Широка дясна коалиция е преиграване на сценария от последните президентските избори

Г-н Димитров, какъв е крайният ефект от срещата на десните сили в Будапеща, организирана от ЕНП? Най-коментирано е участието на новата партия Демократи за силна България (ДСБ), които поставиха ясни условия за взаимодействие, които СДС и ССД не приемат?

Само по себе си ясното формулиране на позициите и политическите оценки на участниците в срещата е крачка напред и e почти максималният възможен резултат към настоящия момент. Може би трябва да припомня, че срещата се състоя само защото Европейската народна партия (ЕНП) бе необикновено настоятелна и отправи повторна покана. В рамките на този парламентарен мандат съществува необходимост да се съгласува обща опозиционна политика или, ако такава обща политика е невъзможна, това да бъде съобщено достатъчно ясно и категорично.

През медиите бе подхранвано очакване, че на срещата ще се стигне до някакво споразумение за общо участие на парламентарните избори след една година, но това е проблем, който е най-добре да се обсъжда тогава, когато ще е възможна практическа оценка на предизборната ситуация. Най-важна част от тази оценка е оценката за работата на правителството, а до изборите ще "изтече" още много управление.

От гледна точка на програмните документи и досегашното поведение на ДСБ, каква изглежда целта, която си поставят за следващите парламентарни избори. Според Вас, Иван Костов би ли поел риска да откаже дясна коалиция преди изборите и така да помогне на основния си опонент БСП да спечели изборите?

Не споделям оценката, съдържаща се в така зададения въпрос. По-скоро е вярно обратното. Ако на изборите се яви широка дясна предизборна коалиция, е почти сигурно, че сегашната либерално-социална коалиция плавно ще прерасне в социално-либерално мнозинство в следващия парламент. Още повече, че и БСП и ДПС са заявили бъдещо партньорство. Точно този вариант бе проигран на практика на президентските избори. След тях не са регистрирани драматични промени в нагласите на избирателите, освен слабо, но отчетливо нарастване на подкрепата за БСП и намаляване на доверието в СДС. Да се договори днес широка дясна предизборна коалиция означава да се изиграе примирено отново сценария от президентските избори. Условното спиране на похода на БСП към цялата власт зависи от две усилия - усилието да се мобилизират гласоподаватели, недоволни от сегашното управление, и от усилието да се обясни просто и ясно ключовото място на БСП в сегашното управление.

В най-общите програмни документи, приети при учредяването на ДСБ, се поставя ударение точно върху това - че партията е опозиция на настоящото мнозинство.

НДСВ съзнателно отслабва българската държавност, за да направи възможни бизнес планове, подобни на продажбата на БТК. Силна е Чешката държава. След десетина години преговори с Дойче телеком тя успя да постигне поисканата цена при продажбата на своята телекомуникационна компания. У нас двете съставки на мнозинството си избраха по един клиент и принудиха институциите, включително съдилищата, да се включат в нелепи и на моменти смешни комбинации. Губещите са всички, които очакват плащания от бюджета, сега и в бъдеще.

Какъв, според Вас, е основният риск пред българската политическа система оттук нататък, имайки предвид ситуацията и в дясно, и в ляво?

Българската демокрация боледува от раздвоение и обърканост, които правят невъзможно обединението около национални цели и приоритети. Без тях политиката губи рационалния си смисъл. Тя не е самодостатъчна.

В последните месеци трима кандидати за посланици бяха отхвърлени заради връзки с бившата Държавна сигурност и заради отказа на ДКСИ да издаде необходимия за длъжността сертификат. Едновременно с това, ако една партия постави в целите си забрана на същото основание за заемане на длъжности в държавната администрация, публичните медии или съдебната система, тя е анатемосвана. Подобно нещо се случи и с промяната на Конституцията. Без намесата на Ферхойген процесът едва ли би напреднал повече от заявени намерения. Защо Българската държава не може да поиска същия сертификат? Дебело подчертавам, че полето за житейска изява за всеки професионалист в частния сектор е неограничен и в икономиката, и в медиите. Там ограничения са невъзможни.

Друга добра илюстрация е отношението на БСП към проблема с АЕЦ Козлодуй. Ключово е мнението на Германия. Не съм чул този проблем да е обсъждан между партиите на социалистите. За сметка на това във всяка БСП -"ячейка" са инициирани подписки и протести, мразене и обич и всичко останало, което трябва да засили параноята.

Единственият лек за параноята е ясното говорене, което включва и дефинирането на противниците, и условията за коалиране.

Към кого адресира посланията си ДСБ и какъв е електоралният ѝ потенциал?

Към гласувалите традиционно за СДС през последните години, както и към тези, които обичат България. Последното е цитат от изказване на един от учредителите.
Различните оценки за подкрепата за ДСБ се колебаят в широки граници и едва ли могат да бъдат използвани за други, освен пропагандни цели към сегашния момент. Целта партията да стане най-голямата в дясно е съвсем реалистична, макар и да предполага огромно усилие в оставащите до изборите месеци.
Партията тепърва ще набира скорост, особено в страната.

Какъв е възможният ефект от това, че една политическа сила, представена в парламента, се противопостави публично на етническият модел, наложен от ДПС и безпроблемно приет от останалите политически сили?

ДПС е удобство за всички, които искат българската демокрация да бъде режисирана и контролирана, или пък работеща в полза на ограничен списък от частни интереси. В ДПС има много здравомислещи и порядъчни хора, но като политическа конструкция ДПС е сериозен проблем за българската демокрация, защото е партия, която дългосрочно се е обвързала с мощна клиентела от партийни "активисти", корпоративни интереси и не на последно място групировки, създадени с благословията на бившата Държавна сигурност в началото на прехода.

В учредителните документи на ДСБ се посочва, че партията защитава и стъпва на постигнатото от правителството на ОДС. Може ли новата партия ДСБ да се приема като един реванш на политици от ОДС, които загубиха изборите през 2001 г.?

Личното ми мнение е, че на изборите през 2001 г. изгуби България, а не Иван Костов. Сред спечелилите са тези, които при сегашното мнозинство направиха бизнес, който бе невъзможен при предишното. Спечелиха и тези, които искаха да спекулират с външния дълг. Тези две групи бизнес - интереси имат огромно влияние и можеха да си позволят през 2001 г. инвестирането на няколко десетки милиона лева за предизборна кампания - не случайно НДСВ отчете най-голям бюджет между всички състезавали се през 2001-ва партии. Подобна инвестиция не се прави заради "политически идеали" и "монархо-либерални ценности". Като се имат предвид тези реалности, е нелепо да се говори, че в ОДС има политици реваншисти.