Шрьодер като глобален актьор

Планът изглеждаше прост. Германия не бива да се колебае, когато става дума за "безрезервната ѝ солидарност" със САЩ. За Шрьодер това бе начинът да се нареди сред големите играчи в политиката.

Колкото повече продължава обаче войната срещу Афганистан, толкова повече генерал Шрьодер и стратегът му Фишер осъзнават, че чисто военният вариант води до задънена улица. В очите на света Германия стои твърдо на страната на САЩ и е готова на всякакъв вид помощ, включително и военна.

Зад кулисите обаче се шири страх. Дори проамерикански настроените членове на федералното правителство усещат, че военните операции не следват някаква политическа концепция. На Джордж У. Буш му трябваха цели, които да бомбардира, и скалпове, които да размаха пред обществеността. Следвоенният ред обаче, културният, политическият и религиозният диалог на тема тероризмът като явление, диалогът между културите вместо войната между културите - от всичко това няма и помен.

В канцеларията на канцлера се шири страх, че САЩ ще прехвърлят мярката. Ако има нов терористичен атентат, възможно е американците да вземат на прицел Ирак и тогава да настроят целия ислямски свят срещу себе си и своите съюзници. Изявлението на министъра на отбраната Ръмсфелд от понеделник в Индия потвърждава опасенията. "Проблемът надхвърля Афганистан. Ние ще преследваме терористичните организации, където и да се намират". Сега европейските правителства и най-вече кабинетът в Берлин искат да играят ролята на посредници, за да предотвратят разпространението на пожара, който може да доведе до световна война между Севера и Юга.

Европейски премиери и външни министри тези дни обикаляха Близкия изток. Като дипломат обаче Европа все така боледува от старата си болест. Тя говори на различни езици и се занимава прекалено много със себе си. Франция, Германия и Великобритания недоверчиво се следят една друга, да не би някоя от тях да се откъсне от групата и вземе инициативата в свои ръце.

Днес (6 ноември) Тони Блеър ще отлети за Вашингтон, за да предупреди президента Буш за опасността, която крие едно разширяване на войната. Британците имат тесни контакти с американците, и европейците се надяват чрез тях да повлияят на САЩ.

Същата мисия имаше и Шрьодер, когато на връщане от Китай се срещна миналата събота с руския президент Путин. Той трябваше да го убеди да повлияе на Ирак, в случай че Саддам Хюсеин реши да даде подслон на терористи или дори да изпрати нови. Руснаците поддържат тесни икономически връзки с режима в Багдад. Евентуално нападение срещу Ирак ще се отрази зле на руската икономика, която и без това не е в цветущо здраве, и може да принуди Путин да напусне антитерористичната коалиция.

Като посредници между западния и ислямския свят, германците ще играят особена роля, тъй като колониалното им минало не бе толкова агресивно. Ако например командоси на САЩ заловят терорист в Саудитска Арабия, това ще бъде изключителна провокация към мюсюлманите. И обратно, евентуално участие на германски елитни отряди би било по-приемливо.

Германия фактически започва да играе особена военна и дипломатическа роля в Европа. По този начин обаче страната напуска уюта и спокойствието на ЕС и си поставя нови амбиции в световната политика. Шрьодер вече го заяви пред Бундестага, когато каза, че "За Германия следвоенната история приключи".

При близкоизточните си обиколки Йошка Фишер вече изпълняваше подобна роля. Събеседниците му го възприемаха като външния министър на една влиятелна нация. Дори китайците, твърди външнополитическият съветник на Шрьодер, са твърде благосклонни към Германия и отварят пазарите си за нея, защото виждат в нейно лице една изгряваща сила, която може да влияе на САЩ.

Шрьодер се ласкае от мисълта Германия да стане глобален актьор. И все пак предчувства, че тепърва ще искат много от него и че той и хората около него може да се окажат неподготвени за бъдещата военна и дипломатическа роля.