Шок и горчивина у американските ветерани от Афганистан

Десет години след завръщането си от Афганистан 43-годишният Марк Силвестри искал само едно: другарите му също да могат да се върнат у дома. Американският ветеран обаче бил шокиран, виждайки хаоса, всред който приключва изтеглянето на войските.

"Последните дни не бяха лесни", сподели пред АФП той. Днес бившият боец оглавява службите за подпомагане на участниците във войните в Ривиър, щата Масачузетс.

"Аз смятах, че трябва да се изтеглим, че вече е време. След двайсет години и милиарди долари никога не бих си представил талибаните да действат толкова бързо и дръзко", казва Силвестри.

"Никога не бих си представил, че след цялото обучение и пари, които вложихме в афганистанската армия, те просто ще сложат оръжие и ще предадат ключовете от страната. Това ме шокира", обяснява той.

Сред американските ветерани, сражавали се в тази война, свръхбързото настъпление на талибаните предизвика потрес, гняв, сетне примирение и безпокойство - едновременно за афганистанските им съюзници, изоставени в страната, и за сънародниците им, завърнали се в САЩ и смаяни от катастрофалния завършек на американските операции там.

Афганистанското правителство и армията рухнаха за седмици; в неделя Кабул падна без бой в ръцете на талибаните.

Капитулацията принуди хиляди афганистанци да щурмуват столичното летище в отчаян опит да напуснат страната, докато чуждестранните правителства полагаха усилия да евакуират своя персонал.

Чад Фрос - друг ветеран, е убеден, че американското изтегляне "ще завърши в суматоха" заради непоправимо изопачената представа за Афганистан.

"Мнозина ще запитат: защо? Безполезно беше да ходя там. За да видя как мои приятели умират, остават осакатени или полудяват", казва той и подчертава, че резултатът "би бил същият" дори след още 20 години.

"Да се оправят сами"

Ветераните са особено разтревожени за участта, която талибаните готвят на жените в Афганистан.

Бруталната им власт през периода 1996-2001 г. унищожи правата на жените, забрани им дори да се учат.

Американското нахлуване подобри положението на афганистанските жени и девойки, най-вече в градските зони, но завръщането на талибаните може да сведе до нула всички постижения.

"Тези идеали, които си мислехме, че отиваме да браним там - ето какво огорчава според мен много хора - казва Чад Фрос. - Аз също съм огорчен."

В понеделник президентът демократ Джо Байдън защити американското изтегляне. "Ситуацията дълбоко ме натъжава, но не изпитвам съжаление", заяви той.

Байдън увери, че "хиляди" граждани на САЩ и афганистанци, подпомагали американските сили, ще бъдат евакуирани.

Това обещание може би има най-голямо значение в очите на ветераните. Идеята да оставят афганистанските си братя по оръжие сами лице в лице с "твърде оправдания" страх от талибански репресии за тях е непоносима.

"Те ни помагаха, а ние ги оставяме да се оправят сами. Това просто не е хубаво според мен", казва Чад Фрос, резюмирайки чувствата и на други ветерани, говорили пред АФП.

Сдружението на американските ветерани от Ирак и Афганистан призова в понеделник вашингтонските власти час по-скоро да евакуират в САЩ афганистанците, подпомагали армията на Щатите.

"Трябва да изпълним обещаното на хората, жертвали толкова много за нас", посочва в комюникето на организацията нейният представител Том Портър.

Всичко това за нищо?

"Чувам толкова много гневни гласове", посочва той пред АФП и уточнява, че разочарованието идва не от самото изтегляне, а от "безразборния и хаотичен начин, по който ги евакуираме".

В социалните мрежи се множат сравненията на кадрите от напускането на Афганистан с печално известните снимки и филми, запечатали изтеглянето на американските войски от Сайгон, Виетнам.

Ветеран от виетнамската война, с когото Силвестри поддържал връзка, не можел да се съвземе, виждайки също такива сцени. "Мислех, че за последен път виждам нещо подобно . . . Това събужда у мен всичко, което почувствах, щом видях как падна Сайгон", казал му някогашният боец.

Бившият войник от Масачузетс разговарял с мнозина ветерани и те също като семействата им се питали дали си е струвало да правят тези жертви.

Видял нуждата на тези семейства "да бъдат изслушани", той иска те да знаят, че "децата им не са загинали напразно".

"В крайна сметка те се биха най-малкото заради нас. Ние успяхме да се върнем благодарение на онези, които не успяха", заключава Силвестри.

По БТА.