Шпигел: В България законът е Борисов

Европейската комисия уверява, че България се развива като страна с върховенство на закона, но държавата е на дъното на европейските класации за корупция и свобода на медиите. Не без основание, пише журналистът Кено Версек в анализ за "Шпигел", цитиран от бТВ.

В него се припомня, че в есенния си доклад за напредъка на страната в областта на реформите и върховенството на закона Брюксел даде много добри оценки. България е "работила с постоянство" за борба с корупцията и организираната престъпност, пише в доклада, според който страната е "консолидирала правните и институционални структури". За първи път Европейската комисия обеща на България край на непопулярния мониторинг, което би премахнало един от последните механизми за натиск на ЕС за реформи в страната, отбелязва авторът на текста.

"Как Комисията е достигнала до позитивната си оценка е учудващо. Във всеки случай, реалността в България е друга. Премиерът Бойко Борисов е силният човек в страната вече над десетилетие. Формално, ръководи умерено консервативно правителство с проевропейска външна политика. България избягва курс на конфронтация с Брюксел и вербалните атаки срещу ЕС, каквито прави унгарецът Виктор Орбан. Но отвътре "Бат Бойко", бивш офицер от полицията, каратист и бодигард, управлява твърдо", подчертава Версек.

По думите му законът е "това, което казва и заповядва Борисов. Понякога е достатъчно телефонно обаждане или есемес". Затова и "системата има малко прилики със същинско върховенство на закона", смята журналистът.

България устойчиво е на последно място в класациите за корупция и свобода на медиите в Европейския съюз, припомня той. "От март постепенно се изясни, че много български политици, както от управляващите, така и от опозицията, са купили луксозни апартаменти в София на цени под пазарните. Други са злоупотребили с европейските фондове за селски туризъм, като са използвали милионите от Брюксел, за да си направят частни вили", пише "Шпигел".

Заради "Апартамент гейт" трима министри и лидер от партията на Борисов ГЕРБ трябваше да подадат оставки. В това число Пламен Георгиев, тогавашният председател на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), който първо си взе отпуск, после беше временно отстранен и накрая преместен на дипломатическа служба в чужбина. Неговата комисия спря разследването на "Апартамент гейт" след няколко седмици. Резултатът: Няма конфликт на интереси или други незаконни действия в който и да е от случаите, отбелязва изданието.

В началото на декември Сотир Цацаров, който преди това беше главен прокурор на България в продължение на 7 години, стана директор на КПКОНПИ. "Неговият престой в кабинета на главния прокурор е белязан от редица афери, като нито едно голямо дело за корупция в България не завърши по удовлетворителен от гледна точка на закона начин. Сред тях е, например, банкрутът на търговската банка КТБ, една от най-големите в България, протекъл на фона на война между българските олигарси", коментира германската медия.

Фалитът на КТБ даде начало на най-тежката финансова криза в България от фалитите на банки през 90-те. Той струваше на данъкоплатците малко под 2 милиарда евро.

Според Версек, Цацаров е запазил близки връзки с "един от главните участници във фалита на КТБ, Делян Пеевски. Не само един от най-влиятелните медийни предприемачи, но и силно противоречив политик".

Корумпираните български политици, служители или бизнесмени рядко трябва да се притесняват от обществен отзвук, защото медийния пазар е почти изцяло разпределен между олигарсите, които контролират и политическите партии или са близки до тях, пише изданието.

Случаят с добре познатата радиоводеща Силвия Великова е добър пример за това какво става, когато независим журналист почувства корупцията, посочва авторът. Тя беше уволнена от държавното радио през септември за критики към назначаването на новия главен прокурор Иван Гешев, който беше повишен от заместник-главен прокурор. "Едно от нещата, за които той е отговорен директно, е забавянето на делото за банкрута на КТБ. Независими юридически експерти критикуваха остро избора му, а граждански активисти организираха протести в продължение на месеци", пише "Шпигел".