След 10 ноември БКП е раздавала пари на свои хора – в куфарчета, по задгранични сметки или “пренасочване”

След 10 ноември 1989 г. висши представители на комунистическата партия начело с Андрей Луканов са раздавали държавни пари на свои приближени, за да създадат икономическа база за бъдещо управление на партията. Това каза бившият член на Политбюро на БКП Йордан Йотов пред Нова телевизия в петък, когато се навършват 17 години от свалянето на Тодор Живков и началото на демократичните реформи. 

Йордан Йотов, който беше член на висшия орган на бившата БКП между 1984 г. и 1989 г. разказа, че е имало списъци, по които са били раздавани огромни суми държавни пари на партийни и комсомолски функционери, за  да се реализира първоначалното натрупване на капитали в една нова система. Такава била идеята на Андрей Луканов.

Запитан има ли доказателства за раздаваните “куфарчета с пари”, Йордан Йотов отговори, че “това се говори много упорито” и лични впечатления имал бившият шеф на БТА Боян Трайков.

Йотов твърди, че на него лично нищо не са му предлагали, но имал потвърждение за тезата си и от друг “чавдарец” – Желязко Колев. На Колев (сега покойник) били предлагани пари, но и той отказал.

“Сигурно тези, които са давали парите, са знаели защо ги дават, но това е начин да се формира една нова класа, която да бъде опора на тези, които извършват преврата по- нататък. И да се развие.”- каза Йотов.

Съобщения за раздаване на държавни пари по линия на бившите комунистически тайни служби или по линия на партията и нейните фирми се появяваха периодично през последните 17 години, но никога не са били потвърждавани от личност от ранга на Йордан Йотов.

Когато Андрей Луканов стана премиер на България след 10 ноември 1989 г., в държавната хазна имаше 2.5 млрд. долара, които в момента, когато той беше принуден да напусне поста си през 1990 г. под натиска на масови опозиционни протести, в хазната бяха останали едва 300 милиона. Предполага се, че останалите над 2 млрд. долара са били раздадени на близки до БКП, по-късно БСП, хора.

Йотов каза, че участвал в “тройката”, която е преговаряла с Тодор Живков и го убедила да си подаде оставката като генерален секретар на партията, но не и от поста председател на Държавния съвет. Решението на Политбюро било “допълнено” от “организаторите на контрареволюцията”.

Запитан дали армията е била приведена в готовност да гарантира промяната при евентуална съпротива, Йордан Йотов каза, че в навечерието на 10 ноември е проведено “едно заседание с висши военни в Ихтиманската средна гора и там са обсъдили въпроса как да се реагира, ако десети ноември не успее.”

“Лично мен ме изненадва обстоятелството, че човек като Йордан Йотов, толкова високопоставен в йерархията на управляващата Комунистическа партия, днес, 17 години след 10 ноември, може да си позволи в централен ефир такива изказвания”, коментира в същото предаване на Нова телевизия издателят Димитър Иванов, бивш шеф на Шести отдел на Шесто управление на Държавна сигурност.

Иванов се възмути, че член на Политбюро като Йордан Йотов, “почтен и скромен човек, да си позволява такива безотговорни изказвания.”

“Това хвърля сянка не само върху Политбюро от 10- 15 човека, не само върху ЦК, а хвърля сянка върху цялата партия, върху всички тези стотици хиляди хора”, каза Димитър Иванов и заключи: “Със слухове и интриги история не се прави.”

Той напомни, че 17 години се говори за “куфарчетата с пари”, а не е излязъл никакъв аргумент.

Според Драгомир Драганов на историята с куфарчетата “трябва да се гледа и малко по- широко”.

“Аз не съм видял човек да си признае: ”Дойде Румен Сербезов и ми даде едно куфарче с 50 000 долара”, примерно. Но имаше едно своеобразно пренасочване...на държавните дейности в частни ръце. Аз познавам доста хора, които наистина подозрително бързо развиха страшно успешен бизнес”, каза Драгомир Драганов.

“Според мен Луканов, който беше с глава компютър, знаеше по име всичките директори на цялата стопанска номенклатура и можеше много лесно да каже, ей, онова, дето едно време му викахме входоизходната икономика да започне да се създава, паралелни предприятия, паралелни частни фирми, които да трансформират държавната собственост. Това се случи”, допълни Драганов.

По думите му в този процес са участвали три основни групи: партийни технократи, службите за сигурност и спортистите.

Димитър Иванов разказа, че след 10 ноември на Шести отдел на ДС (политическата полиция ) било възможно във връзка със “смутните” събития “да контролира известни процеси, известни хора и в партийното ръководство.”

Това според Иванов продължило до февруари – март 1990-та. 

“На контрол със специални разузнавателни средства и телефоните, и помещенията, в които работеха на някои от висшите ръководители тогава на партията, включително и на Румен Сербезов... И данни за раздаване на пари и на куфарчета, въобще не бяха получени”, каза бившият шеф на Шесто.

По думите му, обаче, излезли други интересни данни, като за това как Огнян Дойнов излязъл от България със съдействието на партийното ръководство в лицето на Петър Младенов и Румен Сербезов.

Димитър Иванов обаче допусна, че може да са били “приватизирани” държавни, партийни или пари на разузнаването чрез сметки зад граница.

Според него обаче “това не са толкова много пари. Това не са тези един, два, пет, десет милиарда”.