Шоковото вдигане на такса смет оставено за 2017 г.

Драстичното увеличение на отчисленията, които общините трябва да плащат за депониране на твърдите битови отпадъци, които съответно ще се отразят върху таксата смет, плащана от бита и бизнеса, е отложено за 2017 г. Още от следващата година обаче отпада наказателното двойно вдигане на това отчисление за общините, които не возят своите отпадъци на регионално депо, защото не по тяхна вина не са изградили такова.

Министърът на околната среда и водите Искра Михайлова съобщи в понеделник в Каварна, че до 20 ноември ще разпише нова наредба за плавно увеличение на т. нар. такса за депониране на битовата смет в периода 2014-2016 г. и драстичния ѝ скок от 2017 г. Тя обаче не посочи конкретни стойности по години.

Според сега действащата наредба плащаните отчисления трябва да се увеличат от настоящите 15 лв. за тон депониран отпадък на 35 лв. от следващата година. Общините обаче искаха ръстът да е до 18 лв., докато Михайлова смяташе, че може нарастването да е до 25-30 лв.

Вече е постигнато споразумение с Националното сдружение на общините в България за увеличението на отчисленията за депониране, за да може местните власти да планират бюджетите си за 2014 г., включително и такса смет, каза екоминистърът.

Изпълнителният директор на сдружението на общините Гинка Чавдарова също не се посочи конкретни стойности, но коментира пред Mediapool, че е договорено плавно вдигане от догодина до 2016 г., за да може в този период общините да се възползват от нови мерки по бъдещата оперативна програма "Околна среда" за изграждане на системи за разделно събиране на битовата смет, сепариращи инсталации и други инвестиции в управление на отпадъците. От 2017 г. до 2020 г. обаче увеличението на отчисленията ще е драстично за общините, които не са въвели разделното събиране на сметта.

Единственото, което не подлежи на промяна е заложеното от Европейската комисия изискване, от 2020 г. общините да плащат по 95 лв. за тон депониран отпадък, посочи Чавдарова.

Според нея е много важно решението да се отмени удвояването на таксата за общините, които не по тяхна вина не са успели да изградят регионално депо, отговарящо на европейските екостандарти.

Михайлова бе в Каварна за дарение на дигитален ренгенов апарат за местния медицински център от фирмата "Ей и Ес Гео Енерджи", която управлява най-големия вятърен парк у нас, намиращ се край Каварна.

Заради други перки в региона, изградени в нарушение на европейските изисквания за опазване на биоразнообразието, срещу страната ни в понеделник бе заведено дело в Европейския съд в Люксембург, но надеждите са, че с обявяване на нова защитена зона ще се компенсират щетите и България няма да бъде осъдена.

По този повод Мхайлова каза, че целият ресурс на Оперативна програма "Ооколна среда", предвиден за опазване на биоразнообразието през 2014 година ще бъде даден за разработване на общи устройствени планове на общините и планове за управление на защитените зони от европейската екомрежа НАТУРА 2000.

"Трябва да имаме два вида основополагащи документи, които да регулират взаимоотношенията на всички заинтересовани страни. На първо място, това са общите устройствени планове на общините, които ще определят териториите, които могат да бъдат застроявани, и тези, които не могат да бъдат застроявани, и ще въведат ясни правила на инвестиционния интерес", заяви министърът на околната среда и водите.

"На второ място, това са плановете за управление на защитените зони, които ще покажат какво е забранено в защитената зона, но също така и ще могат да дефинират и какво е разрешено. Към днешна дата всички приемат защитените зони като резервати, в които е забранено да се прави каквото и да било. Точно заради това според мен има негативна реакция от гледна точка на общините", коментира още тя.