Ширак в Китай: топлите прегръдки прикриват сериозни проблеми

Френското правителство определи посещението на президента Жак Ширак в Китай като изключително успешно. И наистина, бяха сключени договори за над 4 билиона долара, а политическите отношения изглеждат съвсем безоблачни.

Но визитата на Ширак открои три основни парадокса не само в отношенията между Франция и Китай, но до известна степен и в отношенията между Европа и Китай.

Първият парадокс е противоречието между добрите политически отношения между Франция и Китай и обезсърчително ниското равнище на икономическия и търговския обмен. След като напоследък си даде сметка, че динамичната търговия се основава не само на големи договори, активно спонсорирани или подкрепяни от правителството, а зависи и от изграждането на действена мрежа от малки и средни предприятия, Ширак включи в делегацията си две дузини изпълнителни директори на такива предприятия.

Но по време на посещението все пак преобладаваха големите договори, подписани от едрите френски индустриални компании. Във всеки случай, плахите действия на нашите малки и средни предприятия са проблем на Франция, а не на Китай.

Вторият парадокс е липсата на обвързаност между желанието на Ширак да бъде вдигнато оръжейното ембарго на ЕС срещу Китай и декларираната му загриженост от военното напрежение в Тайванския пролив. След ракетната криза в пролива от 1996 г. ЕС се въздържаше да отмени ембаргото, не толкова заради бавния напредък на Пекин по въпроса с човешките права, а заради нарастващия военен натиск на Китай над Тайван.

Ако Европейският съюз наистина иска да разработи по отношение на Китай по-активна и съгласувана политика във външнополитическата област и сигурността, нима може да си позволи да се държи като щраус по отношение на Тайван? А именно това вижда Пекин във вдигането на оръжейното ембарго, в момент, когато китайското правителство отказва да поднови преговорите с Тайван, независимо от направените неотдавна постъпки в това отношение от тайванския президент Чен Шуйбян.

Ако ЕС е отговорна организация, тя трябва да обвърже директно вдигането на оръжейното ембарго с готовността на Китай да започне конструктивни преговори с Тайван.

Междувременно Европейският съюз би трябвало да работи заедно със САЩ за координиране на политиките не само по отношение на търговията с оръжие, но също и по отношение на трансфера в Китай на секретни технологии и технологии с двойна употреба.

Оръжейните индустрии на ЕС и САЩ едновременно се съревновават и си сътрудничат в тази област и тяхната взаимна обвързаност изисква координация, а не едностранно решение на ЕС, на което САЩ се противопоставят.

Третият парадокс е контрастът между широко прокламираното значение на отношенията на Франция с Китай и външнополитическите приоритети на Пекин. Властите в Китай създадоха "стратегия за прелъстяване" по отношение на Франция и Европа, за да привлекат инвестиции и технологии и да увеличат възможностите си за маневриране спрямо САЩ. В същото време основният международен партньор за Китай - и негова цел - не е ЕС, а САЩ. При това положение да се правят опити да се разиграва китайската карта срещу Съединените щати, не е в интерес нито на Франция, нито на Европейския съюз.

Но ако Франция и ЕС обединят позициите си със САЩ и разработят обща стратегия по въпроси, по които са на еднакво мнение - а те са повече, отколкото ние във Франция обикновено си мислим - ще увеличим влиянието си при преговорите за Тайван и по-ефикасно ще допринесем за укрепване на законността и спазването на човешките права в Китай.

И обратното, кръстоносният поход на Франция за многополюсен подход не само не засилва влиянието на Франция върху Китай, а се превръща в разделителен фактор в самия Европейски съюз - между мнозинството от страните, които искат да запазят стратегическото си партньорство със САЩ, и друга, по-малка група страни, които са готови да установят специални отношения с която и да е сила, било тя демократична или не, за да се опитат да уравновесят влиянието на САЩ.

Готовността на Ширак - както и на германския канцлер Герхард Шрьодер - да подкрепят китайската политика за Тайван "един Китай, две системи" също е непродуктивна, не само защото не изразява официалната позиция на ЕС, но и защото няма никакъв шанс да бъде одобрена от народа на Тайван

И най-сетне, френското правителство сякаш забравя, че си имаме работа с политически режим, чието дълголетие остава несигурно. Китай сам ще намери пътя си към повече свобода и демокрация. Но не бива да забравяме как всички се оказахме изненадани от внезапното рухване на друг комунистически режим, този в Съветския съюз.

По БТА

Още от Свят

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?