Щатните оплаквачи на "евтиния" руски газ трудно ще преглътнат американския

сн. ЕПА/БГНЕС

При огромната зависимост на България от руския газ и клетвите на почти всички политици колко е важно тя да се прекрати чрез разнообразяване на доставките, вестта за договорения от премиера Кирил Петков внос на втечнен газ от САЩ би трябвало да е оптимистично събитие за страната. Изненадващо обаче, новината сякаш попари ГЕРБ, президента и БСП. Реакциите варират от подозрителност и скептицизъм до явен негативизъм, публично представени под формата на загриженост за цените, обемите и прозрачността на бъдещите сделки.

Нямаме особени заслуги за освобождението си от руския газ. На 27 април "Газпром" спря доставките за България и Полша, тъй като отказаха да плащат в рубли. Макар този ход на руснаците да беше очакван, времето за предварителна подготовка бе изключително малко. Поне що се отнася за България.

Да започнем от това, че ръководството на страната – поне в лицето на нейния президент Румен Радев и бившия министър на отбраната Стефан Янев – не очакваха Путин да започне война. Вероятно така са им казали спецслужбите, в чийто професионализъм Радев не се колебае. Ето защо след началото на "специалната военна операция" (както Янев окачестви войната, следвайки терминологията на Путин), България изведнъж осъзна, че няма нито надеждни въоръжени сили, на които може да разчита, нито достъпни алтернативи на руския газ и руския петрол.

"Стопроцентовата диверсификация", която бившият премиер Бойко Борисов твърдеше, че е осигурил, е практически стопроцентова лъжа. В резултат на неговата политика зависимостта от Русия стигна 90%. Газовата връзка с Гърция, през която се очаква да получаваме неруски газ, така и остана непостроена вече 12 години, макар че първоначалният проект датира от 2009 г., когато започна първият управленски мандат на Борисов. Той обаче не разочарова Путин и изгради за рекордно кратък срок трасето на "Турски поток" през България, за да осигури руски газ към Европа, заобикаляйки Украйна. Срещу 3 милиарда лева от парите на българските данъкоплатци за проект, който не носи нито ползи, нито по-голяма по-сигурност за страната ни.

В деня, в който разбра, че Путин ѝ спира природния газ, Полша обяви, че енергийните доставки за страната са осигурени и че няма нужда да се черпи газ от резервите. В края на зимата полското газохранилище бе 80% запълнено.

Освен това Полша има алтернативни източници, включително терминал за втечнен газ.

Допълнително, на 1 май влезе в експлоатация нова газова връзка с Литва, която даде достъп на Полша до литовския терминал за втечнен газ. От октомври страната ще може да разчита и на нов газопровод за внос на газ от Норвегия, който трябва да заработи с пълен капацитет до края на годината и може да компенсира руските газови доставки.

Без изненада, картинката в България бе различна. От жизненоважно значение обаче бе това, че властите все пак бяха готови за реакция при сценарий със спирането на руския газ и бяха успели да осигурят алтернативни доставки. Факт е, че има съмнения как са избрани алтернативните доставчици, при какви условия, също така и евентуален конфликт на интереси у директора на "Булгаргаз" Людмил Йоцов, който преди да заеме поста през февруари бе в ръководството на "МЕТ енерджи трейдинг България", която се занимава с газов бизнес, търговия с електроенергия и ВЕИ проекти. Именно МЕТ е сред алтернативните доставчици на суровината за май, както и гръцката ДЕПА, мълчаливо потвърди енергийният министър Александър Николов.

Въпросите дали и с колко алтернативните газови доставки са по-скъпи от тези на "Газпром", обаче са до голяма степен спекулативни, тъй като не е ясно каква щеше да бъде цената, ако България беше изпълнила руското условие да плаща в рубли.

Премиерът Кирил Петков и вицепремиерът и финансов министър Асен Василев многократно обясниха, че онова, на което можем да разчитаме в средносрочен план, е България да стане част от общите европейски покупки на газ. Това би гарантирало и сигурност, и конкурента цена. ЕС възнамерява да договори нужните количества за заместване на руския газ поне за година напред и да се избегне кризисна ситуация през зимата.

Президентът, ГЕРБ, БСП и пригласящите им "експерти", които шетат из медиите и социалните мрежи, обаче не спират да помпат нереалистични очаквания, че кризата с газа може да се урегулира незабавно и изгодно. Все едно да отидеш на Женския пазар и да си избереш от коя сергия да купиш зарзават.

В момент, когато до границите на България бушува война и икономиките на страните от целия ЕС, а и по света, са изправени пред предизвикателството на високи енергийни цени, пренареждане на пазарите и инфлация, поведението на всички български "оплаквачи" на руския газ е наистина позор.

Политиката на ГЕРБ е пълна демагогия, защото не може от една страна да твърдиш, че даваш мило и драго за Украйна, притискаш управляващите да изпращат там оръжие, а в същото време да се държиш така, сякаш война няма и не трябва да се плаща цена.

Това поведение на ГЕРБ не е изненадващо, доколкото целта на бойкоборисовата партия е да клати и без това нестабилната управляващата коалиция.

Президентът Румен Радев пък вече дори не успява да прикрива опитите си да катурне правителството. Показателен бе начинът, по който провокира БСП да напусне управлението заради коалиционните разногласия за военната помощ за Украйна.

На 28 април, след като се опита да вмени на българското правителството вината за спрените доставки от "Газпром", Радев заяви: "Решаването на проблема с доставките на природен газ е в полето на изпълнителната власт, те трябва така да го решат така, че цената (...) да бъде възможно най-ниска".

На 11 май, когато дойде новината, че премиерът Петков е договорил в САЩ вноса на американски втечнен газ на цени, по-ниски от руските, Радев изведнъж реши, че не цената е важна.

"Не мога да коментирам тази сделка, преди да имам точни параметри за нея, но е много важно правителството да търси най-изгодните условия. Тук става въпрос не само за цена, но и за устойчивост на доставките", каза той.

От БСП също демонстрираха скептицизъм към американския газ, защото нямало как да е по-евтин от тръбопроводния, доставян от "Газпром".

Внушението изглежда е, че най-доброто за България е да склони Русия да продължи вноса на газ и всичко да продължи по старому. Както се казваше едно време за дружбата със Съветския съюз – "от векове за векове".

Този филм обаче приключи. Връщане назад няма. Демократичният свят никога повече няма да прави бизнес с Путин. Безпрецедентното обединение на страните от ЕС, НАТО, а извън тях, в подкрепа на Украйна и за задушващи санкции срещу руската икономиката, е достатъчно ясен ориентир за бъдещето. Ако някой от действащите български политици не го е схванал, най-добре е да се оттегли и да се отдаде на мемоари за отминалите времена на "евтиния" и "надежден" руски газ.

Принудителният отказ от руски газ е историческо събитие за България с огромно позитивно значение. Сега, макар и трудно, страната ще трябва да намери първо краткосрочно, после средносрочно и дългосрочно решение. Усилията трябва да са фокусирани върху търсенето на разумни варианти, при максимална прозрачност. И опозицията може да помогне, но с адекватни критики и предложения към управляващите, а не с непрестанни истерии и безогледни атаки към правителството, призвано да ръководи страната в настоящата криза, която не то е предизвикало.

Да, важни са и цените, и устойчивостта на доставките, и прозрачността на сделките. Но трябва да се отчита с какво разполагаме и къде искаме да стигнем. В момента разполагаме с войната на Путин и неподготвеността на България да замени в кратки срокове руския газ с алтернативен на конкуренти цени.

И уви, разполагаме със стабилна "пета колона", която неуморно работи за руските интереси.

Споделяне

Още по темата

Още от Анализи и Коментари