Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Шоково превключване заради Covid-19 и политиките за промени в климата

0 коментара
Шоково превключване заради Covid-19 и политиките за промени в климата

Подобно на темата за промените в климата и политиките за реагиране на тези промениq пандемията с коронавируса ни изправя пред огромни предизвикателства от различен характер.

В тази ситуация, с оглед намаляване на отрицателните последствия за хората и икономиката, се вземат спешни решения и се предприемат действия в практически всички сфери на живота. Те са предимно силно ограничителни и до степен на шоково превключване спрямо досегашните условия.

Изоставен беше моделът "бизнес както досега" (business as usual) и са предприети мерки, които значително се отразяват на начина на живот, производство и потребление.

Концепцията "бизнес както досега"

Концепцията "бизнес както досега" е въведена преди 30-тина години в международните документи за политиките и действията за реагиране на промени в климата. Тя идва от климатичните модели, с помощта на които се изследва какви ще са последствията за климата характеризирани най-общо от средната глобална температура, при различни допускания (сценарии) за икономическо развитие в света.

Един от тези сценарии е "бизнес както досега". При него се запазва настоящия модел на производство и потребление и не се предприемат действия за реагиране на климатичните промени. При други сценарии се въвеждат различни мерки за смекчаване на отрицателните ефекти от и за адаптиране към вече случващите се климатични промени.

Мерките срещу Covid-19 носят ползи за климата

Предприеманите в настоящата ситуация спешни действия почти блокират функционирането по досегашния начин на всички обществено-икономически системи по целия свят.

Някои ефекти от тези действия, обаче, се оказват полезни по отношение състоянието на околната среда и в частност на мерките за реагиране на климатичните промени.

Най-общо, заради рязко намалените производство и пътувания, първо в големи райони на Китай, след това и в Италия (трета в ЕС и 7-ма в света икономика), а вече и във все повече страни в Европа и по света, намаляват емисиите на парникови газове.

По този начин, макар и временно, но и без специални инвестиции, може да се види какъв ще е ефектът на мерки от политиките за реагиране на промени в климата.

Освен подобни преки ползи от гледна точка на реагиране на климатичните промени, възможни са и непреки такива. В краткосрочен план - преосмисляне на ценности и приоритети за предприемане на действия, а в средно- и дългосрочен - на целите и приоритетите на политиките в различните социално-икономически сфери.

Конкретни факти от последните няколко седмици, когато в много страни се предприемат действия за реагиране на пандемията с коронавируса, които се оказват и позитив по отношение на климатичните политики.

Значително намаление на емисиите азотен диоксид

Данни от спътника Sentinel-5P на европейската програма Copernicus показват значителен спад на емисиите на азотен диоксид в Европа в периода от 1 януари 2020 г. до 11 март 2020 г.

Този ефект в голяма степен е свързан с извънредното положение, обявено отначало само за северна (и най-развита индустриално), а впоследствие за цялата територия на Италия с цел предотвратяване разпространението на коронавируса.

Намалението за северна Италия е приблизително с 10% на седмица, а за района на Милано средните концентрации на азотен диоксид са били около 65 μg.m-3 през януари, 50 μg.m-3 през февруари и под 40 μg.m-3 през първата половина на март.

Азотният диоксид е един от парниковите газове, които се следят по законодателството за реагиране на промени в климата. Той също е и замърсител на въздуха, регулиран по законодателството за чистотата на атмосферния въздух.

Рязко поевтиняване на петрола и газа

"В момента цената на петрола е стигнала почти до дъното, газът е евтин, а цените на въглеродните емисии също са спаднали рязко от 25-30 евро до 15 евро", написа Юлиян Попов, бивш служебен екоминистър и политически съветник на Европейската климатична фондация.

Тези намалени цени вероятно в краткосрочен план (няколко седмици-месеци) няма да се отразят върху цените на горивата и енергията, но сега е точният момент да се планират действия това да се случи в средносрочен план (4-5-6 месеца) съобразно развитието и на общата икономическа ситуация в България, ЕС и в международен план.

Намаляване на административните разходи в ЕС

В контекста на мерките за безопасност заради коронавируса от няколко седмици Европейският парламент (ЕП), който от доста години провежда сесиите си в Страсбург и Брюксел (т.е., има дублиране на сгради/инфраструктура, а немалко средства се харчат за пътувания и командировки на депутатите и сътрудниците им), работи само в Брюксел.

В допълнение срещите на ресорни министри и на лидерите на страните-членки се провеждат чрез конферентна връзка, а не на живо в Брюксел или друго място в ЕС.

За няколко месеца в такъв режим на работа на европейските институции поради намаления брой пътувания и свързаните с тях хотелско-ресторантьорски услуги ще се спестят немалко финансови средства, както и емисии на парникови газове.

Непряк положителен резултат от конферентния начин на провеждане на срещите би могло да бъде по-лесното изглаждане на различията между страните-членки в сегашния момент на големи изпитания за всички.

Това предстои да се потвърди на предстоящата на 26 март среща на лидерите на страните-членки за новия бюджет на Европейския съюз за периода 2021-2027 г., т.нар. многогодишна финансова рамка (МФР).

В бъдеще - по-малко разходи за транспортна инфраструктура, повече за дигитална

В ситуация на извънредно положение в много страни по целия свят е невъзможно да се правят прогнози.

Обобщение за това какво може да се очаква в бъдеще дава Сара Фаулър от независимата фирма за геополитически анализи и консултации "Оксфорд Аналитика":

"Когато и да излезем от тази криза, икономиката ни няма да бъде същата - ще има да плащаме огромен дълг, навиците и приоритетите ни ще са различни. Тази идея за работа от вкъщи ще стане много по-приемлива. Също така не трябва да забравяме усилията, свързани с борбата с климатичните промени. Ако докажем, че можем без пътувания през следващите няколко месеца, след това цената [на пътуванията] ще скочи - просто защото хората и фирмите могат и без пътувания, следователно без толкова много въглеродни емисии. В същото време ще видим нов бум на дигиталните технологии, след като [разбрахме колко] много неща могат да се случат онлайн. Или казано по друг начин - в по-дългосрочен план ще видим по-малко разходи за транспортна инфраструктура и повече - за дигитална".

В по-конкретен план, във връзка с кризата заради пандемията с коронавируса ЕК разреши промени в сега действащите оперативни програми на страните-членки с оглед пренасочване на средства от тези програми за действия за реагиране на кризисната/извънредна ситуация.

Много е вероятно да се отложи приемането на многогодишната финансова рамка на ЕС, бюджетът на Съюза за 2021 г. да остане като този за 2020 г. и временно да се замрази работата по подготовка на новите оперативни програми.

При възобновяване на тази работа определено ще се променят приоритетите както на европейските, така и на националните бюджети, програми, правилата за получаване на финансиране. Добре ще е обаче при тези промени да се има предвид, че "трябва нов начин на мислене за решаване на проблемите, които сме създали поради остарял начин на мислене", както казва Алберт Айнщайн.

Осъзнаването на опасността преди да получиш "червен картон"

Подобно на трудностите при разбиране и възприемане на политиките за реагиране на климатичните промени, най-трудна ще е промяната в нагласите и поведението в ежедневието на всички - осъзнаването, че опасността е реална и то преди да сме пряко и силно потърпевши от кризата.

От друга страна, факторът време - бързина на реакцията и промени както на индивидуално, така и на общностно ниво, е от съществена важност.

Колкото по-бързо успеем да създадем добра организация за реагиране на сегашната криза, толкова по-подготвени ще бъдем за следващи, които може изобщо да не дават възможност за човешки контрол. Например от природни бедствия, включително от все по-чести и интензивни екстремни прояви на времето поради промени в климата.

Като имаме предвид, че пандемиите имат едно голямо предимство - за разлика от природните бедствия при пандемии се запазва инфраструктурата, то ако сегашната кризисна ситуация е "жълт картон" към човечеството, нека я използваме максимално като възможност да сме по-подготвени за "червен(и) картон(и)"!

*Антоанета Йотова е дългогодишен изследовател в областта на политиките за реагиране на промени в климата. Има публикувани голям брой статии и анализи, участие с доклади на различни събития и в национални и международни проекти. Един от първите индивидуални членове на Коалиция за климата - България, като от създаването ѝ през 2005 г. досега е от най-активните ѝ членове.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.