите държави. Не може за световен лидер да бъде възприета държава, която на първо място поставя собствените си интереси заради петролни концесии в Ирак, отказва да приеме правото на други държави да решават проблемите на собствената си сигурност и отправя недопустими заплахи към по-слаби страни, които са изразили националната си позиция.

Ето защо настоящото изказване на Ширак не само не укрепи авторитета на Франция в европейските дела, но и на практика легитимира онова, което най-силно го засегна - определението на Ръмсфелд за стара и нова Европа.

Още от Свят