Съмнителни компромиси, много неизвестни

Българите не веднъж са се питали защо именно техните граждани бяха подложени за съдебно преследване, тъй като в болницата в Бенгази работеха и хора с друга националност. Но когато СПИН епидемията там беше разкрита в края на 90-те години на миналия век, България беше най-уязвимата държава в либийския списък на изкупителни жертви с цел да се прикрият лошите хигиенни условия в болницата в Бенгази, пише вестник "Таймс".

По онова време България беше голям приятел на САЩ. Либийците искаха да намерят виновник за епидемията зад граница, защото бе много по-лесно в подобно общество да обясниш, че даден проблем идва от Мосад или от ЦРУ, пише "Таймс", цитирайки думите на български журналист.

Изданието припомня, че през 2004 г. полковник Кадафи е съзрял възможност да превърне случая с медиците във възможност да извади Либия от международната изолация. Триполи поиска три неща в замяна на свободата на медиците - компенсации, международно признание  и преразглеждане на делото срещу осъдения в Шотландия либиец за извършения над Локърби атентат срещу американски самолет през 1988 г. И трите неща бяха постигнати. Семействата на заразените с вируса на СПИН либийски деца получиха по един милион долара обезщетения, Меграхи отново ще има право да поиска преразглеждане на делото срещу него, а Либия договори споразумение за сътрудничество с ЕС, коментира "Таймс".

“Супер Сарко” се притече на помощ на медиците, отбелязва същият вестник в друга статия по темата, посветена на ролята на френския президент в освобождаването на българските медици. Според британския всекидневник участието на Саркози е породено от това, че той иска да прави бизнес с Либия, чиято икономика бележи растеж от 8 процента годишно. Цитирайки източници от Париж, изданието отбелязва, че амбициите на Саркози са да сключи договор с Либия за продажбата на френски бойни самолети "Рафал".

Вестник "Хералд" отбелязва, че въпреки разрешаването на случая с медиците остават много неизвестни за това какви отстъпки са направени пред режима на Муамар Кадафи в замяна на свободата на българите.

"Индипендънт" припомня, че аферата със СПИН епидемията в Бенгази е започнала още по времето, когато за международната общност Кадафи беше  по-голям парий от Саддам Хюсеин. Епидемията в този град, известен със силната си враждебност към режима на Кадафи, представляваше болезнен проблем за либийския лидер. Той го разреши, като нарочи за виновни българите, въпреки че срещу тях нямаше никакви убедителни доказателства, отбелязва изданието.

Освобождаването на шестимата медици от Либия породи критики, отбелязва в. "Ню Йорк таймс". Свободата им, постигната с френското посредничество и след изплащането на стотици милиони долара на семействата на заразените с вируса на СПИН либийски деца, сложи край на една странна и доста заплетена афера. Правозащитни организации обаче осъдиха сделката с Либия за свободата на българите и казаха, че Джамахирията не трябва да бъде възнаграждавана за това, че е взела невинни хора за заложници, коментира американското издание.

Вестникът припомня, че дипломатическият процес за освобождаването на българите бе стартиран от ЕС. Напредък в него бе постигнат благодарение на Тони Блеър и на Германия, но окончателното решение е било постигнато от френската президентска двойка. Накрая личните отношения, които госпожа Саркози установи с полковник Кадафи и с неговата дъщеря, изиграха важна роля за постигането на споразумение, коментира вестникът.

Г-жа Саркози очевидно очарова Кадафи още по време на първата си визита в Либия. По време на второто си посещение тя призова Кадафи да бъде снизходителен и му каза направо "Съпругът ми ще дойде утре в Либия, ако бъде постигнато споразумение. Но ако до споразумение не се стигне, то той няма да посети Либия. Така и така ще постигнем освобождаването на медиците, затова проявете снизходителност и го направете още сега. Така ще имате шанс да се върнете на международната сцена", пише в. "Ню Йорк таймс", цитирайки европейски представител, запознат с преговорите, водени в Триполи в неделя и понеделник за освобождаването на медиците.

Според нюйоркското издание Никола Саркози е търсел начин да повтори успеха на Тони Блеър, постигнат при последното му посещение в Либия в края на май. Тогава Блеър, все още британски премиер, обяви, че Либия  е подписала договор на стойност 900 милиона  долара с британската петролна компания "Бритиш петролиъм"  за проучване и разработка на находища на либийска територия. Сега успехът на Саркози в преговорите за освобождаване на българските медици дава възможност на Франция да изгради нова икономическа връзка с Либия. Франция беше най-големият доставчик на либийските военновъздушни сили през 70-те години на миналия век, преди либийската военна интервенция в Чад да замрази либийско-френските отношения. Франция възобнови военното си сътрудничество с Либия преди две години.

Сега Париж е в най-добра позиция да помогне на Джамахирията да построи така необходимите ѝ магистрали, железопътни линии, сателитни системи и да реализира проекти в областта на отбраната, отбелязва изданието.

В интервю за швейцарския в. "Тан" Хасни Абиди, директор на женевския Център за изследвания и проучвания на арабския и средиземноморския свят, твърди, че приключването на кризата с българските медици е било операция по оневиняването на либийския лидер. Кадафи спаси режима си и получи политическа реабилитация в Европа и пред международната общност. Знаеше се, че заразата на либийските деца е резултат от недостатъците на либийската здравна система и на либийската политическа система. Кадафи успя да владее умело СПИН досието, като спаси репутацията си в Либия и постигна интегрирането на страната си в международната общност, смята Абиди. Сега вратата е отворена за чуждите компании, които искат да инвестират в Либия.