Шпиони, русофили, православни... Новите стари герои на Москва у нас

Кандидатите за "русофилските" гласове в България се увеличават. На предстоящите избори се очаква за пръв път да има ясно брандирана проруска партия – тази на русофила-"шпионин" Николай Малинов, но в играта остават и новобрандираната като православна "Атака" на Волен Сидеров и "Възраждане" на Костадин Костадинов, без да броим БСП, която традиционно обира проруски вот.

През последните години обаче БСП стъпи на по-националистическо-популистка реторика, а от известно време дори разчупи още повече идеологическата рамка, включвайки се в критиките на десни и либерални гласове срещу авторитарното и корумпирано управление на страната. БСП подкрепя продължаващи три месеца антикорупционни протести, а хората на Костадин Костадинов (наричан Костя Копейкин) активно се включват в тях, след като преди това самостоятелно организираха свои.

Въпреки това обаче подкрепата на партията на Костадинов е 0.8%, според последното проучване на "Алфа рисърч".

Най-вероятно напливът на проруски партии идва от предположението на лидерите им, че това е плодотворна електорална ниша. Редица изследвания през последните години показаха, че българите са най-големите русофили в ЕС, а изследователският центърът "Пю" установи дори, българите са с най-положителна нагласа към Путин и Русия в целия свят.

Тези нагласи бяха потвърдени и от Руския институт за стратегически изследвания, който се водеше от ген.-лейтенант Леонид Решетников. 

Социологически калкулации на базата на различни индикатори показват, че потенциални гласоподаватели в русофилската ниша са около 700 хил. души, но това не значи, че някоя такава партия може да вземе толкова гласове, коментира пред Mediapool Първан Симеонов от "Галъп интернешънъл".

Едно е да кажеш, че си "родолюбец", друго е - "русофил"

"Ние от години следим какво е доверието към конкретни страни и към ЕС. Към Русия по традиция се движи 40:40 доверие към недоверие. Това значи, че около 2 млн. души казват, че имат доверие в Русия. Други индикатори показват, че 1/3 от тях са потенциалните гласоподаватели в русофилската ниша. Но колко реално биха гласували за такава партия е абсолютно хипотетичен въпрос, защото по терена ще има много такива формации – БСП и няколко по-малки, включително и православната около "Атака". Така че ситуацията е на нероден Петко – първо трябва да хората да свикнат с такъв проект, после да се конкурира с останалите, а не съм сигурен, че до изборите има време за всичко това", обясни Симеонов.

По думите му, за разлика от патриотичната ниша, която вече е изпробвана и в известен смисъл запълнена, няма партия, ясно да се заяви като русофилска.

"Ще видим, ако най-накрая някой излезе и каже: "Аз съм русфоил"... Това точно не е играно, всички казват: "Аз съм родолюбец" или нещо подобно", каза още Първан Симеонов, но добави, че поне засега не вижда как това би довело до сериозна подкрепа за някоя русофилска партия.

Нищо не пречи, разбира се, проруските политики и възгледи да се пробутват като исконен български интерес – такава беше реториката на БСП в началото на прехода, но с годините и с влизането на България в Европейския съюз и НАТО стана леко неудобно да се афишираш като другар на Путин.

Страната обаче си е все така Троянски кон на Русия, но това съвсем не се дължи само на русофилските настроения сред българите, а на стратегията на управляващите, съчетаваща корупция и външнополитическа повратливост. През 11-те години на премиерския пост, премиерът Бойко Борисов и партията му ГЕРБ старателно поддържат енергийната зависимост на България от Русия и са проводник на руските енергийни интереси в ЕС.

В опит да прикрие този факт, Борисов стигна до различни перверзии – например, съгласи се България да изгради за своя сметка руския газопровод "Турски поток" на българска територия, но пък го нарече "Балкански".

Преди две години кабинетът на Борисов отказа да експулсира руски дипломати заради покушението срещу двойния агент Сергей Скрипал и дъщеря му в Лондон.

Така София остана едно от изключенията в ЕС, които не приеха заключенията на западните служби, че Москва стои зад опита за отравяне на Скрипал.

Абсурдът стигна дотам, че миналия месец Борисов се присъедини към позицията на останалите лидери на ЕС, осъждайки отравянето на руския опозиционер Алексей Навални с "Новичок", но никога не повдигна пред ЕС въпроса за аналогичното отравяне на трима български граждани на български граждани, случило се още през 2015 г.

На този фон отзоваването на няколко руски дипломати от България по обвинения в шпионаж изглежда като неособено оригинален опит за мимикрия, който обаче едва ли би заблудил някого за реалните позиции на българското правителство по отношение на все по- опасните посегателства на Русия спрямо европейските демокрации.

"Русофилите" на Малинов

Интересно е дали лидерът на движение "Русофили" Николай Малинов, който бе главен герой на поизмисления (според оценката на премиера Бойко Борисов) шпионски скандал от миналата година, не е решил да го използва като трамплин за политическа кариера. През септември той обяви, че ще регистрира партия, която ще участва в парламентарните избори.

"Смятам, че тези ценности, които ни обединяват с Русия, са ценностите, които ще спасят България. Нашата партия е едно естествено продължение на това културно русофилство, на което аз много държа", каза Малинов пред бТВ.

"Когато започнах с русофилството, то беше срамежливо, а сега вече е един фактор в България. Има едно влияние, което показва на света, че Русия и България са заедно".

"Атака" и православието

Лидерът на "Атака" Волен Сидеров в последните месеци рембрандира партията си от националистка в православна. Мисията му е да охранява Източното православие, за чийто предводител се е обявила Русия. Всички помнят как се хвърли да защитава руския патриарх Кирил, наречен от тогавашния му коалиционен партньор Валери Симеонов "второразрядно ченге от КГБ".

Сега Волен е напълно смирен, поне ако се съди от призива му за създаването на новата "Атака":

"Приемайки всеобщата грешка в Християнския свят да развиваме държавите си като светски, се отдалечихме от съвършената ценностна система, която представлява Православието! Създавайки закони и правила, несъобразени с Божиите Закони и Правила ние загубихме благословията от Бога и с това необходимата мъдрост да не грешим!"

На този етап обаче "православната" партия не е разпозната от гражданите и социологическите изследвания не ѝ дават шансове за влизане в парламента.

"Възраждане"

Партията на Костадин Костадинов "Възраждане" също е почитател и прокламатор на ценностите на руския президент Владимир Путин. На последните парламентарни избори през 2017 г. партията получи 1.1% от гласовете и остана извън Народното събрание.

Последните социологически проучвания дават на "Възраждане" по-малко от 1% подкрепа.

БСП: Да нормализираме отношенията с Русия

По време на 50-я конгрес на БСП лидерът на партията Корнелия Нинова се обяви за нормализацияна отношенията с Русия.

"Българският национален интерес изисква да нормализираме отношенията си с Русия, да строим, да търгуваме, да пътуваме, да имаме културен обмен. Санкциите вредят на това. Една част от обществото ни винят, че сме русофили, друга, че искаме добри партньорски отношения със САЩ и казват: "Щом е така, значи сте русофоби". Това е политика на крайностите, на филите и фобите. Докога ще делим народа си така?", коментира Нинова.

Изследване на независимия изследователски институт Political Capital установи тази година, че БСП е най-проруската партия сред основните европейски политически семейства. 

БСП традиционно печели доста от "русофилските" гласове, а ако случайно дойде на власт и новоизбраните ѝ министри в сянка влязат в реалния Министерския съвет, завоят към миналото и към Русия изглежда неизбежен.

Радев и Русия

Президентът Румен Радев се свързва с Русия още от момента, когато кандидатурата му бе лансирана от БСП заради намесата на Решетников и ярките проруски тези по време на кампанията му.

Като президент обаче той се въздържа да демонстрира отявлена подкрепа към Москва на европейско ниво, а по въпроса за изгонването на руски дипломати заради казуса "Скрипал" бе на едно и също мнение с Бойко Борисов.

През последните месеци на остра конфронтация между "Дондуков" 1 и "Дондуков" 2, когато Румен Радев окачестви управляващите като "мутри" и поиска оставката им, гравитиращи около ГЕРБ пропагандатори не намират в какво друго обвинят президента, освен в близост с БСП и Русия.

Предупреждават, че проруските ангажименти на Радев са заплаха за националната сигурност, което изглежда демагогия, като се има предвид с каква всеотдайност правителството обслужва интересите на Путин.

Като цяло Русия има достатъчно лостове за влияние в България, за да разчита групата маргинални проруски партии.

Тяхното присъствие обаче вероятно ще засили още повече руското влияние у нас.