Прилики и отлики

Сходствата може да сближат Меркел и Оланд

Преди пет години Никола Саркози отлетя направо за Берлин след встъпването си в длъжност и порази своите домакини, като директно заговори за производителя на самолети "Ербъс" - един от най-чувствителните въпроси във френско-германските отношения.

Това първо посещение даде тона за последвалите месеци.

Германците наблюдаваха с ужас как новият френски президент се отметна от бюджетните обещания, обяви планове за ядрено сътрудничество с Либия и се похвали, че е повлиял върху решения на Европейската централна банка.

Днес Франсоа Оланд положи клетва като президент, след като победи Саркози и ще направи същото пътуване до Берлин. Германски представители са уверени, че този път началото на най-важните работни отношения в Европа ще бъде по-спокойно.

В крайна сметка импулсивният Саркози и резервираната Меркел преодоляха трудното си начало и си спечелиха прякора "Меркози" заради сътрудничеството в борбата първо, с глобалната финансова криза, а после с бедствието с дълговете в еврозоната.

Но те винаги са били твърде различни, за да бъдат близки.

Затова, въпреки че открито подкрепиха кампанията за преизбиране на Саркози, Меркел и консервативното ѝ обкръжение с нетърпение очакват да работят със социалистическия му приемник.

"Хората забравят, че много неща разделяха Меркел и Саркози. Очакваме, че с Оланд ще имаме повече общи неща, отколкото различия", каза близък до канцлерът германски служител, пожелал анонимност.

Посланик от ЕС в Брюксел се изрази по-директно: "Не смятам за тайна това, че някои лидери не съжаляват да видят как Саркози си отива."

Берлин очаква Оланд с грандиозно посрещане с военни почести и вечеря на осмия етаж на канцлерството, откъдето се открива живописен изглед към парка "Тиргартен" и Райхстага. Съюзници и на двамата лидери обаче предупреждават за тежки моменти в разговорите, които ще се съсредоточат върху искането на Оланд за нови мерки за подсилване на растежа в Европа.

Говорителят на социалистите на Оланд Беноа Амон каза по френската телевизия в неделя, че Меркел не може да бъде "единственият човек, който да решава съдбата на Европа съобразно германските интереси".

Лидерът на парламентарната група на християндемократите на Меркел Фолкер Каудер предупреждава Париж, че германските данъкоплатци няма да плащат за щедрите обещания, направени от Оланд по пътя му към изборната победа само преди седмица.

Но зад конфронтационната реторика служители и от двете страни подчертават сходствата между Меркел и новия френски лидер, чиито отношения е доста вероятно да се окажат решаващи за бъдещето на еврозоната.

Пакт за растежа

Очаква се във вторник вечерта двамата лидери да обсъдят в общи линии нов "пакт за растежа" като допълнение към "фискалното споразумение" на Меркел за бюджетната дисциплина.

Ако бъде постигната договореност за такъв пакт, Оланд ще може да изтъкне това като триумф преди френските парламентарни избори през юни. Но пактът може да се окаже кух, тъй като изглежда малко вероятно Меркел да позволи съществени нови мерки за растежа.

"Той може лесно да откъсне тези ниско висящи плодове и да се върне в Париж, за да обяви победа, но това няма да донесе растеж", каза Жан-Пизани Фери, който ръководи изследователския център "Брюгел" в Брюксел.

Германците вече показват признаци, че са склонни да приемат по-гъвкава употреба на структурните фондове на ЕС, по-голяма роля на Европейската инвестиционна банка и използване на "проектни облигации" за подсилване на инфраструктурните инвестиции в изпадналите в затруднено положение членове на еврозоната като Испания, стига това да не означава построяване на трета магистрала между Валенсия и Сарагоса, както се изрази служител в Берлин.

Но в официални и неофициални изказвания те дават ясно да се разбере, че няма да приемат каквото и да е стимулиране в Европа, финансирано с дългове.

Хора, близки до Меркел, също така изключват каквото и да е смекчаване на изискванията за бюджетния дефицит на страни в затруднено положение като Гърция и Испания. Някои обаче смятат, че тя в крайна сметка трябва да отстъпи по този въпрос, тъй като и Европейската комисия, и Международният валутен фонд разглеждат тези цели като нереалистични.

В Берлин са на мнение, че правителството вече прави огромна стъпка за Европа, като дава признаци, че би се примирило с по-висока инфлация.

Меркел вероятно ще настоява пред Оланд и неговите съветници за гаранции, че Франция ще въведе "свръхзакон", обвързващ правителството му със строги изисквания за намаляване на дефицита. Берлин също така иска окончателно да получи подкрепата на Франция за определянето на германеца Волфганг Шойбле за председател на Еврогрупата - форума на финансовите министри от еврозоната.

"Оланд няма да иска да спъва нещата", каза френският депутат социалист Кристиан Пол.

Има изгледи, че е възможно да се постигне споразумение, но да се нарича то "голяма сделка", може би е прекалено амбициозно.

Обикновени вкусове

Когато Саркози дойде на власт почти две години след началото на първия мандат на Меркел, те изглеждаха идеална двойка. И двамата бяха консерватори, подкрепящи по-близки връзки с Вашингтон, противопоставящи се на стремежа на Турция за присъединяване към ЕС и настояващи за реформиране на социалната държава.

Но германската лидерка може да има повече допирни точки с Оланд в областите, които наистина са от значение.

И двамата са родени през лятото на 1954 г. с по-малко от месец разлика и са израснали в религиозни семейства. И двамата са били в много близки отношения с майките си, но не и с бащите си.

И двамата имат обикновени вкусове. Когато стана канцлер през 2005 г., Меркел настоя да остане в скромния апартамент срещу музея "Пергамон" в Берлин, където все още живее със съпруга си.

Оланд се оплаква, че трябва да напусне апартамента си в 15-и парижки район и да се премести в Елисейския дворец, и казва, че и като държавен глава иска да продължи да ползва метрото и да ходи на пазар.

Социалдемократическият предшественик на Меркел Герхард Шрьодер беше прочут със скъпите си италиански костюми, а Саркози беше известен като "лъскавия президент" заради бляскавия си стил, но нито Оланд, нито германската лидерка обръщат голямо внимание на модата.

И двамата имаха нужда от цялостно подобряване на външния вид, когато се кандидатираха за постовете - Оланд се подложи на диета и смени кръглите си очила с такива с дизайнерски рамки, а Меркел си направи чисто нова прическа и промени гардероба си.

Тяхната приземеност и обикновеност е една от причините, поради която избирателите ги предпочетоха пред по-харизматичните им предшественици.

"Те имат доста общи неща. И двамата са много обикновени хора: некомплицирани, сговорчиви и непретенциозни. И двамата имат голямо чувство за хумор. Хората, които ги познават, усещат, че те ще се разбират по-добре от Меркел и Саркози", каза пожелал анонимност външен съветник на Оланд.

Моделът "Шрьодер"

Случи се така, че Меркел и Оланд станаха кандидати с шансове за успех на първо място след скандали в техните партии. Ако не беше секс скандалът, който сложи край на политическата кариера на социалиста Доминик Строс-Кан, Оланд определено нямаше да се изправи срещу Саркози.

Ако бившият канцлер Хелмут Кол не беше повлякъл готвения за негов наследник Шойбле в скандал за партийно финансиране, той, а не Меркел можеше да стане канцлер.

Що се отнася до политиката, Меркел се кандидатира през 2005 г. като твърдолинеен икономически реформатор в образа на британската "Желязна лейди" Маргарет Тачър, но след като встъпи в длъжност, тласна своята партия наляво.

Очакванията в Берлин са, че същото ще направи и Оланд, само че в обратната посока.

Германски служители смятат, че след като в предизборната си кампания се представяше за подкрепящ големите разходи социалист, новият президент ще бъде принуден да стане реформатор по модела на бившия германски канцлер Шрьодер, който е хвален, че с радикалната промяна на правилата на трудовия пазар е направил германската икономика конкурентоспособна и е улеснил живота на Меркел като канцлер.

Саркози не направи същата услуга на Оланд, чакайки последните години от мандата си, за да се заеме сериозно с реформи.

Социалистът поема поста във време, когато френският дълг се разраства до 90 процента от БВП, търговският дефицит е на рекордното ниво от 70 милиарда евро, а почти един от четирима френски работници е безработен. Държавният сектор дава 56 процента от годишното производство - повече, отколкото в която и да е друга европейска страна.

Това оставя на Оланд много малко място за маневриране и не му предлага никаква алтернатива, освен да се сближи с Меркел, както в крайна сметка направи Саркози, независимо от това колко изолирана започва да изглежда тя през последните седмици с нарастването на съпротивата срещу горчивото германско фискално лекарство.

Според мнозина Оланд за разлика от Саркози е привърженик на европейската интеграция. През 2005 г., няколко месеца преди Меркел да стане канцлер, той беше замерян с яйца, след като водеше настоятелна, но напразна кампания за това французите да гласуват с "да" на референдум за европейска конституция.

Именно по този въпрос новият френски президент и Меркел, която открито говори за "политически съюз" в Европа, може окончателно да открият допирни точки и да преодолеят спора "растеж срещу икономии", доминиращ подготовката за първата им среща.

По БТА

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?