Широко коалиционно управление би генерирало нестабилност

- Категорично да. Политическата стабилност, която доведе в края на краищата и до финансова стабилност в страната, се дължеше именно на този нов тип политическа култура на основата на голямото реформаторско мнозинство, в центъра на което стоеше и голямото управляващо мнозинство. Това Народно събрание постигна политически консенсус по основните приоритети в страната като членство в НАТО, членство в ЕС, по приемането на стратегически декларации в кризисни моменти в региона. Това е консенсус, който беше постигнат с волята и на управляващото мнозинство, и на опозицията, и то има още по-голяма стойност именно за това, защото в парламента имаше едно стабилно мнозинство.

Всъщност този тип консенсус и този нов тип политическа култура показа, според мен, абсолютното безсмислие и неправилност на тезите, че в България, а и по света, могат да се извършват сериозни реформи само на основата на широко коалиционно управление, защото и сегашното беше коалиционно. Всъщност широко коалиционно управление би генерирало нестабилност и оттам неспособност за провеждането на реформаторска политика.

- Изхабиха ли се или укрепнаха големите политически партии, парламентарно представените политически сили в условията на пълния мандат на 38-то Народно събрание и в този смисъл какво можем да кажем за тяхната роля в условията на преход?

- Ще повторя тезата, която изрази г-жа Екатерина Михайлова като лидер на най-голямата парламентарна група - че ние всъщност изпълнихме призива на президента на републиката г-н Петър Стоянов в началото на този мандат, да не имитираме провеждането на реформите. Ние реално ги реализирахме - смели реформи, с ясното съзнание, че ще платим много висока политическа цена. С ясното съзнание, че тези реформи водят и до много трудности за българските граждани. Но аз мисля, че нашата политическа сила СДС, управляващата коалиция ОДС, не се изхаби, въпреки че така плати висока цена. Мисля, че българските граждани, българската история ще оцени, че ние бяхме тези, които се нагърбихме за реализирането на абсолютно необходимите реформи. Вижда се, че в края на краищата парламентаризмът, многопартийната система е тази, която може да гарантира благополучието на българското общество. В този смисъл считам, че многопартийността, въобще партийната демокрация не е изхабена и българските граждани все повече ще се убеждават, че решаването на техните проблеми може да става само чрез реализирането на такъв тип демокрация.

- Тези дни кметът на София Стефан Софиянски обяви, че ОДС и Симеон Втори са близки формации, става дума за "Националното движение Симеон Втори" и че ще управляват заедно. Възможно ли е да се каже такова нещо след като СДС е един от ярките символи на партийната демокрация, докато "Национално движение Симеон Втори" се обяви за алтернатива на сегашната политическа система.

- Въпреки че още в началото на неговия устав е записано, че то ще се регистрира по закона за политическите партии и че представлява в края на краищата една политическа партия.

Но от гледна точка на неяснотата какво се има предвид под промяна на политическата система - няма яснота какъв тип, какъв модел на управление се предлага на страната от тази нова политическа партия, дали тя ще продължи основните приоритети, за които се постигна консенсус, на първо място членството в НАТО, цялостната геополитическа ориентация, членството в ЕС - е много трудно да се каже дали тази политическа сила е близка до СДС или до която и да е друга политическа партия в България.

- С други думи, няма основание да се твърди, че двете формации са близки и ще управляват заедно.

- На този етап според мен няма такова основание, защото анализите за политическите партии въобще, както и в рамките на предизборната кампания, трябва да се правят на основата на това, какво те предлагат като модел, като програма, като ценности. Това може да определи дали партиите са близки или не.

Излъчено по радио "Свободна Европа"