Българското участие във Венецианското биенале – тихомълком и на тъмно

Министерството на културата се забърка в нов скандал. Този път повод e т. нар. национално участие на България в предстоящото от 4 юни 54-то издание на Венецианското биенале на съвременното изкуство. Във вторник близо 20 институции и организации, представляващи практически цялата художествена гилдия, излязоха с отворено писмо до министъра на културата с настояване да информира  "професионалистите, артистичната общност и ценителите на съвременното българско изкуство за правилата и процедурите по представянето на нашата страна в тазгодишното издание на биеналето".

Художествената общност поставена пред свършен факт

Писмото е предизвикано от изненадващо появилата се в официалната страница на биеналето информация, че България ще бъде представена от художниците Греди Асса, Павел Койчев и Хубен Черкелов и куратора Джордж Лукс. Не е ясно кога, как, от кого и по каква процедура тихомълком е избран този куратор, който пък след това е избрал тримата автори.

Министерството на културата обяви официално, че то не е определило участниците в биеналето. Те били определени от проект на културната организация "Гершон - България" и от Американската фондация за България. Право на частните дарители, на авторите на проекта и на куратора е да изберат творците, които да спонсорират.

"За нас e важно, че на биеналето във Венеция ще има българско участие, а това, че то не е финансирано от българския данъкоплатец, не го прави по-малко значимо", заявяват от МК. "Спорът, който авторите на писмото искат да предизвикат, няма нищо общо с МК. Министерството не може да бъде адресат на отвореното писмо, защото не е страна в дискусията", се посочва в съобщението.

Практиката на престижното и единствено по рода си биенале, което настоява на национални участия, обаче показва, че твърдението на министерството няма как да отговаря на истината, тъй като биеналето задължително изисква официално писмо за подкрепа от съответната държавна институция, в случая Министерството на културата. Именно поради това и поради характера на участието, което трябва да представя цялата страна, от години професионалните кръгове настояват за прозрачност на процедурата и открито взимане на решения.

Авторите на отвореното писмо посочват, че според практиките в други европейски страни, особено в тези от Европейския съюз, приелият официалната покана от организаторите на биеналето държавен орган (в България – Министерството на културата), поема провеждането на открит конкурс за кураторски проекти, журиран от страна на експерти, запознати със спецификата на изложбата. Представлявайки държавата, той се занимава с набиране на съществена част от средствата за националното представяне.

Ясни правила или "купуване" на национално представителство

"В толкова разнообразния свят на съвременното изкуство именно публичността на процеса, адекватността на времето и ситуацията, както и пряката ангажираност на участниците му, осигуряват възможността един проект да се нарече национален. Наред с гаранцията на държавата, изискването за ясни правила и процедури по реализиране на националното участие, както и за тяхната откритост и приемливост за професионалната общност изключват идеята за "купуване” на национално представителство. Тяхното наличие или липса определя и приема, който международната професионална общност отдава на всеки проект", заявяват авторите на отвореното писмо.

Те настояват за информация за правилата и процедурите по представянето на нашата страна втазгодишното издание на биеналето и призовават българската държава, в лицето на Министерство на културата, да поеме адекватен на правилата и статута на този международен форум ангажимент спрямо представянето на страната ни в него.

"Национално участие на България според нас означава: 1. Прозрачни правила и процедури по осъществяването му и адекватен на нивото на международното събитие ангажимент на държавата; 2. Публичност на процеса от обявяването на правилата до реализацията на изложбата; 3. Професионализъм, творчески качества и актуалност на кураторския проект и представяните работи", се казва в отвореното писмо.

То е подписано от ректора на Националната художествена академия проф. Светослав Кокалов, председателя на Съюза на българските художници проф. Ивайло Мирчев, Надежда Джакова, координатор международни отношения в Националната художествена галерия, д-р Мария Василева, главен уредник в Софийска градска художествена галерия, Ярослава Бубнова, директор на Института за съвременно изкуство-София, Емил Миразчиев, Център за съвременно изкуство – Пловдив, Баня "Старинна", Сдружение "Изкуство днес”, доц. д-р Ирина Генова, Нов български университет и Институт за изследване на изкуствата, доц. Александър Кьосев, председател на борда на Академичната лига за ЮгоизточнаЕвропа, Весела Ножарова, заместник председател на фондация "Изкуство - дела и документи", Весела Христова-Радоева, председател на Асоциацията на културните мениджъри в България, Веселина Сариева, директор на фондация "Отворени изкуства", Владия Михайлова, куратор в Галерия Васка Емануилова, Диана Попова, автор на "Музей в ефира”, БНР, Дора Дончева, собственик и мениджър на галерия "Буларт", Йово Панчев, основател на Независимата платформа за култура и съвременноизкуство "Студио Даухаус", Ивана Ненчева, представител на Независимото пространство за съвременно изкуство “TheFridge”, Ния Пушкарова, управител на сдружение ИМЕ, Светлана Куюмджиева, куратор в галерия „Кредо Бонум” и от художника Недко Солаков - носител на награда от 52-то Венецианско биенале през 2007 година.